Северна Македония забрани Звездата от Виргина

преди 3 години

Ще доведе ли административната забрана до формиране на гражданска нация и до обективизиране на историята?

Звездата от Виргина – знаме на Република Македония 1992 -1995 г.

Когато през 1992 година след остри дискусии Собранието на наскоро провъзгласилата своята независимост Република Македония обяви за свое национално знаме Слънцето от Кутлеш, известно още като Звездата от Виргина, много македонци го нарекоха презрително „знамето с морковите“.

Слънцето, изобразено с 16 лъча, приличащи на моркови – осем по-големи, редуващи се с осем по-малки, беше непознато на повечето македонци до края на 80-те години на миналия век. Символът беше намерен през 70-те години в Северна Гърция в новооткрита царска гробница. Десетилетие по-късно, не без активните действия на югославските служби, Звездата от Виргина беше превърната в национален символ сред новата македонска емиграция, най-вече в Австралия.

„Южнославянският“ мит за произхода и идентичността на македонците се разпадаше, най-вече в чужбина, където по-младите имаха свободен достъп до историческа литература. Министърът в две правителства професор Димитър Димитров, който е и баща на днешния външен министър на Република Македония, описва презокеанската еволюция на македонската идентичност: 

„(Като същински) Хитър Петър, който в Америка или Австралия е изгубил реалната Македония зад океани (…), който се е идентифицирал с Титова Югославия, но останал без нейната волунтаристична историография, се хвърля в нов александърски волунтаризъм.

В Австралия никой не е чувал за българина Гоце Делчев, но всеки знае македонския цар Александър Велики. Потенциалната загуба на интелектуалната собственост над Александър и на антична Македония, разбира се, вбеси гърците – първо тези в Австралия, а по-късно и тези в Гърция. Век по-рано гръцката пропаганда е лансирала мита, че българите на север от Солун са потомци на античните македонци. През 90-те години внушението се връща като бумеранг срещу гърците.

Атина обаче бързо осъзна, че македонският избор на символи може да донесе ползи за Гърция.

Когато се разбра, че Гърция планира да блокира признанието на Македония, докато тя не смени името си, реакцията на света беше в подкрепа на младата държава. Все пак международното право не предвожда copy right за имената на държавите. Но нелепата претенция на Република Македония да се представи като превъплъщение на древното Македонско царство даде добро оправдание на гърците.

Първоначално блокадата целеше да обезкуражи Македония да обяви независимост. В началото на 20-ти век Гърция беше водила две войни, за да придобие обща граница със Сърбия. В началото на 90-те години гръцката дипломация открито предлагаше да се признаят само Словения и Хърватия, а Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония да „останат“ в някаква по-малка „Югославия“.

С помощта на България Македония утвърди независимостта си и през 1995 г. промени знамето си.

Звездата от Виргина беше на път да бъде запомнена като нелепо мимолетно увлечение.

Но новият изблик на „антиквизация“ след идването на Никола Груевски на власт през 2006 г. даде основание на Атина да блокира членството на Македония в НАТО. Предвид бавният ход на преговорите на Сърбия за членство в ЕС, гръцката блокада над Македония очевидно целеше Скопие да не се присъедини към Съюза преди Белград.

Смелият ход на Зоран Заев да сключи Договор за добросъседство и приятелство с България принуди Гърция да направи определени отстъпки и да сключи с Македония Договора от Преспа. Гърция се съгласи само държавата да промени името си на Северна Македония, но хората да могат да продължат да се наричат македонци. Една от клаузите на Договора изисква Северна Македония да наложи забрана за ползването на Звездата от Вергина на публични места.

В изпълнение на поетия ангажимент от вчера тази забрана влезе в сила. Никой не може да предскаже какъв ефект ще има това.

Изборът на Слънцето от Кутлеш за държавен символ на Република Македония беше подъл опит да се предотврати възраждането под каквато и да е форма на идентичността на бунтовниците, развявали златния български лев по време на множество въстания и войни. Звездата от Виргина беше чужд, натрапен символ на поколението, отраснало преди 80-те години на 20-ти век, но тя се превърна в символ на македонството, с който отраства вече второ поколение. Със сигурност за много македонци забраната ще бъде преживяна като политическо изстъпление.

Дали клаузата за забрана не е била поставена именно с цел да не бъде изпълнена от македонска страна?

Символите са неразделна част от политическата реалност, която по принцип съществува единствено като споделени представи в съзнанието на хората. В началото на 20-ти век сърпът и чукът не означат нищо за руснаците и свастиката не означава нищо за германците. Но по време на Втората световна война милиони руснаци и германци са омагьосани от въздействието на тези символи. Те, разбира се, имат идеологическа конотация. А според някои изследователи играят ролята на секуларни заместители на християнския кръст. Мнозина привиждат в Звездата от Виргина подобие на Звездата на Света Богородица, присъстваща в много икони. (Според опозиционни депутати нейно пълно подобие може да се открие в манастири на територията на Македония.)

Ще доведе ли збараната до формиране на гражданска нация и до обективизиране на историята?
Знамето на Социалистическа Република Македония, в състава на Югославия

По време на Титова Югославия знамето на Социалистическа Република Македония също беше идеологически символ – червено с петолъчка. То никога не намери място в сърцата на мнозинството македонци, които още не бяха забравили златния лъв. След изчезването на Югославия Звездата от Виргина овладя съзнанието на мнозина.

Дали административната забрана за използване на този отровен символ ще спомогне за изграждането на модерна гражданска нация и за обективизирането на историята? Или ще произведе точно обратния ефект и ще разпали младия, но фанатичен македонски етнонационализъм, пристрастен към фантазиите за античен произход?

Забраната идва в момент на страховит скандал, свързан с обвинения за обвързаност на премиера Заев с престъпна организация, ангажирана с пране на пари. В аферата има и българска връзка. Един от свързаните с аферата – Йордан (Орце) Камчев, беше предложен за почетен консул на България и макар кандидатурата му да бе „замразена“, в македонските медии се лансират всякакви предположения за замесеност на България.

Като се има предвид, че българският национален интерес изисква час по-скоро Република Северна Македония да стане член на НАТО и да започне преговори за членство в ЕС, всички емоционални спорове около това какво символизира Звездата от Виргина или каква е идентичността на Гоце Дечев са насочени и срещу интересите България. Приписват на Марк Твен сентенцията, че когато спориш с идиот, той най-вероятно прави същото.

От това дали България ще запази спокойствие, като преследва дългосрочна политика на подкрепа на интеграцията на Северна Македония в ЕС и в НАТО, и ще настоява за обективизация на историята с ясното съзнание, че в главите на много македонци това няма да се случи бързо, зависи дали „македонската“ политика на София – крайно неуспешна през първата половина от 20-ти век,  най-накрая ще даде плодотворни резултати.

Етикети: * *