Ще се срути ли „Мостът на демокрацията“?

преди 2 месеца

Не е възможно истинско единодействие между тези, които искат да съхранят и подобрят демокрацията, капитализма и западната ориентация и тези, които искат тяхната отмяна.

На 22 август 2019 известният български журналист Валери Найденов написа, че нито червените, нито ДПС, нито сините могат да свалят Бойко Борисов от власт[1]. Силата на ГЕРБ била в това, че „хвърлял някакъв мост между соцминалото и капиталистическото настояще“. Това, че водещите фигури в ГЕРБ били членове на БКП, ама сега купували F-16 ги превръщало в мост между две епохи, който бил широк и удобен за целия народ. На това се крепяло крехкото духовно здраве на нацията. Българинът не искал в училищата да се учи колко лош е бил „социализмът“, защото в спомените на поне половината българи тогава не било толкова лошо. Всеки редовно си получавал заплатата, а режийните сметки били поносими. В други свои статии Найденов е писал, че не България изоставила Русия, а обратното, но че симпатиите на българите към нея оставали значим фактор.

Днес обаче масови протести искат оставката на премиера. За разлика от „февруарските бунтове“ от 2013 г. обявените причини за протеста не са социални. Протестиращите са отвратени от безобразията на властимащите. Тези протести разделиха „десните“ анализатори. Докато университетски преподаватели като Огнян Минчев и Момчил Дойчев предупреждават за опасностите, които ще сполетят България, ако Румен Радев назначи служебно правителство, то „синият гуру“ Евгений Дайнов и дори професор Калин Янанкиев подкрепиха протеста.  Към тях се присъединиха и видни леви интелектуалци като професор Антоний Тодоров. В статията си „Сектантство или кой иска бърз край на протестите“[2] той дори цитира Иван Вазов, който в стихотворението си за Левски пише: „и всякоя възраст, класа, пол, занятье, зимаше участье в това предприятье“.

Ако може всички отвратени от безобразията, които се случват в България да се обединят, може би страната ще се промени за добро. Според подкрепящите протеста, всеки който е против него поддържа „статуквото“.

Кое обаче е българското статукво и как то би могло да бъде променено?

Моделът „и всякоя възраст, класа, пол, занятье, зимаше участье в това предприятье“ е довел до Априлското въстание. Тогава огромното мнозинство от участниците са имали консенсус около представата, че Османската империя не подлежи на реформиране. Тя трябва да бъде унищожена, поне на територията населявана с българи. Как после ще бъде устроена държавата – това ще се реши по-късно. Най-важното е  „Туркiя да падне“. Статуквото – оставането в империята е било неприемливо за всички.

 Това ли е положението в България днес?

Протестиращите са напълно прави в едно. В България се извършват отвратителни безобразия и това трябва да спре. Но няма никакво единство в обяснението защо се извършват безобразия и как да те да бъдат спрени.

Протестът видимо е насочен срещу управлението на ГЕРБ, а според някои и срещу скрития му партньор ДПС. Но какво точно е ГЕРБ? И какво е ДПС? Това идеологически формирования ли са? Дали става дума за определен набор от случайно събрани личности? Или те са олицетворение на следпреходна България? Не е ли това „Мостът на демокрацията“ по който голяма част от комунистическата номенклатура премина на брега на демокрацията. И дали той бе не „пътят за Дамаск“ по който злодеят Савел се превръща в апостол Павел, а канал по който най-отвратителните практики на стария режим проникнаха в тялото на нова, демократична България?

За да разберем, трябва да си отговорим какво се случи по време на прехода? От една страна България от „социалистическа“ диктатура, съветски сателит се превърна в капиталистическа демокрация, член на ЕС и НАТО. Но през всичките е тези години се извършват безобразия. Защо?

Точно този въпрос разделя българските граждани.

За „десните“ безобразията стават защото демокрацията е фасадна, а не истинска, капитализмът е олигархичен, а не конкурентен, а членството в ЕС и НАТО е „формално“. За други това е така защото демокрацията (управление от „политици“ и „партии“)   по принцип пораждало само партизанщина и  корупция, капитализмът бил по природа „експлоататорски“, а членството в западните съюзи било отклоняване на България от естественото ѝ място до Русия.

За първата група системата трябва да бъде съхранена, но реформирана. За втората – подобно на Османската империя – тя трябва да бъде ликвидирана. Едните искат да съхранят успехите на прехода, но да отстранят недъзите проникнали в системата. Другите искат да отменят прехода и да се започне някакъв нов преход.

Между тези групи не може да имаистинско единодействие.

Да кажеш, че се страхуваш от тези, които мразят демокрацията (парламентарно управление от политици групирани в партии), капитализма и ЕС и НАТО, по никакъв начин не значи, че си фен на „Баце и Шиши“. Много хора, които се възмущават от безобразията на всички управлявали България през последните 30 години, с право се страхуват, че оставките на премиера и на главния прокурор, без яснота какво следва, може да доведат до крайно негативни последици. Забележително е, че такива трезвомислещи хора има дори в БСП.

Цар Николай II е бил слаб държавник, правел е грешки, дори престъпления. Но когато група млади момчета и момичета излизат на протест в Петроград, защото няма хляб, защото войната е разстроила обичайния им живот, армията изпратена да ги разпръсне, отказва да стреля по тях. Тогава група генерали и конституционни демократи искат от царя да абдикира. Вярвали са, че на трона ще се възкачи малолетния му син, ще бъдат назначени регенти и те, насред Първата световна война, ще превърнат Русия в демокрация. Само че царят абдикира в полза на брат си, който не е консултиран и отказва да се възкачи на трона. В хаоса на войната Русия остава без цар, а скоро правителството разпуска Държавната дума… Действията на всички – протестиращи и политици са благородни, но последват неописуеми ужаси.

Днес светът се гърчи в незапомнена и непредсказуема криза, която зловещо напомня на Първата световна война съсипала „Първата глобализация“. В България ерата „Борисов“ при всички случаи наближава към своя край. Но за разлика от 1987 и 2013 г., нямаме президент, на когото да можем да се доверим. Радев демонстративно се отказа от ролята си на фигура олицетворяваща единството на нацията и играе вабанк за промяна на конституционната уредба. Очевидно е, че той иска реална власт! Поради шума от протестите и възмущението от непростимият маниер на действие на главния прокурор се забрави, че секретари на президента са разследвани за нещо, което може да се окаже държавна измяна. Затова лидерът на БЗНС и бивш министър на отбраната Николай Ненчев изрази опасенията на мнозина, че ако назначи служебно правителство, Радев вероятно ще обезглави службите за сигурност, за да спре всякакви разследвания свързани с действията на негови подчинени, в които може да е замесен и самият той.

Малко от протестиращите споделят плановете на Радев, но това няма никакво значение.  При оставка на премиера, без предварителна широка междупартийна договорка какво следва, той ще поеме цялата власт. Какъв е шансът неговото правителство, което ще бъде образ и подобие на неговата администрация да проведе честни избори?

Далеч по-смислено е протестът да призове за конкретни решения, включително назначаване на „експертно“ правителство, което да изкара мандата и да проведе честни избори през първата половина на 2021 г. Да припомним, че през 1989 г. хиляди чехи на Вацлавски намести викаха: „Хавел президент!“ и казионния парламент го избра за такъв. Протестът, ако е масов може дори да поиска властта, но ще е много глупаво да я даде по погрешка на някого, на когото няма доверие, само и само да се стигне до оставка на премиера! Политическата реалност съществува обективно и не зависи от нашите желания. Тя е като структурата на сградите. Архитектурата може да е ужасна, но ако при хаотичен ремонт прережем носещите колони, всичко ще се изсипе над главите ни!


[1) Валери Найденов; „Ще каже ли Бойко „Царство за кон“?


[2] Антоний ТодоровСектантство или кой иска бърз край на протестите

Етикети: * *