С униформите на Третия райх Хюго Бос се спасява от фалит

преди 6 месеца

Марката "Хюго Бос" става моден бранд след смъртта му. В съответствие с "модата" на възраждане на неонацистките организации, в Япония дори възниква движение "Nazi chic". Тази "мода" не се вълнува толкова от естетиката, колкото от обществено-политическите възгледи, на които подчинява вкусовете си.

Impressio.dir.bg

През 2012 г. в Германия избухна скандал заради книгата на Роман Кьостер – преподавател по история на икономиката в Мюнхенската военна академия. В нея се изясняват факти от нацисткото минало на легендарния дизайнер Хюго Бос, автор и на едноименната марка, която е една от водещите на световния пазар в този бранш – със средно 600 милиона евро годишен оборот.

Самият син на Хюго Бос Зигфрид признава публично през 2007 г., че баща му е бил член на нацистката партия с думите: А кой не е бил неин член по онова времe?! Цялата промишленост е работела за нацистите!“

Кариерата на Хюго Бос тръгва от мизерен текстилен магазин на родителите му, който през 1923 г. той превръща в малък шивашки цех. Хюго Бос става член на Националсоциалистическата партия през 1931 г. През 1938 г., когато нацистка Германия въвежда задължителната военна служба и необходимостта от военни униформи нараства, шивашките фабрики се ориентират към това производство.

Хюго Бос

През 1930 г. фирмата на Хюго Бос в Метцинген е пред фалит и той я спасява именно с поръчките за военни униформи. Дизайнерът бил фен на Хитлер и националсоциалист по убеждения. Шефове на партията в Метцинген му уредили лична среща с фюрера в Оберзалцберг, Бавария.

По онова време във фабриката на Хюго Бос работели 140 души, повечето рускини и полякини, както и французи-военнопленници, изпратени на принудителен труд. Според мнозина това било спасение пред алтернативата да бъдат хвърлени в концентрационен лагер.

Като смекчаващо вината обстоятелство Кьостер, авторът на книгата за Хюго Бос, изтъква факта, че не Хюго е проектирал униформите на Вермахта, а художникът-график Валтер Хек. Фабриката на Хюго Бос се занимала предимно с шева, разработен от майстора Карл Дибич. Според немския историк Хениг Кобер цялото ръководство на компанията били нацисти и имали солиден принос в стилистичните идеи за униформите на Вермахта.

Карл Дибич – дзайнерът на черните униформи на СС

Черният цвят на офицерските униформи имал за цел да внуши респект, нещо повече – страх, но в летния сезон се оказал проблемен, понеже предизвиквал обилно потене. Така че разработките както по форма, така и по цвета на униформите били много.

След края на Втората световна война фабриката на Хюго Бос започва да прави работно облекло за пощальони, полицаи и железничари. Хюго Бос е даден под съд, но се спасява с парична гаранция от 100 000 марки. Реабилитиран е частично и от „обвиняем“ го записват като „симпатизант“ на нацизма.

Хюго Бос умира през 1948 г. на 63-годишна възраст след абсцес от гноясал зъб. Всъщност марката „Хюго Бос“ става моден бранд след смъртта му. В света на модата зли езици все още коментират марката „Hugo Boss“ като „нацистки шик“.

В съответствие с „модата“ на възраждане на неонацистките организации в Япония дори възниква движение „Nazi chic“. Тази „мода“ не се вълнува толкова от естетиката, колкото от обществено-политическите възгледи, на които подчинява вкусовете си.

Етикети: * * *