Синдромът „Станишев“

преди 4 месеца

Всички опити на БСП да се модернизира и европеизира вбесяват твърдото ѝ ядро. Опитите то да бъде мобилизирано, стопяват периферията.

Сергей Станишев (Източник БСП)

„Кънчовците“ не успяха да предскажат изборния резултат, още по-малко да подведат българския избирател да гласува за БСП. Но Андрей Райчев е прав, когато заяви, че поради дълбоки исторически причини от всички бивши комунистически партии в Източна Европа БСП оцелява и се справя най-добре.

Какви са тези исторически причини и защо те поставят партията в капан, от който тя вече 30 години не може да излезе?

Към края на Втората световна война Съветският съюз нападна България напълно извън контекста на войната срещу нацистка Германия. Българските комунисти, дотогава сравнително маргинална политическа сила, извършват кървава вакханалия, докато овладеят цялата власт. Ликвидират опозицията и всяка възможност за алтернативно мислене, отнемат собствеността на гражданите и изолират България от света. Премазват десетилетната съпротива на горянското движение и в крайна сметка успяват да постигнат стабилност и безвремие, в които отрасна „социалистическия човек“. Той не виждаше възможност да промени системата и търсеше „втория начин“ за оцеляване в икономиката на дефицита.

Макар основните решения да се спускаха от Москва, а местните да се вземаха от „тясното обкръжение на Тодор Живков“, тоталитарната система не може да се опише като диктатура на един човек или един тесен кръг от хора над потиснатия народ.

За да наложат властта си, комунистите привличат значими обществени групи за своята кауза. Специфичните български условия позволяват на властта да направи това доста успешно. Ликвидираният след 9 септември 1944 година елит е докарал страната до три национални катастрофи. Към началото на септември 1944 година България беше във война с Великобритания и САЩ и това я прави лесна жертва на съветската агресия. Модернизацията на българското общество е в ранната си фаза. Страната изобилства от млади фрустрирани хора, готови да се включат в проекта за „имперска“ (а не полисна) модернизация.

Стотици хиляди българи, предимно от по-бедните слоеве, се ангажират с комунистическия експеримент и вярват, че дължат своето образование и интеграция в една по-модерна икономика на Комунистическата партия. Макар Съветският съюз да е нападнал България, те се идентифицират със своята партия-държава, възникнала след съветската окупация и от тази гледна точка се изживяват като победители. Затова и преклонението им пред Съветската армия остава непоклатимо.

Рухването на тоталитарния режим се привижда на мнозина от тези хора като житейска катастрофа. Отричането на комунистическия режим като престъпна идиотщина, наложена ни след външна агресия, за тях означаваше отричане на целия им жизнен път. За да оцелее, БСП трябваше да запази лоялността на тези хора и същевременно да се опитва да се модернизира.

Това се оказа неизпълнима задача и партията попадна в капан.

Всичките ѝ опити да се модернизира и европеизира вбесяват твърдото ѝ ядро. Но опитите то да бъде мобилизирано стопяват периферията и мобилизират избиратели в полза на основния ѝ опонент – преди СДС, днес ГЕРБ.

По време на 13-годишното си председателство на БСП Сергей Станишев направи най-сериозния опит да модернизира партията. Опита се да съчетае емоционалното наследство на баща си – партизанин и член на Политбюро, с активно включване на партията в ПЕС и инкорпориране на нейните ценности. Това се оказа практически непостижима задача.

Станишев посещаваше партизански землянки и се опитваше да представи комунистите от Втората световна война като участници в „антихитлеристката коалиция“, но така и не можа да обясни как така до 22 юни 1941 година комунистите призовават за „съюз със СССР и прогресивна Германия“, а ден по-късно започват война срещу собствената си страна.

И все пак политическите действия на Станишев, включително коалицията му с ДПС и Симеон Сакскобургготски, му навлякоха омразата на широки слоеве от избирателите на БСП. Парадоксално тази омраза се засили, след като той оглави Партията на европейските социалисти, а анексията на Крим разби трудно постигнатия в консенсус за членство на България в НАТО и дори в ЕС.

Появата на кресливи русофилски партии като „Атака“, „Воля“ и АБВ принуди БСП да заиграе все по-откровено на русофилската струна на своите най-твърди избиратели, а острата антиемигрантска и анти-„джендър“ реторика на ВМРО и други принуди БСП да се разграничи от позицията на ПЕС по отношение на т. нар. Истанбулска конвенция, по Глобалния пакт за миграцията и по други важни за ПЕС инициативи.

За да запази подкрепата на ядрото от избирателите си, Корнелия Нинова трябваше да се разграничи от Сергей Станишев.

За да спечели сърцата им, тя заяви, че демокрацията ни била отнела много и позволи на приближените ѝ Крум Зарков и Александър Симов да се гаврят с паметта на жертвите на комунизма.

Но твърдението ѝ, че без Станишев в листата резултатът на партията би бил по-добър, е крайно спекулативно. БСП не може да спечели национални избори, дори всички крайни русофили, соцносталгици и фенове на Че Гевара да гласуват за нея. Оказа се, че не е достатъчно начело да стоят личности като Сергей Станишев, които носят наследствена комунистическа романтика, ако те се опитват да водят европейска политика. Ако партията се опита да спечели доверието на периферията си, губи ядрото. И обратно.

Синдромът „Станишев“ показва тежкото заболяване не само на БСП, но и на цялото ни общество.

България ще се превърне в „нормална“ европейска държава, когато в обществото престане да има значима група от хора, които вярват, че комунистическият режим е бил нещо добро и не разбират, че българският национален интерес е несъвместим с руските имперски амбиции. Докато ядрото от избирателите на БСП са точно такива, тя няма как да се превърне в нормална партия и да спечели национални избори. Освен ако срещу нейните кандидати не бъдат издигнати „цецка-цачевци“.

Формирането на нормален европейски елит, съставен от хора, които изпитват погнуса от спомена за комунистическия режим и основателен страх от днешната агресивна политика на Кремъл, е основна национална задача. Ако не изградим елит, който да направи страната ни неделима част от голямото семейство на демократичните народи и тя не стане непрежалима в очите на „морските“ демокрации, България може да се окаже отново в положението като през първите дни на септември 1944 година. Изолирана, без съюзници и разделена.

Засега политическите опоненти на БСП не постигнаха особен успех в тази трудна задача.