Шведски ли е филмът за армията, или съветски?

преди 3 месеца

Незаети са между 13 и 20 % от длъжностите. Естествено, тези проценти не са разпределени равномерно. Основната липса е във военните формирования, където този процент достига до 27 при длъжностите за войници. За разлика от някои административни и поддържащи единици, за бойните не може да се приеме, че една дейност може да се извършва по същия начин, но с по-малко хора.

Д-р Георги Цветков, „Дневник”

Бойните машини на пехотата (БМП-1), които са на въоръжение в Българската армия, са произвеждани в СССР до 1983 г.
Снимка Анелия Николова, „Дневник“

Преди седмица в отбраната се случиха три важни неща: от САЩ долетя новината, че преговорите за придобиване на нов боен самолет продължават; на второ четене бяха приети промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и Народното събрание прие Годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2018 г.

Първият въпрос е обвит в неяснота. Сигналите позволяват интерпретации в посока, че договорка няма и въпросът се отлага, може би до есента. Промените в закона бяха очаквани и не предизвикаха особени въпроси. Приемането на доклада очаквано не предизвика сензация, но отразяването му премина твърде бегло, предвид неговата важност.

Приемането на Годишен доклад за състоянието на отбраната се утвърди като добра традиция. Може би това е единственото му достойнство. Защото, за да се превърне в действителен инструмент за парламентарен контрол, той се нуждае от два критични елементи – силна и компетентна опозиция и информация, която да позволява анализ и обсъждане на реални алтернативи.

Засега и двете липсват. Поради тези причини приемането на доклада за 2018 г. премина твърде вяло и с минимално публично внимание. Последното не отговаря нито на важността на отбраната като една от основните държавни функции, нито на отделяните годишно за целта над един милиард лева.

Какво ни казва докладът?

Военната техника: Българската армия е близко до технологичен колапс. Публично известните факти относно състоянието на военното оборудване са признати. „Публичната тайна“ се превръща в официално твърдение: 48% от танковете, 30-40% от бойните машини и 80% от летателните апарати са извън годност и доста от системите не подлежат на възстановяване. Това признание идва 10-15 години по-късно в сравнение с водещите източноевропейски страни. Все пак то е важно за прекъсване на спекулациите дали превъоръжаването може да се отлага. Става категорично ясно, че ресурсът на наличното оборудване е дори отвъд своя предел.

Снимка Янко Гочев

Хората: Незаети са между 13 и 20% от длъжностите. Естествено тези проценти не са разпределени равномерно. Основната липса е във военните формирования, където процентът достига до 27 при длъжностите за войници. За разлика от някои административни и поддържащи единици за бойните не може да се приеме, че една дейност може да се извършва по същия начин, но с по-малко хора.

Разбира се, най-големият недостиг е именно в тези части. Ако на други места може да се говори за раздути щатове, в основата на армията виждаме отварянето на огромна дупка, която поставя под съмнение способността за изпълнение на реални бойни задачи.

Информационните кампании и повишаването на възнагражденията не могат да дадат отговор на структурния проблем. Няма как, дори при достигане на 2% от БВП за отбрана, да бъдат намерени достатъчно средства за изпреварващ спрямо този в реалната икономика ръст на заплатите. При поддържане на номинална численост от над 40 000 воннослужещи и цивилни отбраната винаги ще изостава и няма да е в състояние да привлече и да задържи достатъчно хора с необходимите качества.

Подготовката: Макар и на пръв поглед не толкова притеснителни, се появяват констатации, свързани с бойната подготовка. За разлика от досегашната практика за причина се посочва не просто липсата на пари за консумативи (основно горива и боеприпаси), а техническо износване, липса на резервни части и на хора.

Този на пръв поглед дребен детайл поставя под голямо съмнение твърдението, че Българската армия е в състояние да изпълнява задачите си, макар и с ограничения и повишен риск. Така представено, това твърдение би звучало като „Може да си върши работата, но не съвсем“. Но в случая няма място за шеги, предвид повишените изисквания към армиите на държавите от НАТО и от ЕС.

Какво не ни казва?

Финансовата информация отново е твърде оскъдна и лишена от истинска възможност за анализ. В случая оправданието за „класифицирана информация“ не работи. Можем да сме сигурни, че чуждите разузнавателни агенции едва ли биха разчитали на официалния парламентарен доклад.

Въпросът е особено важен, тъй като засяга над 1,2 млрд. лв., от които над 300 млн. за капиталови разходи. Например не би било трудно да се посочи кои са финансираните инвестиционни проекти за над 1 млн. лв., заедно с времето за реализация и очакваните резултати. Както и кои са големите поръчки, които са били спрени, и защо.

Последното е важно не само за по-добро разбиране на добрите и лошите практики в управлението на ресурсите за отбрана. В българския контекст е важно да се разбере каква част от финансовите средства са предназначени наистина за инвестиции и каква – за ремонт на старо оборудване. Последното е не само политически въпрос. Защото може да се окаже, че докато декларираме, че западното оборудване ни е твърде скъпо, през последните 20 години сме отделили повече от същите тези суми за поддръжка на съветското.

Какво липсва? Решения

Основният отсъстващ елемент са решенията. Докато състоянието на армията е повече или по-малко ясно, съществува огромна неизвестност относно намеренията за развитие.

Параметрите на трите основни инвестиционни проекта – за бойни самолети, батальонни бойни групи и многоцелеви корвети, повече или по-малко са известни. Общото и за трите е (без това да е посочено в доклада), че се налагат огромни компромиси в намиране на приемливо съотношение качество/обхват/цена/срок.

Онова, което съвсем липсва, е перспектива за останалата част от армията. Например твърдението, че проектът за батальонните бойни групи води до превъоръжаване на Сухопътните войски, няма как да отговаря на истината, защото частично обхваща една от двете основни бригади, без да се отчита третата. Предвид констатацията за състоянието на наличната техника, възниква въпросът дали въобще се търси решение за останалите и

каква ще бъде тяхната бойна стойност след 10 години?

Това важи с пълна сила и за Военновъздушните, и за Военноморските сили.

Когато добавим и въпроса за хората, започва да се утвърждава мнението, че на практика липсва цялостна визия за развитие. Основната причина за това заключение е следната: създава се впечатление за опити за подобрение, които обаче не обхващат цялата армия, нямат ясна времева рамка и което е най-важното – нямат работещ и утвърден финансов разчет. А именно той ще даде да се разбере дали намеренията относно новото оборудване, набирането и задържането на необходимите хора и повишаването на подготовката въобще могат да бъдат реализирани.

Разбираемо е, че след като докладът се изготвя от изпълнителната власт, целта му е не да критикува управляващите, а да акцентира върху техните усилия. Но това не бива да води до спестяване на информация или до уклончиви формулировки. И за Народното събрание, и за обществото, а и за армията ще е полезно да бъде предоставен анализ, който показва реалното състояние и предлаганите решения.

(д-р Георги Цветков е преподавател по национална сигурност във ВА „Г. С. Раковски” и член на Управителния съвет на Атлантическия съвет на България. Статията изразява лично мнение.)

Ф О Р У М

Филмът е точно съветски. Днес Полша поръча 32 изтребителя F-35 и ще ги получи за ужас на северноазиатската локва. Къде сме ние?

Така е. И между двете световни войни България е ПРОИЗВЕЖДАЛА САМОЛЕТИ. МИЛИАРДИТЕ, ИЗТОЧЕНИ В ПОСОКА РУСИЯ,
са били предостатъчни за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРОИЗВОДСТВОТО
НА БЪЛГАРСКИ САМОЛЕТИ В БЪЛГАРИЯ. Вместо това тукашната руска прислуга ПЛАЩА ДАНЪК „РУСИЯ”.

Ушанка, армията ни е в колапс, откакто братушките ти ни окупираха през 1944 г.

Дори мадридският тарикат и Станишко купиха някакво западно въоръжение и оборудване за армията, макар и несъществено откъм бойни възможности. Само погледнете „конкурса“ за изтребители. Това е трети конкурс при управление на ГЕРБ и се говори, че пак ще се отложи и рестартира. Отговорник – Каракачанов?! Пародия! Скъпо му било езиковото обучение на пилотите и това спъвало преговорите?! Вземат ни за идиоти! Колко да е скъпо, бе?! 1 милион лева при сделка за 2 милирда? Това е все едно да се откажа да си купя „Мерцедес”, щото ми е скъпа едната чистачка.

Къща за гости от ръководния състав на МО

Първо трябва да се преструктурира държавата, за да има някакъв шанс за модернизация. В сегашния случай храним руските предприятия, а за нашата армия не остава нищо! С „десния Бойко“ – толкоз! Матрялеее!!!!

Всеки един от трите проекта за модернизация има времева рамка и финансов разчет, съгласуван с финансовото министерство. Има и съвсем прилична стратегия и ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, който обаче също не се изпълнява. Напълно се фалшифицират данните за средствата, давани за отбрана, за да излъжем НАТО, че си изпълняваме ангажиментите за достигане на 2% от БВП за отбрана. От години средствата за първи вноски за изтребители и дори за патрулни кораби се гласуват от НС и са предвидени в бюджета. В края на всяка година Горанов прибира тия пари от МО и ги преразпределя по други направления. Това, което наистина няма, е политическа воля да се модернизира армията.

Изглежда, има желание напълно да бъде съсипана войската. И не хвърляйте вината върху военните – идиотско е да смятате, че те не искат ново въоръжение, а им е приятно да се срамуват на международни учения с тая допотопна съветска техника.
Бай дъ уей, съвместими с НАТО са само белгийските фрегати и „Спартаните” и затова само те излизат извън България на учения.

Относно гордостта на флота ни, наскоро на капитана на едната от белгийските ни музейни фрегати на учение в Средиземно море беше учтиво казано да се отдалечи от района на учението, за да не пречи… Толкова ни е боеспособен и съвместим с НАТО флотът… Смятайте за какво става въпрос. За МиГ-овете да не говорим…

Да, България е произвеждала самолети до 1954 г. Но тези самолети са се произвеждали с оглед използването на родни суровини и предимно дървесина. Липсата на тежка индустрия и суровинна база е определяло нивото на родното самолетостроене. Всички високотехнологични (за времето си) продукти, свързани с авиостроенето, са били внос: дуралуминий, специални стомани и сплави, тръби, самолетни двигатели, крепежни елементи, нитове и т.н. Бойните самолети винаги са били на нивото на най-последните технологични постижения във времето. С нашата тогавашна технологична база не сме били способни дори да доближим до световните образци – било на СССР, още повече на Германия, Англия, САЩ и дори Франция.

Ето защо през Втората световна сме воювали със самолети, произведени в други страни – предимно в Германия. Въпреки това не трябва да се отнасяме с пренебрежение към нашето самолетостроене. Имали сме много талантливи конструктори, авиоинженери и специалисти. Имали сме четири самолетостроителни завода: в Монтана, Ловеч, Божурище и Карлово.

Ако беше съхранено самолетостроенето у нас, то би „дръпнало“ цялата индустриализация в по-високотехнологична посока. Но не било писано. Още с идването си на власт Никита Хрушчов разпорежда със секретно постановление да бъде закрито цялото самолетостроене в България и всички налични бордове самолети българско производство да бъдат УНИЩОЖЕНИ! За да няма спомен, за да се забрави по-бързо, че България е била авиационна държава. И разбира се, над 15 000 отлични авиационни специалисти и работници отиват по ТКЗС-тата да копаят с мотики.

Питат председател на партия, която се е самообявила за най-патриотичната, какво е за него Европа, а той обяснява с невинна ирония, че тя е полуостров от континента Евразия. Всевъзможни специалисти къде полускрито, къде открито обясняват как не е съвсем лошо да погледнем и към други източници на въоръжение освен тези, от които все още нищо не сме взели, или поне нещо не толкова съществено.

Съветски си е филмът, както и да го гледате. Една доста голяма част от електората си обича съветските филми.

По тенските ще ги познаете…

Следя изказванията на Каракачанов за преговорите в САЩ и почвам да се ядосвам… Защо, за Бога, сме толкова наказани с такива смотаняци за политици?! Политици бол, държавници – нула! Скъпо му било… Не 2 милиарда лева, 3 милиарда, ако трябва, дай, но ако „Локхийд-Мартин” направят база за ремонт на F-16 и завод за дронове, както се говори, парите ще се върнат с годините от данъци. Елементарно е.

Модернизацията не е само хвърляне на някакви пари за въоръжение, а пренос на технологии, инвестиции, международно сътрудничество, офсет, когато сделката е сключена грамотно.
За пример – възходът на „Нокиа” започва след сделка за F-18 с офсетно споразумение за инвестиции в телекомуникациите.

Както „москвичът“ от времето на соца – морално и физически остарял, отиде за скраб, така и военната техника от онова време е за претопяване. Съвременните способи за водене на голяма война са предимно високотехнологични, космически и/или терористични – с една ножка предизвикват страх и ужас.

Добър механик струва 2000 лв. на месец и не можеш да го привлечеш в армията за 700 лв. Така армията изведнъж се оказва тихо пристанище за мързеливци и некадърници. Имаме ли нужда от такава армия?

От 1925 до 1954 г., когато се закрива самолетостроителното производство в самолетостроителните фабрики ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък, са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.

През 1926 г. немския пилот Херман Винтер, който идва да работи в Царство България с още 5 инженери (тогава немците са имигрирали в България заради кризата в Германия, а не обратното), завършва първата в България самолетна конструкция ДАР-1.

До 1941 г. в ДАР общо са произведени 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 на Кирил Петков, а останалите – на Херман Винтер. Самолетите са учебни, разузнавателни, товарни и транспортни. Не говорим за бойни.

Етикети: * * *