Сараите са метафора – преплетени интереси, които управляваха България

преди 4 месеца

В интервю пред Вестник Банкеръ Евгений Кънев анализира чертите на този модел, който парадоксално се утвърди след влизането ни в ЕС.

Г-н Кънев, как виждате произхода на сегашната икономическа ситуация в България и каква оценка давате на практикуваната 12 г. „бойкономика“?

„Бойкономиката“ има своите фази и те активно се влияеха от събитията в геополитически план. Борисов започна управлението си в условията на световна икономическа криза и в този период кабинетът му се придържаше към либералните и прозападни тенденции, на Запад намери и част от министрите си. Имаше вероятност да привлече за вицепремиер дори Илиян Михов – ректор на водещото в света бизнес училище INSEAD, но… До нахлуването на Русия в Крим през 2014 г. тези пролиберални тенденции се запазиха. От своя страна финансовият министър Симеон Дянков подходи доста консервативно към икономическата политика и задълбочи кризата – когато бизнесът имаше най-голяма нужда от ресурси, средствата от ДДС се задържаха, за да се гони еврозоната. Още в този период либералните тенденции започнаха да затихват, а властта – да се капсулира. Политическото все повече нахлуваше в икономическото – за сметка на пазарното.

И резултатите не закъсняха – много западни инвеститори напуснаха страната.Коя беше главната причина за мигрирането на чуждестранните инвеститори, след като това е бил сравнително либерален период за страната?Пресъхна кредитирането на бизнесите, поради сложното положение на банките и проблемите на еврото. Освен това пазарът ни е малък, населението – застаряващо, а тенденциите за възвръщаемост от вътрешния пазар – намаляващи. Затова и вериги като „Меркатор“, „Карфур“ и „Баумакс“ напуснаха България, банки като „Юнион банк“ и „Емпорики“ направиха същото. Мястото на тези компании не беше заето от други западни инвеститори, а собствеността започна да се концентрира в няколко човека. Това бяха първите признаци на олигархизацията. Повечето политически анализатори смятат, че именно около 2014 г. се е случило политическото и икономическо пречупване в управлението на Борисов, вследствие на вътрешни и външни влияния. Кой е шепнал по това време в ухото на премиера?

През март 2014 г. Русия нахлу в Крим, а това промени много неща и в България. Тогава се строеше „Южен поток“, с който беше ангажирана прословутата КТБ – с миноритарни акционери руската ВТБ и Омански фонд. Натискът този проект да бъде прекратен дойде, защото „Южен поток“ не отговаряше на Трети енергиен пакет, а ЕК и САЩ наложиха санкции на Русия. Това създаде огромно напрежение между лобитата на проекта в България, между собственика на КТБ и неговия основен партньор. Само можем да гадаем колко силно е било руското влияние за ликвидирането на тази банка, но това създаде голям смут в цялата система.Вие смятате, че основна причина за ликвидацията на КТБ са руските зависимости?Не изключвам този вариант.

Случайно или не, банковата криза през 1996 г. беше предшествана от сериозен газов проблем между България и Русия. Знаем, че през целия преход руското влияние беше много силно у нас.Кои бяха, според вас, политическите проводници на това влияние, за да стигне то до Борисов?

С малки изключения, цялата политическа класа беше обвързана с Русия и до ден днешен това продължава да е така. По-скоро битката е кое лоби да представлява руските интереси, а не кой е русофил и кой не е. Победи един конкретен кръг, а олигарсите също започнаха да се редуцират. Стигна се до третия етап на Борисовото управление, който се характеризира с откровен държавен капитализъм. След идването на Тръмп на власт в САЩ и наличието на Брекзит в Англия, у нас от 2017 г. се засилиха проблемите с правата на човека и потъпкването на медийната свобода.Съдебната система не остана по-назад в графика на модела.Да. И частните интереси станаха държавни. Държавата се занимаваше с всичко, а ако някой пречеше, го обявяваха за престъпник и ставаше оперативно интересен. Тази фаза напълно съответстваше на руския образец на държавен капитализъм.Като говорят от ГЕРБ, че са десни, може би имат предвид крайно десния олигархичен модел на Путин?Точно така.

Протекционистичният модел на Тръмп в Щатите беше подобен – подсилен национализъм, лобита около властта, снемане на върховенството на правото. Остава само върховенството на вожда. Всеки бизнесмен с по-висок оборот се докладваше, за да се отчита.Много външни инвеститори се опариха у нас в този период. Някой от тях споделял ли е пред вас впечатленията си за инвестиционния климат в България?Имам преки впечатления. Цялата ми кариера като инвестиционен консултант минава в експертизи по придобивания и сливания. Западните инвеститори са свикнали да управляват пазарни рискове в условията на върховенство на закона. Колкото повече тази система се изтласква, толкова повече това привлича източните инвеститори, които по правило търсят контакти с политици и държавата. Така действат китайски, руски, арабски инвеститори. Докато европейски инвеститори, като тези в НОВА ТВ и ЧЕЗ, примерно, се оказаха заклещени в държавата, не можаха дори да си продадат бизнеса. Става като в „Хотел Калифорния“ на „Ийгълс“ – влизаш и не можеш да напуснеш. Затова и не можем да продадем българска компания в Европа.

Държавният капитализъм деформира и вътрешния бизнес, чрез раздаването на порции на определени лица и унищожаването на конкуренцията с обществени поръчки.Именно. Кои ставаха големи? Тези, свързани със строителството, енергетиката, акцизните стоки. Всички, които имат вземане-даване с политици. Можем само да се досещаме каква е цената на този растеж. ГЕРБ критикува служебния кабинет, че прави само разкрития, а не прилага визии. Какви са характеристиките на сегашната „служебна“ икономика на премиера Янев?Много е трудно да правиш политика, когато инструментите ти за това са завладени от чужди интереси. Визирам случая с ББР. Как да реализираш икономическа политика, когато от държавната банка изтичат огромни ресурси, основният инструмент за малък и среден бизнес прави различни политики и раздава огромни заеми на определени лица. Служебното правителство наложи ББР да изпълнява предназначението си – да насърчава чрез обезпечения търговските банки да отпускат кредити за малкия бизнес. Това е стара идея, която не се прилагаше, защото се губи корупционната връзка.

Друго важно действие на министър Петков беше, че обърна внимание на износа и на чуждите инвестиции, като активизира търговските аташета да търсят партньори. В резултат, за 5 седмици подписа договор с немски инвеститор, който изгражда завод за електроавтомобили край Ловеч. Досега ние бяхме единствената страна в Източна Европа, която няма собствено автомобилно производство – Румъния прави „Дачия“, Унгария е привлякла БМВ, „Фолксваген-Шкода“ работят в Чехия, Полша си има свои разработки в партньорство с Германия.По този повод също се изсипаха немалко хейтове, че немската компания всъщност е невзрачен стартъп, който ще прибере едни 34 млн. евро от българската държава. Къде е истината? Скептичен съм към това становище. Независимо дали е стартъп или утвърдена марка, ние трябваше да направим първата крачка и да имаме автопроизводител на родна територия, за да дойдат след него и други. Един от факторите да си сериозна икономика, е наличието на автопроизводители. Говорим за краен продукт, а не за части и детайли, които оставят в страната по-малка добавена стойност.

Една икономика дръпва напред, когато привлича производители на краен продукт, създаващи своя екосистема. Ако имаме шанса Кирил Петков да остане по-дълго министър, той ще покаже още идеи.Също от лагера на ГЕРБ тръгна версията, че чрез новият автозавод, служебното правителство обслужва интересите на Кирил Домусчиев, нищо че доскоро той беше свързван именно с бившите управляващи. Има ли основания за такава теза? Доколкото знам, Домусчиев е предоставил само терена за строеж на автозавода. Нямам представа дали ще има дялово участие в начинанието, но този бизнесмен има проблеми с публичния си образ. Посветените знаят, че той е сериозен предприемач и управлява бизнеси и заводи дори в САЩ. Вече коментирахте ББР, банката фигурира с намерения за приватизация и в плановете на т. нар. „шоу икономика“ на ИТН. Как възприемате тази инициатива и има ли в Европа страна без държавна банка, чрез която да прокарва националните си икономически политики?Вероятно има, но по темата знам малко повече, защото през 1999 г. в Брюксел лично аз защитавах идеята за създаването на тогавашната Насърчителна банка или гаранционен фонд, прототип на бъдещата ББР. Тогава в бюджета бяха останали едни 3 млн. екю и трябваше да ги върнем в бюджета на ЕС. Правителството на ОДС нае компанията, за която тогава работех, да създаде вариант тези пари да останат в България. Немците тогава бяха най-силни по темата, предложиха техния модел. Тези три милиона бяха преобразувани в капитал и банката започна съществуването си. ББР може да бъде изключително ефективен инструмент за прокарване на държавни икономически политики, а не за уреждане на свои хора с гигантски кредити. Затова съм против нейната приватизация.

В идеята за приватизацията прозира и друга схема: раздържавяването да се извърши в полза на кредитополучателите – с парите, теглени от самата банка. Намирате ли логика в тази хипотеза?Такава схема беше отигравана многократно у нас. Големият проблем е, че с тази приватизация не решаваме нито един проблем. Лишаваме се от основен инструмент за подпомагане на малкия и среден бизнес, а търговски банки има в изобилие и даже се чудят на кого да дадат пари. Допускам, че това ще бъде приватизация с бъдещ собственик, който вече е известен на г-н Трифонов. Този модел не ни приближава, а ни отдалечава от европейската зона на банкиране. За мен това е неприятна изненада, Трифонов не е обещавал подобно нещо пред електората си. И подсказва, че има кръг, който влияе на решенията му. В програмата му не чухме нищо от исканията на протестите, но пък чухме много за концесии, за магистрали, за приватизации на банки. Аз имам докторска степен по темата и знам как се правят концесии.Мнозина провиждат зад идеите на ИТН дългата ръка на Сараите. Така ли изглеждат нещата от икономическа гледна точка?

Сараите са метафора – преплетени интереси, които управляваха България след идването на Царя и преди на власт да дойде Бойко Борисов.Още с кабинета „Беров“ сякаш бе заченат този модел. Така е. Тези хора не са напускали икономиката и във времето придобиват различни политически представителства. Но бяха особено отчетливи непосредствено преди влизането ни в ЕС и малко след това.

После Бойко дойде, за да ни спасява от тях, сега пък те се връщат да ни спасяват от Бойко.

Как ви се вижда фактът, че във времето на Четвъртата индустриална революция и изкуствения интелект, една национална програма за управление започва със строежа на детски градини, което, впрочем, е приоритет на местната власт?

Абсурдно! Сякаш, за да прокарат важните за тях решения за концесии, са ги облекли в благовидна форма – да мислим за децата и за космоса. Инфантилно, несериозно, елементарно, повърхностно.

Избирателите на Трифонов трябва да са много наивни, за да се хванат на тази въдица. Сега обаче на ход са не избирателите, а депутатите в новия парламент. Какви са вариантите да бъде гласуван този странен проект? Съмнявам се, че в този му вид някой ще го одобри, освен ако ГЕРБ и ДПС не ни изненадат. Синхронизация между президента Радев и ИТН явно няма, защото тримата основни министри в служебния кабинет отказаха на Трифонов. Не че имам нещо против колегата Василев, но той символизира едно време, за което не искаме да си спомняме. За да мине кабинета на ИТН, Трифонов и хората му ще трябва да намерят някой по-подходящ за премиер. Не изключвам да потърсят лице от протеста.Обществото очевидно иска нещо ново, а не изтъркани имитации. Как гледате на хипотезата, че около министрите в служебния кабинет ще се формира нова политическа сила, подкрепяна от мощна гражданска енергия?

Явно е, че статуквото е уплашено и този кабинет му пречи.

Единствената работеща опция за президента Радев е този кабинет да остане на власт като редовно парламентарно правителство. Може би, с някои промени, БСП ще го внесе в третия мандат. Но не е изключено и да продължи да управлява като служебен кабинет. Очаквам големи изненади в парламента.