Счупени пръсти, но непречупен дух

преди 4 седмици

Историята на Димитър Маринов - първият българин получил Оскар, който се качи на сцената на Dolby theatre с малък български флаг в ръка.

Животът на Димитър Маринов – първият български актьор, получил статуетката “Оскар”, е потресаващо вълнуваща история за унижения, упорство и успех, за вяра и отдаденост…, за трънливия път от българския затвор до Холивуд.

Митко е извънбрачно дете. Роден е през 1964 г. в София и е даден в детски дом в Пирдоп. Среща биологичния си баща за 3 минути едва когато е на 21 години. Още като бебе е осиновен от бездетната леля на биологичната му майка. Израства в семейството на едни от някога най-богатите и напредничави индустриалци в България – братя Маринови, послужили като прототип на Димитър Димов в романа “Тютюн”. Съпругът на осиновителката му е бил председател на Камарата на индустриалците в България. Тя самата е придворна дама, притежаваща снимки с мъничкия Симеон на ръце.

Народната власт изгонва осиновителката му от разкошния ѝ апартамент на софийската улица “Оборище” 33 за да настани в него комунистическата функционерка Вълка Горанова.

Местят се в по-малък апартамент на улица “Будапеща” 23 – в сградата със статуята на Атлас (от филма „Последният Ерген“ с Тодор Колев). Но там настаняват още две семейства, така че Митко израства в една тясна кухня.

“В продължение на 12 дълги и мрачни години живях в нереален свят, създаден от музиката; цигулката беше моето бягство от реалността, която ме потискаше и плашеше”,

разказа ми Димитър Маринов по телефона от Америка на 3 февруари, три седмици преди 91-та церемония по раздаването на наградите на Филмовата академия, на която стана първият български актьор, награден с “Оскар”.

Митко открива големия свят като член на прочутата детска филхармония “Пионер”. Така за първи път стъпва на американска земя, даже се снима заедно с другите деца с легендарния композитор Ленърд Бърнстейн. Имал е възможност при турнета в чужбина да види папа Йоан Павел Втори и великия диригент Херберт фон Караян.

Като войник научава, че готвят репресии срещу него заради буржоазния му произход и бяга от казармата заедно със свой приятел. Датата е 9 септември 1983 г. Сръбски полицаи ги залавят във вагон на “Ориент експрес” по пътя за Белград и ги връщат обратно.

19-годишният Митко е съден и престоява в няколко затвора 2 години, 6 месеца и 10 дни… Излиза на свобода през 1986 г., но още има белези от побоищата. Добри лекари едва успяват да спасят пластичността на пръстите му, смазани с гумени чукове…

Става нощен чистач в театър “Сълза и смях”. Минава през какви ли не перипетии, докато успява все пак, макар да е с досие “враг на народа”, да завърши ВИТИЗ, тъй като режисьорът Крикор Азарян се застъпва за него пред властимащия Георги Йорданов.

Благодарен е много на Тодор Колев, че му помага и го насърчава да свири и да изнася представления.

С фолк-джаз формацията “Магически гласове” заедно с Йелдъз Ибрахимова и Андрей Баташов гастролира из Европа, Канада и САЩ. От летището в Ноксвил, Тенеси, започва емигрантският му живот.

Години по-късно Башар Рахал и Захари Карабашлиев го навиват да се яви на кастинг за участие във филм. Хич даже и не се надява на 45 години да го ангажират в холивудска продукция…, но успява! През 2009 г. го канят за участие в “Мъже от стомана” .

В Америка Митко започва новия си живот с една цигулка в ръката и 112 долара в джоба. За втори път го осиновява добро семейство. Научили от един репортаж за съдбата му на уличен музикант, съпрузи-руснаци, които били загубили сина си в катастрофа, го приютяват. По-късно научава защо – защото е роден на една и съща дата със загиналото момче. Години по-късно кръщава своя по-малък син Михаил (Майкъл) на името на американския си благодетел.

Най-напред се препитава като художник, няколко месеца свири с бенда на култовата певица и актриса Доли Партън, а след време открива пицария “Балкан” в Сан Диего, където учи английски език във вечерно училище. През 1999 г. влиза в трупата на Държавния театър на Сан Диего.

Едва през 2016 г. се връща в България, за да участва във филма “Снимка с Юки” на Лъчезар Аврамов. “Останах силно разочарован. Видях угрижени, невесели, нещастливи хора…, порутени сгради и мръсотия по улиците”. Претърпява шок да научи, че племенници на осиновителката му, за която се е грижил години наред и е изпращал пари от Америка, са я излъгали, вече възрастна и болна, да им припише апартамента, в който е отраснал.

“Вече нямам нищо в София, няма къде да отида освен на хотел”.

Казвам му: „Ела у нас, имаш приятели и почитатели в България“.

А пък сега, мисля си, след “Оскар”-а, ще да са станали хиляди…

Димитър Маринов е участвал във филми и реклами заедно с холивудските звезди Махерашал Али, Виго Мортенсен, Кийфър Съдърланд, Джеф Бриджис, Сара-Джесика Паркър, Матю Пери, Селена Гомез, Робърт Патрик, Аштън Кътчър. Две години е преподавал в Театралната академия в Сан Франциско, Калифорния.

Явява се два пъти за ролята на музикант в “Зелената книга” и ето … в нощта на “Оскар”-ите мина по червения килим с миниатюрен български флаг, с който се качи и на сцената на Dolby theatre, за да получи заветната награда заедно с творческия екип на “Зелената книга”, обявен за най-добрия филм на 2018 година.

След церемонията първият български актьор, носител на “Оскар”, се прибра при щастливото си семейство в уютния дом в Карлсбад, красиво курортно градче между Лос Анджелис и Сан Диего в Южна Калифорния, при 13-годишния Йордан и 6-годишния Михаил, при красивата си съпруга Дженифър, с която са заедно от 17 години!

Аз му пожелавам крепко здраве и някой ден да режисира филм за необикновения живот на Димитър Маринов!

Снимките са взети от Facebook страницата на Димитър Маринов

Етикети: