Ще се завърнат ли германските либерали в голямата европейска политика?

преди 8 месеца

Във времена, когато популизмът печели все по-голяма електорална подкрепа, бе изключително важно либералните среди на обществото да участват, колкото може по-активно в политическия дебат.

Кристиян Линднер лидер на Свободните демократи
Снимка Уикипедия


Едва ли има някой, който да не е бил впечатлен от ролята на Свободните демократи в германската и европейската политика след Втората световна война и най-вече след падането на Берлинската стена. От своето създаване в края на 1948 г. до ден днешен Свободната демократическа партия (СвДП) е била представена в Бундестага и федералното правителство по-дълго от всички други германски партии. Нещо повече, политическото ѝ влияние е било винаги значително по-голямо, отколкото би могло да се очаква от изборните ѝ резултати. От 1949 до 2013 г. Свободните демократи са участвали в 17 коалиционни правителства – 4 на Конрад Аденауер, 2 на Лудвиг Ерхард, 2 на Вили Брандт, 3 на Хелмут Шмидт, 5 на Хелмут Кол и 1 на Ангела Меркел. В повечето от тях те са имали ключовия пост на вицеканцлер и външен министър.

Но ако наистина можем да говорим за „идеолога“ на германското и европейското обединение“, то това без съмнение е починалият през март 2016 г. на 89-годишна възраст Ханс-Дитрих Геншер. Външен министър в продължение на 20 години, в историческото време между 1974 и 1994 г., в осем правителства (три на Хелмут Шмидт и пет на Хелмут Кол), той беше и си остава „легенда“ за хората от нашето поколение.

Всички ние, които имаме по два съзнателни живота, един преди 1989 г. и един след нея, виждахме в неговата личност надеждата за края на комунистическите режими в Централна и Източна Европа и падането на Берлинската стена. Но има и една друга, много по-важна причина днес да се пише и говори за него – актуалните екзистенциални проблеми в ЕС, които до голяма степен се дължат именно на липсата на политици от класата на Ханс-Дитрих Геншер.  

През 2009 г. СвДП влезе в Бундестага с изключително високия за нея резултат от 14.6% от гласовете на избирателите. Преговорите с ХДС и ХСС доведоха до съставянето на 26 октомври на „черно-жълтата коалиция“ „Ангела Меркел 2“. Гидо Вестервеле получи постовете на вицеканцлер и външен министър, а в него влязоха още четирима либерални министри – на правосъдието, на икономиката, на здравеопазването и на развитието – най-високата квота на персонално участие на СвДП в управлението на федерално ниво в нейната история.

Въпреки това годините на управление на 17-тия коалиционен кабинет с участието на СвДП бяха години на тежка криза на либералната демокрация и либералните партии в целия ЕС. Криза на либералните ценности, която доведе до огромни проблеми. В началото на мандата много от избирателите бяха оптимисти за резултатите от коалиционното управление. За огромно съжаление обаче за рекордно кратко време между различните крила на ХДС-ХСС и СвДП се появиха сериозни противоречия по различни теми, сред които намаляването на данъците, бъдещето на атомната енергетика и здравното осигуряване.

Либерално ориентираните избиратели многократно предупреждаваха своите избраници, че далеч не са удовлетворени от водената от СвДП вътрешна политика и от поведението ѝ като коалиционен партньор в правителството. В крайна сметка на изборите за Бундестаг на 22 септември 2013 г. дойде и равносметката – за първи път в 65-годишната история на Федералната република Свободните демократи не влязоха в Бундестага. С 4.8% подкрепа те останаха най-голямата извънпарламентарна партия в Германия, а тяхното място бе заето от „Зелените“.

Напълно логично председателят Филип Рьослер и цялото ръководство на СвДП подадоха оставка. В началото на декември 2013 г. се проведе извънреден партиен конгрес, на който бяха анализирани причините за катастрофалната загуба. За нов председател бе избран младият 34-годишен Кристиян Линднер, който още в деня на избора си призова партията да бъде изцяло отново изградена и да се върне в Бундестага през 2017 г.

Въпреки радикалните промени в ръководството и политиката на партията електоралният спад на СвДП продължи и през 2014 г. Тя претърпя сериозно поражение и на изборите за Европейски парламент. След като през 2009 г. спечели 11% от гласовете и имаше 12 мандата от всичко 96 за Германия, през 2014 г. процентите ѝ бяха само 3.4. Все пак днес либералите имат трима евродепутати начело с популярния Александър Граф Ламбсдорф.

В края на лятото и началото на есента 2014 г. се проведоха избори за провинциални парламенти в Саксония на 31 август, в Тюрингия и Бранденбург на 14 септември. В нито една от провинциите либералите не успяха да минат 5-процентната бариера (Саксония – 3.8%, Тюрингия – 2.4% и Бранденбург – 1.4%). По този начин те загубиха парламентарното си представителство на цялата територия на бившето ГДР, като в Саксония отпаднаха и от местното правителство.

Първите оптимистични сигнали за „либералния дух на промяната“ и преодоляването на дълбоката екзистенциална криза на СвДП дойдоха през 2015 г. На изборите в Хамбург през февруари либералите спечелиха 7.4% , а през май в Бремен – 6.6%. Те се представиха успешно и на изборите за местни парламенти на 13 март 2016 г. в провинциите Баден-Вюртемберг с 8.3% и Райнланд-Пфалц с 6.2%, където станаха част от местното правителство в т.нар. светофарна коалиция със социалдемократите и зелените. През септември 2016 г. с 6.7% либералите се завърнаха и в парламента на столицата Берлин.

На 7 май 2017 г. се проведоха избори за местен парламенти в провинция Шлезвиг-Холщайн, най-северната от шестнадесетте федерални провинции на Германия с население от 2,834 млн. души, между които и около 70-хилядно датско малцинство. Изборите бяха смятани за първия важен междинен тест за нагласите на избирателите преди общите избори за Бундестаг, насрочени за 24 септември. Те бяха спечелени убедително от християндемократите на Ангела Меркел с 32%, които разбиха управляващите в провинцията социалдемократи в коалиция със зелените и партията на датското малцинство, останали с 27.2%.

Победата на Меркел се отрази катастрофално на авторитета на новия председател на социалдемократите Мартин Шулц, на когото се разчиташе изключително много. Напълно очаквано, ХДС изключи възможността да участва в голяма коалиция със социалдемократите в провинцията, защото ще изпрати „погрешен сигнал“ към избирателите на федерално ниво.

На фона на изборния „сблъсък“ на „големите“ Свободните демократи постигнаха великолепните за тях 11.5%. Двуцифреният им резултат освен партийно имаше и важно личностно изражение. До голяма степен той се дължеше на 65-годишния Волфганг Кубики. В продължение на 21 години той бе председател на парламентарната група на СвДП в парламента на провинция Шлезвиг-Холщайн, а от декември 2013 г. зае и поста заместник-председател на партията на федерално ниво. Като се има предвид, че той бе и между водещите кандидати на либералите за Бундестага, успехът на СвДП бе особено окуражителен.

Следващите знакови за либералите избори се проведоха на 14 май в Северен Рейн-Вестфалия. Те имаха ключово значение преди изборите за Бундестаг през септември като важен тест за нивото на подкрепа за либералните ценности и политики. Това е федералната провинция с най-много жители – 17,845 млн., и най-добре развитата икономика, с 22% от БВП на страната. Столица на провинцията е Дюселдорф, сред по-известните градове са и Кьолн, Дортмунд, Дуисбург, Бон, Билефелд и Мюнстер.

Изборите бяха спечелени от ХДС на Ангела Меркел с 35% от гласовете, а социалдемократите останаха втори с 30%. На трето място с 12% се класираха либералите. Неслучайно топ кандидат за изборите бе председателят на СвДП Кристиян Линднер. От 2000 до 2009 г. и от 2012 до 2017 г. той бе член на местния парламент и председател на либералната парламентарна група.

Няма съмнение, че възраждането на СвДП отново да се възприема сериозно като политически играч, се дължеше основно на Кристиян Линднер, на ораторския му талант, на изявите му в Ландтага на Северен Рейн-Вестфалия и на федерално ниво. Той успяваше да рекламира програмата на партията пред най-различни целеви групи – и в търговски камари, и в съюзи на производители и предприемачи, и къде ли още не. Под неговото ръководство Свободните демократи започнаха да се стремят към по-справедлива, по-гъвкава и по-дигитална Германия, в която гражданите да не разчитат за всичко на държавата. 

На 68-мия редовен конгрес на СвДП от 28 до 30 април 2017 г. в Берлин Кройцберг генералният секретар на партията г-жа Никола Беер представи 88 страници проект за предизборна програма на партията. Свободните демократи останаха верни на традиционните си либерални приоритети, но поставиха и много нови акценти. На първо място това бяха предложенията в областта на образованието и дигитализираната инфраструктура. Образованието трябваше да бъде новият ключ както към изграждането на отделната личност, така и към разкриване на нови иновативни възможности пред обществото.

Данъчната политика остана чак на пето място в програмата след гражданските права и външната политика. Симпатиите към СвДП и нейния обновен политически подход започнаха да нарастват с всеки изминал ден. Все повече представители на предприемаческите, академичните и културните среди, на медиите, както и на проевропейски ориентираното гражданско общество застъпваха позицията, че присъствието на СвДП в следващия Бундестаг е повече от необходимо.

И то по две основни причини. Едната бе свързана с политическите и икономическите параметри на реформираната ѝ либерална политика, а другата – с парламентарната аритметика при формирането на необходимото управляващо парламентарно мнозинство в една или друга политическа посока. Присъствието на подобна центристка партия бе изключително важно за политическата култура на една традиционна демокрация като германската, защото осигурява възможност както за промяна, така и за приемственост.

В крайна сметка изборите за 19-ти Бундестаг, проведени на 24 септември 2017 г. при около 76% избирателна активност, бяха спечелени отново от консервативната коалиция на Ангела Меркел – ХДС/ХСС (Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз). Този път с 33% от гласовете, т.е. с 8.5% по-слабо представяне от предишните избори.

На второ място се класираха социалдемократите (ГСДП) с 20.5%  (-5.2), а на трето крайно десните националпопулисти от „Алтернатива за Германия“ с 12.6 % (+7.9). Младият лидер на либералите Кристиан Линднер успя да изведе от кризата Свободната демократическа партия (СвДП), която се класира на четвърто място и бе подкрепена от 10.7 % (+5,9) от избирателите. Парламентарни мандати спечелиха още „Левицата“ (базирана на комунистическата партия от времето на ГДР) с 9.2% (+0.6) и „Зелените“ – 8.9% (+0.5).

В новия Бундестаг на Германия влязоха рекорден брой депутати – 709. До този момент най-големият Бундестаг в следвоенната история на страната бе съставен след изборите през 1994 г., когато бяха избрани 672 народни представители. През последните четири години в германския парламент имаше 631 депутати. Обикновено броят им е 598. Влизането на свободните демократи и „Алтернатива за Германия“ наложи въвеждането на т.нар. изравнителни мандати, което доведе до този абсолютен рекорд. 

Още в началото на преговорите за нова управленска коалиция, социалдемократите обявиха, че ще останат в опозиция. Според много политически анализатори едно евентуално ново издание на „голямата коалиция“ между консерватори и социалисти нямаше да е положителен сигнал нито за германската политика, нито за обединена Европа. Точно в сегашните кризисни времена се търсеха нови баланси между необходимостта от повече сигурност и стремежа към повече свобода.

Конструктивните параметри на либералната политика бяха нужни точно в такива критични моменти. И нещо повече! Във времена, когато популизмът печели все по-голяма електорална подкрепа, бе изключително важно либералните среди на обществото да участват колкото може по-активно в политическия дебат. След оптимистичните резултати за либералите от парламентарните избори в Холандия през 2017 г. и победата на либерала Еманюел Макрон на президентските избори във Франция завръщането на германските либерали в Бундестага бе поредният положителен сигнал в подкрепа на ценностите на обединена Европа.

При това положение единственият възможен компромис на първо четене бе коалицията  „Ямайка“, в която да участват консерваторите на Меркел, Свободните демократи и „Зелените“. Още повече, че след завръщането си в Бундестага СвДП  предложи сериозно разширение на програмните си намерения. Обичайните либерални теми бяха изместени от нови многопластови въпроси, съобразени с настъплението на популизма както в Германия, така и в Европа като цяло.

Външнополитическите приоритети, с които СвДП започна новия си парламентарен мандат, бяха насочени към разширяване на ангажиментите и отговорностите на Германия в НАТО в съответствие с икономическата ѝ сила, по-голяма глобална роля на ЕС, прекратяване на преговорите с Турция за членство в Съюза, тясно сътрудничество със САЩ и запазване на санкциите срещу Русия.

За огромно съжаление обаче продължилите цели два месеца преговори за съставяне на правителство се оказаха неуспешни. На 20 ноември 2017 г. либералите обявиха, че се оттегля от преговорите с консерваторите и Зелената партия. Те не успяха да се договорят нито по въпросите за миграцията и климатичните промени, нито за необходимата нова иновационна култура за постигане на решителен напредък в дигитализацията и конкурентоспособността на частния сектор.

Лидерът на Свободните демократи Кристиан Линднер не успя да се споразумее за участие в коалиция „Ямайка“ с консерваторите на канцлера Ангела Меркел и най-вече със Зелената партия, с която сътрудничество на национално ниво се оказа направо немислимо от либерална гледна точка. Днес обаче, една година и половина по-късно, в навечерието на европейските избори  нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Очевидно не всичко в политиката е икономика и евроинтеграция. Особено в страна като Германия. Вярно е, че на последните избори за Бундестаг, проведени на 24 септември 2017 г., избирателите отново отвориха вратата пред Ангела Меркел към четвърти канцлерски мандат, но само една година по-късно провалът на поредната широка коалиция между ХДС и ХСС, от една страна, и социалдемократите, от друга, бе не само очевиден, но се оказа и в основата на катастрофалните изборни резултати на консерваторите в провинциите Бавария и Хесен.

Причините бяха много и от различен характер, но едно бе ясно. Мнозинството германци вече бяха категорично против „голямата“ коалиция. В значителна степен този провал се дължеше и на огромните, направо драматични различия в политическите настроения и предпочитания на германските избиратели в „западната“ и „източната“ част на обединена Германия. Една болезнена и деликатна тема, която се нуждаеше от специален анализ и коментар, който направих в блога си в статията „Оттеглянето на Ангела Меркел от голямата политика. Поуки и предизвикателства“, публикувана през ноември 2018 г. [i]

Неoчаквано за някои и дългоочаквано за други решението на канцлера Ангела Меркел от края на октомври да се оттегли от председателския пост на ХДС, който заемаше от 10 април 2000 г., и да не се кандидатира повече за изборни политически постове след края на четвъртия й канцлерски мандат през 2021 г. направо разтърси световните агенции и предизвика „медийно цунами“ в Европа и дори в България.

Какво ли не се изписа и изговори през тези дни и месеци за дългогодишното ѝ управление, но едно бе повече от ясно. Въпреки че бе подложена на остри критики за противоречивата си миграционна политика на отворените врати, Ангела Меркел продължаваше да е широко възприемана и да има огромен международен авторитет. И то не само в Европа, но и на глобално ниво.

С известната си прагматична политика за укрепване на европейската и евроатлантическа интеграция и разширяване на взаимодействието между „старите“ и „новите“ страни-членки на ЕС, както и с ясната си, и категорична концепция за „ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА“, тя все още продължаваше да бъде „неформалният“ лидер на ЕС, дори и след подадените оставки. И то на фона на нарастващите тенденции към политическа фрагментация и поляризация.

Това пролича с пълна сила и от нейната реч на 13 ноември пред Европейския парламент за бъдещето на ЕС, първата ѝ публична проява след подадените оставки. Ето някои от най-важните „опорни точки“ (както обичаме да казваме напоследък) от това „политико-философско“ и на моменти дори „романтично“ слово, което въпреки някои подвиквания и дюдюкания бе посрещнато и изпратено с овации:

Неслучайно за поредна година германският канцлер Ангела Меркел се оказа и най-влиятелната жена в политиката и в света според класациите на американското списание „Форбс“. Силните позиции на Меркел в подобна класация се дължаха, разбира се, не на политическа „евроромантика“, а основно на факта, че по време на нейните управления Германия достига до позицията на четвърта най-голяма икономика по БВП в света и най-голямата, водена от жена.

След като се отказа от председателския пост в ХДС, в началото на февруари 2019 г. Ангела Меркел напусна и Facebook, като закри личната си страница, в която имаше повече от 2.5 млн. харесвания и покани последователите си да продължат да следват работата й като канцлер чрез Facebook страницата на нейното правителство [ii]

В тази деликатна политическа ситуация Свободните демократи традиционно започнаха новия политически сезон за 2019 година на Богоявление, 6 януари, в прочутата сграда на Щутгартската опера, където провеждат срещите си от 1952 г. Нещо повече, събирането на либералното семейство на Богоявление в Щутгарт в най-различни конфигурации има над 150-годишна история с прекъсване единствено от 12 години по време на нацистката диктатура.

Както и се очакваше, всички прожектори бяха насочени към Кристиан Линднер. Изключително популярният млад председател на Свободните демократи, който навърши 40 години само месец по-късно (на 7 февруари), успя да разпространи оптимизма си сред повече от 1000 участници в либералното събитие с увереността си, че 2019 трябва да бъде „годината на СвДП“, „годината на либерализма“. Линднер, облечен, както винаги, в модерен костюм, предрече успех на изборите в изключително важните провинции Бремен, Бранденбург, Тюрингия и Саксония и преди всичко на европейските избори на 26 май. Малко изненадващо, първият силен призив за либерално политическо възраждане дойде от партийното потомство. Пред Операта в Щутгарт членовете на младежката партийна организация (т.нар. млади либерали) създадоха впечатляващ билборд с поглед към южните морета и поставиха доста силно изтъркан гумен лебед в дъжда. На плаката бе написано „Няма палми на север от Щутгарт!“.

Това бе ясно послание към партията-майка: Погрижете се за климата, не оставяйте тази болезнена тема на „Зелените“! То бе придружено и от един недвусмислен политически документ, който бе връчен малко по-късно на Кристиан Линднер вътре в операта. След срещата в Щутгарт в края на януари, в Берлин Кройцберг се проведе партийният конгрес на СвДП, посветен на европейските избори. Свободните демократи не само избраха 15-те си кандидати за Европарламента, но приеха и предизборната си програма. За водач на листата с 86% от гласовете бе избрана г-жа Никола Беер, генерален секретар на партията. [iii]  Заедно с нея делегатите избраха един високоангажиран млад отбор от кандидати, които ще участват в предизборната битка. Неслучайно на 2-ро, 4-то, 10-то и 11-то място в листата бяха включени четирима представители на „младите либерали“.

Г-жа Беер представи пред делегатите и концепцията на Свободните демократи за обновление на ЕС. Според нея обединена Европа не трябва да се създава отново, но в нея трябва спешно да се намерят нови баланси. Повече Европа е необходима там, където държавите-членки са по-силни заедно, като не трябва да се правят никакви компромиси с тези страни, които нарушават свободата на медиите и проявяват толерантност към корупцията.

В програмата на СвДП  за европейските избори бе прието и решението, с което либералите призовават за реформа на Европейския съюз, като най-късно до 2022 г. да бъдат предприети необходимите политически и административни стъпки за проправяне на пътя към обща европейска конституция. „Европейският съюз трябва да преосмисли коренно своите структури“, настояват Свободните демократи в искането си. Често те са „объркващи“ и твърде бюрократични.

Много хора са разочаровани, когато ЕС затъва в безпътица и дребнотемие. Затова и една от основните цели на либералите в тези европейски избори е Европа да не бъде повече уязвима от основните си врагове – „популисти и националисти от „дясно“ и от „ляво“. Да им пожелаем успех!


[i] Оттеглянето на Ангела Меркел от голямата политика. Поуки и предизвикателства* Posted on ноември 20, 2018

[ii] Меркел закрива страницата си във Facebook; https://news.bg/int-politics/merkel-zakriva-stranitsata-si-vav- facebook.html?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=title

[iii] Europawahl FDP wählt Nicola Beer zur Spitzenkandidatin;https://www.zeit.de/politik/deutschland/2019-01/europawahl-fdp-spitzenkandidatin-nicola-beer-wahlkampf

Етикети: * * *