Синдромът „Гренландия“

преди 4 седмици

Разместват ли се не само ледниците в Арктика, но и геополитическите тектонски плочи на съвременния свят?

Когато изтече информацията, че Доналд Тръмп проучва възможността Съединените щати да закупят Гренландия, малцина приеха информацията насериозно, но когато тя бе потвърдена от самия президент, ръководствата на Дания и на самата Гренландия не скриха своето негодувание. Правителството на автономна Гренландия – най-големия остров на света, но с население малко над 50 хиляди жители, заяви, че са отворени за бизнес, но не са за продан. Премиерът на Дания Метте Фредериксен нарече самата идея „абсурд“.

Според коментара на Доналд Тръмп става дума за голяма сделка с недвижим имот, но аналогията е подвеждаща. По думите на госпожа Фредериксен изказани за вестник „Sermitsiaq“:

„Гренландия не е за продан. Гренландия не принадлежи на Дания. Тя принадлежи на Гренландия. Надявам се офертата да не е била сериозна“.

Когато се продава недвижим имот, собствениците му обикновено го напускат и в него се настаняват новите собственици. Когато една държава предава суверенитета над дадена територия на друга, обикновено обитателите остават по домовете си, запазват собствеността си, но стават граждани на новата страна.

Премиерът на Дания Метте Фредериксен

Такава е поне историята на три от четирите покупки на земя в историята на САЩ, благодарение на които страната е придобила около 1/3 от своята територия.

През 1803 г. Наполеон продава на САЩ „Луизиана“ – огромна територия, обхващаща не само днешния щат с това име, но и почти цялата теротория между река Мисисипи, Канада, Скалистите планини и Тексас. Наполеон не контролира реално тези земи. Франция ги е изгубила в полза на Испания близо 50 години по-рано. Императорът просто принуждава Мадрид да му ги върне на хартия и ги продава на Съединените щати.

Френските заселници около делтата на Мисисипи стават горди американски граждани. Съдбата на индианците, обитаващи прериите, не е толкова щастлива.

През 1845 г. Тексас обявява независимост от Мексико и през 1848 г. след последвалата война, заедно с днешните Калифорния, Невада, Юта и Ню Мексико става част от федерацията. Но скоро се оказва, че най-прекият път, по който може да се построи железопътна връзка до Южна Калифорния, минава през мексиканска територия. Затова през 1853 г. Вашингтон предлага на Мексико да закупи днешна Южна Аризона. Мексиканският диктатор Антонио де Санта Анна бързо прибира предложената му сума, защото страната му е фалирала след войната, а той знае, че американците могат лесно да вземат територията със сила. Мексиканците, населяващи анексираните и закупените земи, остават по домовете си и стават американски граждани. В Ню Мексико испанският език и до днес се употребява официално в щатския сенат.

Серията значими покупки на територии за САЩ приключва през 1867 г., когато цар Александър II продава „Руска Америка“ – територия, която новите собственици наричат Аляска. След трансфера повечето руснаци се преселват в Русия. Никой не се е интересувал от мнението на индианците и алеутите, които са съставлявали мнозинството от населението. Още тогава американският държавен секретар Сюард проявява интерес да закупи и Гренландия, но не се стига до сериозни преговори. Все пак след Първата световна война Съединените щати закупуват от Дания нейните малки карибски владения и ги превръщат в Американските Вирджински острови.

Когато Хитлер завзема Дания, Съединените щати окупират Гренландия, за да не допуснат нацистите да получат база толкова близо до американския континент, а след войната предлагат на Дания 100 милиона долара за огромния остров.

Отказът на възстановяващата се от окупацията Дания и готовността на Америка да уважи този отказ, при все че контролира Гренландия, показва колко са се променили Америка и светът за по-малко от век. Въпреки огромното стратегическо значение на Гренландия Съединение щати нямат проблем с датския суверенитет над острова, защото Дания, в състава на която е Гренландия, става член на НАТО. Америка се ангажира да брани не само северноамериканския континент, но и целия свободен свят. Съединените щати, Канада и Западна Европа започват да се изживяват като елементи от едно неделимо цяло. След падането на Берлинската стена страните от Източна Европа положиха усилия, за да се присъединят към този единен западен свят. В Западна Европа дълго време се лансираше „евроголистката“ идея за обединена Европа, която да е съвсем отделена, а понякога действа и в противовес на САЩ, но Гренландия беше една от точките, които показваха неосъществимостта на този проект. През 1983 година гренландците, които от 1979 г. бяха получили самоуправление, гласуваха за напускане на Европейската икономическа общност.

Повдигането на идеята за покупка на Гренландия е синдром за опасни пропуквания в западния свят. Подобно на лозунга „Америка първо“ на президента Тръмп, идеята за покупка на острова, която, ако се осъществи, ще направи САЩ втората по-големина страна в света, е признак, че ако не Америка, то поне Тръмп не вярва в перманентни отбранителни съюзи. И тъй като контролът над Гренландия е от първостепенно значение за отбраната на северноамериканския континент, значи ли че Скандинавският полуостров е от по-малко значение за днешната администрация?

Президентът неведнъж се е обявявал против международни договорености, които „мамели“ финансово американците. По повод Гренландия Доналд Тръмп посочи, че задморската територия е тежко финансово бреме за съюзническа Дания. Защо Тръмп проявява готовност да я „облекчи“?

Очаква се посещение на американския президент в Копенхаген през есента. На него едва ли ще се стигне до преговори за големия леден остров. Подхвърлянето на идеята за покупка на Гренландия може да се окаже само намек, че малките страни като Дания са зависими от САЩ за своята отбрана и трябва да отделят повече средства, макар че Дания никога не би имала способностите да защитава не само огромната Гренландия, но и своята територия в случай на атака от велика сила. А интересът не само на Русия, но и на Китай към Арктика нараства значително през последните години. Но след кризата, свързана с Брекзит, е прекалено оптимистично да си представим, че западният свят скоро ще се завърне към чувството си на неделимо цяло. А след анексията на Крим неприкосновеността и териториалният суверенитет на всички държави изглеждат по-скоро като добро пожелание.

Етикети: * * *