“Съветският народ не е могъл да победи никого…“

преди 3 седмици

Съдбата, висшата сила, Господ-Бог вгражда в подобни чудовищни диктатури механизъм за самоликвидация.

Факти и съпоставки между 9 май и 22 юни

Интервю на Ирина Тумакова с Марк Солонин

Марк Солонин, авиационен инженер-конструктор, изтъкнат руски писател и публицист, автор на 14 книги за ролята на СССР във Втората световна война. С факти, примери и желязна логика оборва сталинстките и неокомунистическите писания за „великата победа” и за „великата отечествена война” на Съветския съюз.

Ако се вярва на социолозите, днес 70% от руснаците одобряват личността на Сталин. Защото „спечелил войната“. Вие съгласен ли сте, че победихме благодарение на Сталин? 

– Да. Това е доста опростена, дори грубовата, но като цяло адекватна оценка на онова, което става през периода 1941-1945 г.

– Но се чуват и възражения, че войната е била спечелена от съветския народ. 

– Съветският народ не е могъл нито да спечели, нито да загуби каквото и да било. Защото такъв субект като съветски народ в онзи момент не съществува. Народът е субект, който притежава колективна воля, колективен разум и механизъм за вземане на колективни решения. От подобни атрибути няма и помен, ако говорим за годините 1939-1940. Има само население, смачкано чрез най-жесток терор и напълно атомизирано. Това население не разполага с никакви механизми за изразяване на колективна воля. А изразяването на индивидуална воля е толкова ограничено, че нито една биологична единица от посоченото население няма възможност дори да напусне обитаваната територия.

Поданиците на Сталин нямат възможност да гласуват дори с краката си поради приетия през 1934 г. закон, който постановява сурови наказания за „бягство зад граница“. За такова престъпление задължително се налага смъртно наказание, а при „смекчаващи обстоятелства – лишаване от свобода за срок от 10 години с конфискация на имуществото“. 

Спрямо военнослужещите мерките са още по-жестоки – разстрел и от 5 до 10 години лагер за семейството на изменника. Да твърдим, че подобно население е могло да действа като народ, като исторически субект, означава просто да не желаем да видим обективните факти.

Почакайте, все пак не говорим за някаква безлична, страхлива маса. Хората воюват с мъжество и героизъм, вършат подвизи и дават живота си, за да приближат Победата миг след миг…

– Отделни хора проявяват мъжество и вършат подвизи в хода на цялата човешка цивилизация. В това число и по време на война. Тъжната истина е, че тогава никой не е питал поданиците на Сталин къде, за какво, срещу кого искат да воюват и да мрат и в чие име да творят героични подвизи. През септември 1939 ги пращат да окупират Полша и те го правят. Там им разпореждат да приветстват „братята по оръжие“. И те се прегръщат и набиват крак на съвместен парад с войници от Вермахта в бъдещия град-герой Брест. Точно там, до „непревземаемата” Брестка крепост. После ги пращат да покорят „фашистка” Финландия и те се втурват да я опустошават. Като проявяват мъжество, издържливост и героизъм.

127 000 от тях гинат в мраз и огън, като покриват с телата си бетонните бункери на прословутата отбранителна линия „Манерхайм“. И никой не ги е питал дали искат да завладеят Финландия. Тогава, както по-късно през 1941-1945 г., със същото мъжество, със същото „Ура!“ се втурват срещу финландските картечници. Защо? За да превърнат  Финландия в концлагер, подобен на онзи, в който живеят?

Септември 1939 г. Страстна целувка между Вермахта (вдясно) и Червената армия

– Те не са смятали така. 

– А това какво променя? Важно е само, че са се подчинили. Че милиони въоръжени мъже са били наплашени и разединени до такава степен, че дори не се опитват да разстрелят командирите си и да се побратимят с финландските войници. Впрочем финландската „зимна“ война не е най-лошото, което е могло да се случи. На 25 ноември 1940 г. др. Молотов предава на германския посланик граф Шуленбург предложение на съветското правителство с пет точки. В тях са посочени условията, при които СССР е готов да се присъедини към Тройния пакт! Тоест към съюза на агресорите, така наречената ос „Рим – Берлин – Токио“.

Така че Съветският съюз, цялото му население, включително и облечените във войнишки шинели граждани, са били само на крачка от ситуацията да воюват заедно с германския Вермахт и италианската фашистка армия срещу бъдещите си съюзници от антихитлеристката коалиция. Да, на 22 юни 1941 г. Хитлер спасява поданиците на Сталин от подобен позор. Но това не е тяхно решение, не е акт на свободната им воля. Те се бият там, където ги праща Сталин. 

– Нима не е така и във въоръжените сили на другите държави? Там също изпълняват заповедите на  главнокомандващия. 

– Абсолютно сте права. Там също изпълняват заповеди. Принципната разлика е кой, как и защо става главнокомандващ и с какви пълномощия разполага. Механизмът, по силата на който Франклин Делано Рузвелт получава правата на конституционен президент, силно се различава от механизма, чрез който Сталин установява режим на най-жестока терористична диктатура. В първия случай имаме израз на колективна народна воля. Във втория – насилствена узурпация на властта. Да, Чърчил и  Рузвелт изпращат войниците си да воюват. Но ако някой от тях си е позволил да издаде престъпна заповед, тя не би била изпълнена и твърде скоро главнокомандващият е щял да бъде сменен.

– Не смятате ли, че през периода 1941-1945 г. заповедите на Сталин са били насочени към ефикасна защита и спасяване на страната?

– През първоначалния етап от съветско-германската война Сталин се бори за собственото си политическо и физическо оцеляване. В условията на създадената от него диктатура загубата на властта означава само едно – незабавна смърт. По-късно, когато настъпва прелом в хода на Втората световна война, Сталин използва мястото на СССР сред държавите от антихитлеристката коалиция, за да разшири сферата на властта си над Източна  Европа.

Но от разрастването на сталинската власт неговите поданици не получават никакви облаги. А и няма как да ги получат. Съветските поданици на Сталин не стават нито по-богати, нито по-щастливи след създаването на т. нар. социалистически лагер и възникването на „братските страни с народна демокрация“. За сметка на ограбеното и разорено руско село, за сметка на нищетата в съветските градове с работнически бараки и съсипани промишлени зони се създава следвоенният икономически подем  на „соцлагера“.

– Вие като че ли избегнахте отговора на въпроса ми: нима  действията на Сталин за организиране на отбраната на страната, нападната от жесток враг, не съвпадат с интересите на населението?

– Към 22 юни 1941 г. три четвърти от населението на Съветския съюз са колхозници. Тоест крепостни селяни, лишени от собственост и от правото свободно да се придвижват в собствената си страна. Даже нямат и паспорти. Работят или за жалки грошове, или съвсем без заплащане – за правото да получат парче земя за засаждане на зеленчук и дръглива крава.

Вашият въпрос тогава е звучал съвсем реалистично пред милионите съветски люде с червеноармейска униформа: струва ли си да жертвам единствения си живот за спасяване на колхоза? Няма ли да бъде по-добре за мен, за жена ми и за децата, ако този колхоз изчезне заедно с председателя, с партийния секретар и с копоя от НКВД, а вместо тях дойде да ръководи управител германец? 

Алтернативата е друга – мен, моите деца и жена ми просто ще бъдат избити. 

– Предлагате да обсъдим митовете на съветската военна пропаганда? Нима е мит изгореното заедно с жителите си село Хатин и още стотици такива селища? Ако това е мит, каква е била реалността?

– Реално с безусловно унищожение е била заплашена само една категория от населението – евреите. Германците не планират да изтребват други слоеве от съветското население. Ако говорим за периода лято-есен 1941 г., когато е разбита и пленена цялата кадрова армия, когато са превзети планини от оръжия и огромна територия, ужасяващите разкази за зверствата на хитлеристките окупатори са или реални истории за масови убийства на евреи, или лъжи на военната пропаганда. Нямам морални претенции към съветските  пропагандисти, сред които се оказват талантливи писатели и поети. Води се жестока, безмилостна война. Военната пропаганда няма право да бъде правдива. Но с Вас вече говорим за годините след войната.

До откриването на Втория фронт в Сицилия през лятото на 1943 г. Червената армия няма нито една стратегическа настъпателна операция

   Ако войната бе завършила с победа на Хитлер, нима съветското население щеше да живее по-добре? 

–  Не знам и едва ли някой би могъл да отговори на този въпрос, защото той се свежда до хипотезата каква би могла да бъде еволюцията на нацисткия режим в случай на победа срещу СССР и на европейския театър на военните действия. Не забравяйте, че в реалната история хитлеровият „хилядолетен Райх“ издъхва в детска възраст – на 12 години, докато болшевишката власт е установена окончателно през 1929 г. В реалната история сталинският режим еволюира от твърд авторитаризъм към абсолютен кошмар. Същия път изминава и комунистическата диктатура в Китай. В Куба динамиката бе друга, по-сложна, нееднозначна и братята Кастро така и не стигнаха до точката на абсолютния кошмар.

Фашисткият режим в Испания започва с жестоки масови репресии и насаждане на средновековно мракобесие, но към  смъртта на Франко властта „омеква“ дотолкова, че става възможна мирна трансформация на Испания към демократична европейска държава.

Приложено към Германия, моята квалификация не позволява даже да се формулира правдоподобна хипотеза. Не знам в какво направление би се придвижила победилата Германия и какъв вариант за „преустройство на източните територии“ би избрала.

Не забравяйте, че за германците Русия не е „друга планета“. Техни сънародници са живели в азиатската империя стотици години. Нещо повече, в епохата на  Петър и Екатерина представители на германската нация формират скелета на управляващия елит. В апарата на нацисткия режим, особено сред онези, които командват „източните територии“, са поставени личности, които владеят литературния руски език по-добре от др. Сталин. В тази среда се раждат проекти за създаване в европейската част на СССР на няколко зависими от Германия славянски държави. Тоест към реалните Словакия, България и Хърватия победителите биха добавили подобни държави под германски протекторат.

За населението на бившия СССР това би означавало съществено подобряване на жизнените условия. Но съществуват и други, далеч по-твърди планове – германска колонизация, разселване на  “излишното“ славянско население зад Урал, превръщане на оставащите в европейската част в „бели негри“. Нещо, подобно на ЮАР от времето на апартейда. С табели „За кучета и руснаци вход забранен“.

 Е, какво подобряване виждате в това? 

– При подобен вариант всичко е лошо. Както винаги, въпросът е каква е базата за сравнение. В мирно време болшевиките са уморили от глад 7 000 000 души. Не го казвам аз. На 2 април 2008 г. Държавната дума на Руската федерация прие специално заявление, в което дословно е записано: „В резултат от глада, предизвикан от насилствената колективизация, пострадаха много региони на РСФСР, Казахстан, Украйна и Белорусия. От глад и болести, предизвикани от недохранване, през 1932-1933 г. там умират около 7 млн. души“. 

– Тогава за какво воюват съветските хора според вас? 

– Съветските хора воюват не „за какво“, а „защото“. Защото са изпратени да се бият. Ако тази мисъл ви се струва цинична и оскърбителна, позволете да съобщя няколко числа. За времето на войната, наречена „велика отечествена“,  Отечеството осъжда на разстрел 217 000 свои поданици. Това са само разстреляните след присъди на военни трибунали. В това число не влизат разстреляните от наказателните батальони (щрафбат), разстреляните от т. нар. специални съвещания на НКВД, избитите от заградителни отряди по бойните полета (където никой не е издавал присъди), както и разстреляните от преките командири на бойното поле…

Тройка палачи от Одеския НКВД осъжда на смърт чрез разстрел 23-годишната Елена Красноярска заради липса на жилище, кражба и проституция, след като е била „разкулачена“» от съветската власт.

За да бъде осмислено това число – 217 000 осъдени на смърт, ще напомня, че за цялото време на войната в Европа (от десанта в Сицилия през лятото на 1943 г. до победния май 1945 г.) общите загуби на англичани, американци и канадци във военните действия са 240 000 убити. 

– Какво искате да кажете с тези числа? 

– Посочете някакъв период от руската история, когато за 4 години са били разстреляни 217 000 собствени поданици. Като знаем, че др. Сталин не е бил садист за разлика от Петър Първи, който е посещавал подземията за мъчения, или от Иван Грозни, който лично е измъчвал хора и е присъствал на най-жестоки екзекуции. И ако Сталин, „колективният Сталин“, тоест властта, е прибягвал до такъв мащаб на терор срещу собственото население, това не е било от добро. Просто не са имали друг начин да заставят населението да се бие.

Чрез подобни мерки, а може би в резултат именно от подобни „мерки“ повече от 4 000 000 (четири милиона!) червеноармейци попадат в плен. Знаем от официални данни, че броят на дезертьорите, преминали на страната на хитлеристите и воювали срещу доскорошната „своя” държава, е повече от милион. Колко повече, все още е обект на дискусия. Според най-скромни оценки общият брой на бившите съветски граждани, воювали срещу сталинския болшевизъм, се колебае между 1 500 000 и 1 600 000 човека. Кога е имало такова нещо в многовековната история на Русия?

– В Европа съюзниците се сражават на страната на Червената армия. И също воюват на чужда земя. За какво са загинали техните 240 000 войници? 

– Напълно вярно – съюзниците също воюват не на своя територия. Но след като принуждават Германия да капитулира, се връщат у дома. Докато Червената армия остава извън пределите на СССР. Върху освободените от хитлеристите територии съюзниците помагат бързо да бъдат възстановени демократичните институции и нормалният човешки живот. В окупираните от западните съюзници части на Германия скоро започва да действа планът „Маршал“. Хвърлени са огромни капиталовложения и усилия, за да израсне върху руините на бившия Райх демократична процъфтяваща Германия.

Няма нужда да обяснявам колко «щастливи» се чувстват народите на Полша, Унгария и Чехословакия от присъствието на съветски войски в земята си. Каква „братска обич” са изпитвали към тях. И колко жертви дадоха в опитите да се избавят от новите окупатори. 

– И все пак Червената армия ги освобождава.

– Червената армия никого не би могла да освободи. По дефиниция. Защото не е могла да освободи себе си, страната си, децата си. Тя само разширява зоната на колхозите и на ГУЛаг. На същия концентрационен лагер, откъдето бягството се третира като криминално престъпление. Някои територии насила са натикани в СССР, други остават формално независими държави с марионетни комунистически режими. Например Полша. Части от нея с градовете Гродно, Брест и Новогрудок са предадени на съветска Белорусия. Там се пръква съветски колхоз със съветски НКВД. А Белосток, Варшава и Люблин остават в Полската народна република. В тази Полша министър на отбраната е съветският маршал Рокосовски. Съветският НКВД се разпорежда там като у дома си.

В сателитните държави постепенно са създадени марионетни органи на властта, на които червените окупатори предават пълномощията си. Четох интересен документ – др. Серов, един от най-страшните палачи в НКВД, след завръщане от командировка в Будапеща пише в докладна записка: „При разпити унгарските другари злоупотребяват с методите на физическо въздействие“!

– „Изхвърлени от Гестапо за прояви на жестокост.“

– Да, само че тук черният хумор се проявява в най-истински вид. Първоначално в „освободените“ източноевропейски страни действат органите на НКВД, а после намират местни кадри, които понякога се оказват дори по-жестоки. В една от книгите си Виктор Суворов го е обяснил съвсем ясно: „Хората винаги бягат от социализма. Не помагат нито бодливата тел, нито граничарските кучета и „берлинските“ стени. Съществува само един начин този проблем радикално да бъде решен“.

– Да стане така, че навсякъде да има социализъм? 

– Именно. За да няма къде да избягаш от социализма. Това, разбира се, е метафора, но смисълът е съвсем ясен.

– Тогава в какво се заключава победата на Сталин?

„Где так вольно дышет человек…”

– Първо, в това, че той и сталинският режим оцеляват. Което съвсем не е малко, ако се върнем към лятото на 1941 и на 1942 г. Второ, разширени са териториалните граници, попаднали под сталински контрол. Разтваряме картата и виждаме къде са границата на СССР преди 1939 г. и къде след войната. Естония, Латвия, Литва, част от Финландия, колкото Белгия, половината от Полша, част от Румъния и от „братска” Чехословакия, наречена Закарпатска област в Украйна. В Далечния изток: Южен Сахалин, четири Курилски острова и отново база в Порт Артур. Трето, колосален скок във военно-техническата област. Военната плячка наистина е огромна. От разгромена Германия са измъкнати гигантско количество най-нови научно-технически разработки – балистични, крилати и зенитни ракети, реактивни двигатели, реактивни самолети, подводници, хидроакустика, торпеда, радиолокация… Техническата документация се измерва с тонове.

Отмъкват конструкторски колективи в пълен състав. Един от тях проектира за Сталин турбовитлов двигател с феноменални характеристики. Този авиационен мотор работи и днес(!), като усърдно движи стратегическия бомбардировач Ту-95. Най-масовата съветска подводница всъщност е нацисткият 21-ви проект. Цялата съветска ракетна техника е изградена върху базови германски разработки.

А какво изобилие се изсипва по линия на ленд-лийз! Там срещаме съвършено изумителни неща. Например 10 милиона радиолампи. За какво са му на другаря Сталин? Само за войната? Не, той просто ги заделя за развитието на радиотехническата промишленост за десет години напред. Виждаме 200 броя самолетни радиолокатори, които никога не са използвани в авиацията. Вземат ги, за да ги копират и да въоръжат бъдещите съветски изтребители. Срещу съюзниците от антихитлеристката коалиция.

Съветският стратегичен бомбардировач Ту-4, който пуска първите атомни бомби, всъщност е американският В-29, нагло откраднат от съюзниците и копиран едно към едно. Американците преглъщат и това.

С две думи – направен е огромен скок за превръщане на страната (в пряк и в преносен смисъл) от Горна Волта без ракети в Горна Волта с ракети.

 – Разбирам. „Наследи държавата с рало, а я остави с атомно оръжие…“

– Тук подхождаме към главната победа на др. Сталин. Благодарение на огромната дългогодишна подготвителна  работа, приноса на всички коминтерни и хипнотичната привлекателност на социалистическата идея, още преди войната др. Сталин се радва на огромен брой почитатели по цял свят. Всички онези „кеймбриджски петорки“ и пр. А когато най-кървавият тиранин на ХХ век се оказва участник и главно действащо лице в антихитлеристката коалиция, прогресивната общественост просто се влюбва в „чичо Джо“. Поради тази любов съветското разузнаване няма защо да прилага особени усилия да вербува когото си поиска. То едва смогва да пренасочва към Москва онова, което само пада в ръцете му.

Сталин излиза от войната с позиции вътре в САЩ, които му позволяват да открадне целия свръхсекретен американски атомен проект. Бомбата е копирана до последния милиметър, до маломерната златна преграда между двете половинки на плутониевото ядро. Барабар с технологията за обогатяване на уран и производството на плутоний.

По онова време турбореактивният двигател „Ролс-Ройс“ е най-добрият в света. На съветските специалисти не им се налага да го крадат, защото британското лейбъристко правителството продава на СССР 40 броя. С такива двигатели е оборудвана цялата съветска реактивна фронтова авиация: МиГ-15, МиГ-17, Ил-28. И прочие, и прочие.

Така сталинската империя се превръща в една от двете свръхдържави в двуполюсния свят. И в резултат от победата във войната срещу нацизма др. Сталин става въоръжен и много опасен.

Само че цената на тази победа е 27 милиона загинали.

– Хайде да запалим лулата и да се разходим из кабинета му в Кремъл. Да помислим заедно с др. Сталин: „Да, сега имам 27 милиона поданици по-малко, но от друга страна, присъединихме Прибалтика, част от Полша, част от Румъния с поне 20 милиона народ. Плюс това под мой контрол са Полша, Чехословакия, Унгария, ГДР и България. Така че с личния състав и работната сила всичко е наред. Ако става дума за трета световна война, в резултат от която планирам да завоювам целия свят, какво е загубата на 27 милиона души в сравнение с атомната бомба, която имам сега?“

Като се връщам към днешния ден, напълно сериозно бих могъл за заявя: по всички площади на планетата трябва да бъдат издигнати конни статуи на др. Берия. 

– Неочаквано. Защо на Берия? 

– Ако той не бе отровил др. Сталин, последният би разпалил трета световна ядрена война. Намеренията му са били напълно сериозни, а психиката му – в разпад. През последните година-две вождът постоянно пребивава в параноя. И съвсем целенасочено се готви за последния си бой. Страната работи денем и нощем. С невиждани темпове за сметка на чудовищна експлоатация на населението са създадени ракетно-ядрен потенциал, ракетна система за ПВО на Москва и армада стратегически бомбардировачи. Др. Сталин вече е бил на финалната права. До фаталната черта е оставал нищожен отрязък време и разстояние, когато др. Берия прекъсна пагубната нишка.

– Тоест Сталин наистина се оказва забележителен мениджър? Постигнал всичко, което е поискал? 

– Др. Сталин наистина постига огромни успехи. Но все пак съм задължен да добавя лъжица катран към кацата с меда…

– Към такъв прекрасен портрет?

– Да. Първо, разбира се, за завладяване са предвидени не тези части от Източна Европа, издърпани в „социалистическия лагер”, а като минимум цяла Европа до Бискайския залив и Ла Манш. Второ, независимо от завладените територии, военно-технически тайни, производствени мощности и прочие др. Сталин не успява да предотврати събитията, които се развиват малко по-късно. Не смогва да гарантира лоялността на най-близкото си обкръжение.

И приключва живота си в локва урина, където лежи два дни, без да получи елементарна медицинска помощ, на която е могъл да разчита дори най-бедният колхозник. Тоест звездният му възход приключва доста зле. Домогвайки се до външнополитическо господство, изпуска конците на най-близките си бандити. С подобен финал са си отишли и други тирани.

Както казва Игор Бунич, Съдбата, висшата сила, Господ-Бог вгражда в подобни чудовищни диктатури механизъм за самоликвидиране.

Превод инж. Илия Бекчиев

https://metagazeta.ru/interview/otechestvo-prigovorilo-k-rasstrelu-217-tysyach-poddannyh/


Етикети: * * * * *