Самолетът на полския президент Лех Качински наистина е бил взривен

преди 8 месеца

Британската Лаборатория за съдебна експертиза на взривни вещества (Forensic Explosives Laboratory) е потвърдила, че върху останките от самолета на полския президент Лех Качински са открити следи от тротил и други субстанции, използвани при производството на взривни вещества.

На мястото на катастрофата край Смоленск
Снимка polskieradio.pl

Британската Лаборатория за съдебна експертиза на взривни вещества (Forensic Explosives Laboratory), подчинена на Министерството на отбраната, е потвърдила, че върху останките от самолета на полския президент Лех Качински са открити следи от тротил и други субстанции, използвани при производството на взривни вещества, съобщи Радио Полша.

В британската лаборатория са били анализирани няколко десетки проби, предадени от полската прокуратура през 2017 г. Според списание  „Sieci“, изводите на британските специалисти напълно съвпадат със заключението, публикувано през юни миналата година от комисия на полското Министерство на отбраната. Полската комисия констатира, че следи от взривни вещества са открити както върху останките от самолета, така и по телата на загиналите пътници.

Президентът Лех Качински

Самолетът на президента Лех Качински катастрофира на 10 април 2010 г. край Смоленск с 88 пътници и 8 членове на екипажа. Сред загиналите бяха самият президент, съпругата му и началникът на президентската канцелария, трима заместник-министри, началникът на Генералния щаб на Полската войска, командващите на Сухопътните войски и на ВВС, двама заместник-председатели на парламента (Сейма) и вицепредседател на Сената.

Веднага след трагедията братът на президента Ярослав Качински обвини полското правителство, че носи „политическата отговорност за катастрофата“. „Трагедията стана поради престъпната политика на правителството, което не пожела да купи нови самолети за чиновниците“, заяви Ярослав Качински. Според него излитането на президентския самолет е било задържано няколко пъти, за да се даде възможност на делегацията, водена от премиера Доналд Туск, да пристигне в Русия преди държавния глава. По-късно Туск нееднократно бе обвиняван, че е пренебрегнал следствието за гибелта на Лех Качински, воден от кариеристичните си амбиции да бъде избран за президент на Европейския съюз.

Ярослав Качински

От 2011 г. до днес Полша два пъти спира и подновява разследването за твърде съмнителната катастрофа, отнела живота на важна част от полския политически и военен елит. Правителствена комисия поръча и потвърди изводите на техническия доклад, според който президентският самолет е бил разрушен от взрив. Комисията оповести, че дървото („висока бреза”), оказало се на пътя на летателния апарат, не е станало причина за повредата на лявото крило, което е било взривено отвътре. В самолета са избухнали „няколко взривни гнезда: в крилото, в задкрилките и в корпуса”.

Министърът на отбраната Антоний Мацеревич напусна поста си и оглави правителствената комисия за разследване на причините за катастрофата, като нарече аварията „терористичен акт”.

След сложни преговори между полската и руската прокуратура Русия отказа да предаде на Полша останките от катастрофиралия самолет под благовидния претекст, че „руското разследване не било завършило”. След 18-дневно разследване на мястото на трагедията, в което участват и полски специалисти, руската страна съобщава, че „след прецизно изследване на останките на самолета Ту-154, (който преди катастрофата е бил на планов ремонт в Русия) беше установено, че върху огледаните и изследваните обекти не са открити никакви следи от взривни вещества”.

Антоний Мацеревич

През юли 2011 г. е публикуван заключителният доклад на полската правителствена комисия, в който се казва, че руските диспечери от летище „Северно“ са давали неправилни указания на екипажа на президентския самолет, осветителната система на летището е била в незадоволително състояние и персоналът на летището не е осигурил условия за безопасно приземяване на полския самолет. Екипажът на полския Ту-154 е отказал да кацне при такива условия и е поискал да извърши второ захождане към пистата.

През февруари 2016 г. Полша възобнови дейността на комисията за разследване на причините за катастрофата. Тогавашният министър на външните работи  Витолд Вашчиковски заяви, че трагедията край Смоленск „имаше такъв резултат, сякаш някой нарочно е искал да отстрани полското държавно ръководство”. След катастрофата в полската външна политика са настъпили радикални промени, смята Вашчиковски, който обвини руската страна, че отказва да съдейства на полските следователи и все още не е предоставила нито останките, нито „черните кутии” на самолета. Отказана е била и среща на полски разследващи специалисти с диспечерите, „водили” самолета към гибелта му.

Бившият министър на отбраната Антоний Мацеревич нарече падането на самолета терористичен акт. „След катастрофата край  Смоленск можем да кажем, че Полша е първата жертва на тероризма в рамките на съвременен конфликт, който се развива пред очите ни”, допълни Мацеревич. Според него военното разузнаване и контраразузнаването на Полша не са анализирали внимателно наличната информация и са укрили важни документи за траекторията на самолета в последната фаза от полета му.

Руски специалисти търсят доказателства за неучастието си във взривяването на полския самолет

През 2016 г. Варшавският окръжен съд осъди на година и половина условно бившия заместник-началник на Бюрото за охрана на полското правителство генерал Павел Белавна, проявил небрежност при изпълнение на служебните си задължения около визитата на висши държавни ръководители в руския град Смоленск. Съдът реши, че Белавна не е проверил летището за приземяване и маршрута на полета, както и че не е осигурил присъствието на нито един служител от полските служби на приемащото летище.

На 9 август 2017 г. подкомисия, ръководена от проф. Казимир Новачик, обяви заключението си, че лявото крило на президентския самолет се е разпаднало в резултат от взрив.   През октомври 2017 г. А. Мацеревич заяви, че оглавяваната от него  комисия е открила запис на взрива в една от „черните кутии” на самолета.  

Доналд Туск, министър-председател на Полша по време на трагедията и председател на Европейския съвет в момента

Руската „експертиза” стигна до заключението, че поради силна мъгла и лоша видимост самолетът се е снижил твърде рано и се е ударил във „висока бреза” преди пистата. През декември 2017 г. президентът Вл. Путин реагира твърде рязко срещу версията за взрив на борда на самолета, като я нарече „глупост” и „недомислица” и препоръча на полските разследващи органи да търсят причините на своя територия. Преди това руските медии пуснаха димна завеса, че полският екипаж бил „зле подготвен” и не се доверявал на указанията на руските диспечери.

Етикети: * * * *