Сериозно за „договорката“ между Горбачов и Буш

преди 7 месеца

Ако такова обещание е било направено, то не е по-различно от обещанието отправено от преговарящ от страна на полицията към бандит, който държи заложници, че ако ги пусне ще му бъде предоставен самолет.

Вчера българският парламент ратифицира Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО в присъствието на председателя на македонското Собрание Талат Джафери. Волен Сидеров, от чиято формация зависи правителственото мнозинство, не гласува „против“, но се опита да омаловажи събитието. НАТО не била носител на ценностна система. Такива можело да се намерят в Новия Завет и в Корана.

Вчера българският парламент ратифицира Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО в присъствието на председателя на македонското Собрание Талат Джафери. Волен Сидеров, от чиято формация зависи правителственото мнозинство, не гласува „против“, но се опита да омаловажи събитието. НАТО не била носител на ценностна система. Такива можело да се намерят в Новия Завет и в Корана.

Макар да е очевидно за всички, че Кремъл води хибридна война срещу демократичния свят, Волен Сидеров отново се направи на ударен и повтори риторичния въпрос:

„Сигурност и мир срещу кого? Срещу какво? Кой е врагът?

След което повтори кремълската опорка, че навремето Буш и Горбачов се били договорили

„военните блокове да бъдат закрити“.

Но след падането на Берлинската стена Варшавският договор е бил разпуснат, а НАТО не.

Очевидно Волен Сидеров не споделя демократичната ценностна система и не приема правото на народите да определят сами съдбата си. Но след като самият той призова Македония да не изопачава историята и да не говори за „български окупатори“, е добре да си припомним историята на Студената война, на Варшавския договор и на създаването и „разширението“ на НАТО.

Съветският съюз завладя страните от Източна Европа в края на Втората световна война.

В някои случаи той направи това, като прогони нацистките окупатори, които бяха завладели тези страни. В случая с България, като ни нападна, макар нашата армия вече се сражаваше с Вермахта. Когато под съветска диктовка в Чехословакия бе извършен преврат, Западът реагира като създаде Организацията на Северноатлантическия договор – НАТО.

Ето какво пише видният британски дипломат сър Джордж Рендъл по този повод:

„Когато Хитлер завзе Прага, западните сили се въздържаха от остри реакции. Отчасти защото самите чехи не оказаха съпротива, но най-вече поради страстното си желание да не правят нищо, което да предизвика криза. (…) Когато Сталин повтори действието на Хитлер в Прага през 1948 г., бяхме помъдрели. Осъзнахме опасностите от пасивността. Превратът на Сталин в Прага доведе директно до сключването на Договора от Брюксел и създаването на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и сложи началото на западноевропейско и американско превъоръжаване.“

По-късно Съветският съюз създава Варшавския договор, но за разлика от НАТО властите, които слагат своите подписи във Варшава, нямат легитимността да представляват своите народи. Варшавският договор ще остане в историята като единственият „отбранителен съюз“, който напада свой собствен член – отново Чехословакия през 1968 г., без, разбира се, тази страна да е заплашила останалите членове на организацията по какъвто и да било начин.

Доколкото народите от Източна Европа са класифицирани като „пленени народи“, то краят на Студената война стана възможен, когато тези народи бяха освободени и получиха правото да определят сами съдбата си, включително правото да членуват в отбранителни съюзи по свой избор.

Варшавският договор не се разпусна по решение на великите  сили, нито по предложение на Москва. Когато комунистическите режими в страните от Източна Европа се сринаха, техните демократично избрани ръководители инициираха разпускането на Варшавския пакт. Решението бе взето по време на работна среща в Унгария. Символично на 1 юли 1991 г. в Прага чехословашкият президент Вацлав Хавел официално сложи край  на тази организация, натерсена от СССР на страните от Източна Европа.

През следващите десетилетия всички те по своя воля пожелаха да станат членове на Организацията на Северноатлантическия договор. Същото сториха и балтийските държави Литва, Латвия и Естония, завладени от Съветския съюз по силата на Пакта Рибентроп – Молотов от 1939 г.

Имало ли е договорка между Буш и Горбачов за това НАТО да бъде разпуснат на срещата им в Малта или другаде? Или поне да не приема източноевропейските страни за свои членове?

Разбира се, няма официален договор. Но дори да е имало някаква устна договорка, тя би била в противоречие на международното право и на демократичните принципи. Подобна договорка би означавала Съединените щати да признаят, че Съветският съюз има право на вето върху суверенните решения на новоосвободените страни.

Ако такова обещание е било направено, то не е по-различно от обещанието отправено от преговарящ от страна на полицията към бандит, който държи заложници, че ако ги пусне ще му бъде предоставен самолет.

Както знаем от филмите, бандитите никога не получават самолет! И ако някой заловен бандит обяви пред съда, че такъв му е бил обещан, вероятно изказването му ще предизвика смях в съдебната зала.

Но Русия получи нещо истинско. През 2002 г. бе създаден Съветът Русия-НАТО, който трябваше да разглежда въпросите по сигурността, съвместните проекти, както и борбата с тероризма.

Русия можеше да извлече огромни ползи от приемането на страните от Източна Европа в НАТО, защото така гарантираше сигурността по западните си граници и можеше да насочи цялото си внимание към реалните заплахи за Федерацията, които идват от юг и изток.

Вместо това Русия предпочете да предизвиква международния ред, да извършва посегателства към съседните страни, включително и да анексира част от Украйна, макар да се бе ангажирала да гарантира териториалната цялост на тази страна. С тези си действия Русия доказа колко предвидливи са били ръководителите на страните от бившия Варшавски пакт да потърсят навреме членство в НАТО.

За България членството в НАТО е не само единствената гаранция, че никога няма да се повторят ужасните събития от септември 1944 г., но и инструмент, чрез който можем да осигурим трайното развитие на страната в семейството на демократичните народи.  

Етикети: *