Седмомайско

преди 7 месеца

България стана първата страна от бившия соцлагер, която бе приета в Съвета на Европа

Датата 7 май е една от най-важните в най-новата история на България.

На 7 май 1992 г. България стана 27-ят редовен член на най-старата организация на Стария континент – Съвета на Европа. Пет години по-късно, на 7 май 1997 г. започна своята работа 38-то Народно събрание, което даде посоките за развитие на България за началото на новото хилядолетие.

Да припомним. България стана първата страна от бившия соцлагер, която бе приета в Съвета на Европа. Това е първата чисто европейска организация, създадена след Втората световна война (5 май 1949 г. със седалище в Страсбург ) и първи опит за обединяване на континента. За идеен баща на Съвета на Европа се сочи Уинстън Чърчил. Целта на Съвета е да защитава и разпространява демокрацията, правата на човека, европейската културна идентичност и да търси решения на проблемите на европейските народи.

Председателят на 36-то НС Стефан Савов на трибуната в Страсбург на 7 май 1992 г. Снимка Интернет

През 1992 г. България имаше първото демократично правителство след падането на комунизма, първият пряко избран от народа президент, имаше и нова Конституция – добра или лоша, но нова. Всичко това даде основание страната ни да бъде приета в Съвета на Европа. Голяма роля изигра и тогавашната шефка на Съвета Катрин Лалюмиер, тя пък от своя страна казваше, че президентът Желев е гарант за членството на България.

За съжаление в последвалите години за България от Страсбург не се чува почти нищо добро. Атакуват ни най-вече за съдебната система и корупцията. Дърпаха ни ушите и за купуване на гласове по избори. Най-важното в статута на тази най-стара европейска организация е върховенството на правото и гарантирането на правата на човека. Затова я наричат още „Клуб на европейските демокрации”. Дали 27 години след като станахме член на този клуб сме на точното място?

На 7 май 1997 г. Йордан Соколов бе избран за председател на 38-то НС. Снимка Интернет

На 7 май 1997 г. бе първата сесия на 38-то Народно събрание. То бе първото след промените, което изкара пълния си мандат и работата, която свърши демократичното мнозинство в него за четири години – от 1997 до 2001 г. – даде нов път в европейското развитие на България.

Първата сесия на 38-то народно събрание започна с реч на втория демократично избран президент Петър Стоянов, който призова депутатите да бъдат реформатори, а не имитатори. Събранието прие изключително важна декларация за национално съгласие, с която депутатите се задължиха да подкрепят:

– въвеждането на валутен борд, което и досега е фундаментът на финансовата ни стабилност, с която толкова се гордеем пред Европа особено в годините на кризата

– пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички

конкретни усилия в тази насока. Последва покана за членство в ЕС, започване на преговори и падането на визите.

– членството на България в Организацията на Северноатлантическия

договор. Решаващо тук бе даването на въздушен коридор на НАТО за операцията му в Югославия, и отказа за коридор на Русия, която подготвяше въздушен десант в Прищина, след което в Алианса започнаха да наричат България съюзник и партньор.

Освен това 38-то Народно събрание сложи точка на продължилия 7 години безсмислен спор и прие новия герб на България.

Струва си да си припомним обаче и кои от точките на декларацията не бяха изпълнени. Най-важните са за „справедливото разпределение социалните тежести на реформата”, за „решителна борба с престъпността и особено с организираната

престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят, на всички нива и

власти в държавата”, последиците от неизпълнението им тежат и днес. И още една – за „отварянето на досиетата на политиците, висшите магистрати и

администратори, за да неутрализираме тяхната зависимост от бившите служби за

сигурност”. Чак в края на мандата депутатите се сетиха за тази точка и резултатът бе почти нулев. Защо това стана така е една от най-грижливо пазените тайни на прехода. Ако това бе станало в началото на мандата, историята на България щеше да бъде друга. Но историята не признава „ако”.

И все пак да си спомним с добро за 7 май 1992-ра и 7 май 1997-ма. Без случилото се на тези две дати сега щяхме да сме на дереджето на Беларус.

Етикети: *