Ще влезем ли в капана на Бабиниотис?

преди 1 месец

Езици са се създавали и са изчезвали откак свят светува.

Гръцките власти правят опит да отделят македонските говори от българските в отделен език още през 1925 г.

Изказването на видния гръцки лингвист и бивш министър на образованието Йоргос Бабиниотис по гръцкото Скай радио, че

Гърция е допуснала голяма грешка, като е приела съществуването на македонски език и това може да окуражи бъдещи претенции за македонско малцинство„,

предизвика определено вълнение и у нас.

Бабиниотис представи македонския език като „сърбизиран български“ диалект, въведен от режима на Тито и използващ вариация на кирилицата.

Бившият министър забрави да спомене, че далеч преди Титовия режим да заложи на отделянето на македонските говори от българския език, гръцкото правителство прави подобен опит през 1925 г. с т.нар. „Абецедар“ – буквар на местния диалект, който използва латинската азбука. А от края на 20 век не спират опитите да се кодифицира „помашки език“ в Западна Тракия.

Разбира се, Бабиниотис не е само учен. Той е и политик и изказването му е критика срещу правителството на Алексис Ципрас.

Но съзнателно или не, то залага капан и пред България.

„Езиковият спор“ между София и Скопие постигна само едно. Въпреки че България първа призна независимостта на Македония и ѝ оказа значителна помощ, между двете страни не беше изградено стратегическо партньорство. Далеч съм от мисълта, че оспорването от българска страна на съществуването на македонския език беше единствената причина за това. Но със сигурност България не постигна нищо, като отричаше правото на Македония да нарича официалния си език, както желае.

Ако Бабиниотис се изказваше единствено като лингвист, той щеше да признае, че лингвистиката не дава определение на това кое е език и кое не е! Както казва големият латвийско-американски лингвист Макс Вайнрайх,

„езикът е диалект, който притежава армия и флот“.

Или казано по друг начин, социални и политически фактори определят какво е език и какво не е. Има диалекти на един език, които са взаимно почти неразбираеми. Има и езици, които са трудно различими (хинди и урдо; сръбски, хърватски, босненски и черногорски – сега никой вече не говори за сърбохърватски език и т.н.).

Огромното мнозинство от македонците днес определят езика си като македонски. А голямото мнозинство българи ще срещнат затруднение да прочетат някоя македонска книга.

С изявления като „няма такъв език“ едва ли ще помогнем на нашите приятели зад Осогово да приемат очевидното: че езикът на Кърчовки, Пейчинович, на братята Миладонови и на селянките, които са пеели народните песни, събрани от тях, е бил български! Така са го възприемали хората, които са го говорели. Дори Кръсте Мисирков не твърди, че съществува македонски език. Той настоява на базата на „централното наречие“ да се създаде „македонски език“, защото нито присъединяването на цяла Македония към България, нито автономия на Македония с „българска боя“ са били възможни в началото на 20 век.

През 1944 г. македонците не са изправени пред избор дали да пишат на български, или на македонски. Изборът е бил македонски или (официалният в тогавашна Югославия) „сърбохърватски“.

Забележително е, че още през 1959 г. в университетския си учебник по езикознание Вл. Георгиев и Ив. Дуроданов пишат:

„Въз основа на македонски български говори, с известно влияние на сърбохърватския език, днес в пределите на Югославска Македония е в процес на създаване на четвърти южнославянски език – македонският“.

Македонският език може би никога нямаше да може да бъде създаден, ако в края на 19 век бяха приети предложенията на големия български патриот Кузман Шапкарев, който настоява повече елементи от западните говори да бъдат възприети в литературния български език.

Но това е история. Тя е такава, каквато се е била, и не може да бъде променена.

Македонският език е млад език, но това не го прави по-малко език! Разбира се, много македонци ще си припомнят уроците от училище, в които са учели, че

„македонският е едновременно най-старият и най-младият славянски език“.

За мнозина отстояването на тази нелепост е свързана със силна емоция. България, разбира се, не може да признае съществуването на македонски език през вековете – не защото това не отговаря на нейните интереси, а защото не съвпада с истината. Каквито и „признания“ и договорки да се правят, те няма да издържат на теста на времето. Винаги ще се намират смели умове, които ще отхвърлят политическите догми.

Ако за Гърция е достатъчно да „натрие носа“ на македонците, то България е длъжна да спечели сърцата им! Това е много трудна задача и тя изисква висш пилотаж, а не елементарен национализъм.

Етикети: * *