Скрити договорки трасират големите ни трагедии

преди 4 месеца

Исторически шанс за катастрофиралата във войната България е, че Русия не присъства в Ньой. Колкото жестоки и несправедливи да са Ньойските решения, всичко би било неизмеримо по-зле, ако сред победителите са се разполагали вечните ни „благодетели“ граф-игнатиевци и са диктували условията си.

Споразумението „Сайкс-Пико“ като черна сянка

над българската нация

В историята на западната дипломация Франсоа Жорж-Пико (вдясно) и сър Марк Сайкс остават завинаги заедно, подобно на авторите на закона „Бойл-Мариот“. За разлика от знаменитите физици наследството на дипломатите е зловещо

Травматичната съдба на България почти винаги е била решавана с тайни съглашения и пазарлъци между т.нар. Велики сили. Подобно на публикувания протокол от срещата между Александър II и Франц Йосиф през 1876 г. в Райхщад, където е договорено в случай на победна война срещу Османската империя да не се допуска създаването на голяма славянска (българска) държава.

Още по-зловещи намерения спрямо страната ни са съгласувани през 1916 г. в разгара на Първата световна война. През февруари Великобритания и Франция подписват секретно споразумение за бъдещата подялба на Османската империя, като наблягат върху разкритите богати петролни залежи в районите на Месопотамия, Кюрдистан (Мосул) и Сирия, както и на Ливан, Палестина, Египет.

Споразумението е известно като „Сайкс-Пико“ по имената на висшите дипломати, които го сключват. Скоро за документа научават в Петроград и предявяват своите претенции. В резултат през май 1916 г. с участието на руския външен министър Сазонов тайното споразумение е допълнено – след победата на Русия ще бъдат предоставени Проливната зона, Истанбул, Южна Армения и Северен Кюрдистан.

Сега да си представим, че в Русия не бе избухнала т. нар. Велика октомврийска социалистическа революция. Русия щеше да бъде сред основните победителки и на сключването на Ньойския мирен договор щеше да използва силата си да ликвидира България. Как ли? Известно е, че при преговорите в Ньой Сърбия, Гърция и Румъния са настоявали България да бъде разделена помежду им. Това щеше да срещне абсолютната подкрепа на Русия (чиито дивизии са разбити на Добруджанския и Солунския фронт), при което Западна България е щяла да бъде поделена между двете ни съседки, а Източна България (Добричка, Варненска и Бургаска област) да преминат към Русия.

Създаването на т. нар. Задунайска губерния е било обект на редица тайни и явни доклади, публикации, кореспонденции и мнения на висши руски дипломати, писатели и др. По този начин Русия щеше да си осигури безпрепятствен достъп до Проливите и до Истанбул, които е трябвало да получи съгласно посоченото споразумение, и едва ли щеше да ги напусне някога, тъй като открай време те са заветна мечта на руските владетели.

Светът узнава за тайното споразумение още през ноември 1917 г., когато то е публикувано от болшевишкия режим в Москва заедно с други секретни договори на царското правителство.

Не бива да забравяме, че в Ньой като категоричен противник на плановете да бъде разпарчетосана страната ни се възправя американският президент Удроу Уилсън, който категорично настоява държавите да се формират в етническите си граници. В знак на протест след несъгласие с останалите участници американската делегация напуска преговорите.
Както е известно, след войната Турция и България са окупирани от Англия, Франция и Гърция, като окупацията на Турция продължава до юни 1923 г., когато Мустафа Кемал Ататюрк прогонва гръцките войски след ожесточена националноосвободителна война.

Какво спасява България да не изчезне от политическата карта, ако Ньойският договор изобщо може да бъде смятан за спасение?

Логично спасението идва от… Германия! Как ли? Брилянтен анализ и низ организирани дейности от разузнаване и Генерален щаб осъществяват идеята главният военен и политически противник Русия да бъде разрушен отвътре. И единствената сила, способна на подобен преврат, е ленинската болшевишка партия. За тази цел е организирано безпрепятственото прехвърляне на Ленин и на съмишлениците му от Швейцария през Германия и Финландия в запечатани вагони, следвани от мощни финансови инжекции.

Изведнъж другарят Ленин цъфва на Финландската гара в Петроград и държи реч от купола на бронирана машина (“броневик Ильича“). Останалото се знае – въоръжен преврат, изигран като пролетарска революция;  Русия излиза от войната и сключва унизителния Брест-Литовски договор, като отстъпва на Германия почти половината от европейската си територия – Украйна, Крим и част от Кавказ.

Целта на болшевиките е ясна – да се задържат на власт на всяка цена, като се разправят с противниците си вътре в страната и започнат установяването на престъпния си режим.

Исторически шанс за катастрофиралата във войната България е, че Русия не присъства в Ньой. Колкото и жестоки и несправедливи да са Ньойските решения, всичко би било неизмеримо по-зле, ако сред победителите са се разполагали вечните ни „благодетели“ граф-игнатиевци и са диктували условията си. Никаква милост не бихме могли да очакваме от отмъстителната империя, чиито официални представители далеч преди Първата световна война обявяват: „Всяко тържество на България е смърт за Русия!“ и „България не трябва повече да съществува!“

Естествено в подобни моменти винаги изскачат „анализатори“, които разбират от всичко и ще обявят подобни разсъждения за „глупости“ и „лъжа“. Ще поискат и документи от канцеларията на руския император.

Нека да им възразя: всичко, договорено и подписано в Райхщад през 1876 г., е реализирано в пълен обем чрез наложеното от Русия, подкрепена от западните партньори, разделяне на етническите български земи – Княжество България получава независимост под егидата на Русия; Източна Румелия получава статута на автономна област от Османската империя; Вардарска Македония, Егейска и Одринска Тракия остават под скиптъра на султана; Добруджа е дарена на Румъния като разменна монета за отмъкнатата от Русия Бесарабия.

Да се предполага, че след победа във войната Русия ще бъде милостива към България и ще се откаже от вековните си амбиции, е просто наивност. Ако не и преднамерено предателство.

Какви са тези амбиции, формулирани още от Петър Първи и Екатерина Втора и препотвърждавани чак до наши дни? В спомените си любимецът на днешните „кириак-стефчовци“ граф Игнатиев е фиксирал като „нашата историческа задача“:

– Завладяване на проливите;

– Установяване на присъствие в Цариград; 

– Освобождаване и обединение на славяните под ръководството на Русия върху „развалините на Турция и Австрия…“

Както провъзгласява император Александър III след нашето Съединение през 1885 г.: „Според мен трябва да имаме главна цел: това е завземането на Константинопол, за да се утвърдим завинаги в проливите и да знаем, че те ще бъдат постоянно в наши ръце. ….. всичко друго, произтичащо на Балканския полуостров, за нас е второстепенно“.

Въпреки безкрайно реакционната същност на т. нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР) и съответното й античовешко отражение в десетки страни тази ВОСР става спасителен шанс за България в конкретната военнополитическа и геостратегическа обстановка. България все пак оцелява, макар и съсипана с контрибуции, репарации и териториални загуби!

Другият извод: абе големи историци, професори, академици (Пантевци, Марковци и сие), вие тези документи не сте ли ги знаели досега? Защо не сте ги анализирали и предоставили на народа си? Та това е толкова просто и ясно!

За създаването на „македонската“ нация не сте ли чували кой го в заповядал, кой го е организирал? Бащата на моя съвипускник Георги Боин от Банско през 1964 г. казва в милицията: „Преди 15 години ни бихте да се кръстим македонци, а сега ни биете да се прекръстим на българи!“ Условието е било да си издадат нови паспорти, иначе синът му е щял да бъде изключен от Морското училище! Е, за пореден път са сменили имената си, а Георги завърши Морското училище и стана капитан далечно плаване.

И така: да здравствует ВОСР!

Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката за Руско-турската война (1877-1878 г.). На 26 юни (н. ст. 8 юли) 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и с министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата протича в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза наименованието на постигнатото споразумение. Документът има два варианта – руски и австрийски. Страните се договарят също, че Черна гора и Сърбия ще получат възможността да анексират съответно: първата Херцеговина и пристанище на Адриатическо море, а втората някои части на стара Сърбия и Босна. В този случай „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“.

Една от последните снимки на Николай II преди болшевишката революция

От своя страна Русия ще получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества.

Споразумението доказва, че още през 1876 г. е било ясно, че страните по него не са съгласни на Балканите да бъде създадена нито компактна славянска, нито каквато и да било голяма държава. Именно споразумението от Райхщад прави създаването на Санстефанска България невъзможно, а подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор – неизпълним.

В австрийския вариант на текста името „България“ изобщо не се среща. Там се казва, че ако Турция бъде победена, Австро-Унгария ще получи Босна и Херцеговина с изключение на някои територии, които ще се присъединят към Сърбия и Черна гора. Босна, Румелия и Албания могат да станат автономни държави, а о. Крит и Тесалия ще се присъединят към Гърция. За Константинопол се предвижда евентуално да бъде обявен за свободен град.

Будапещенската конвенция е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария и част от подготовката за Руско-турската война (1877-1878). На 3/15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Гюла Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите.

Конвенцията потвърждава Райхщадското споразумение, с което страните са се съгласили на Балканите да не бъде създадена голяма славянска държава. Договаря се независимостта на България, Румъния и Албания (при което Австро-Унгария не предполага създаване на независими княжества България и Албания, а предвижда подобни княжества да останат васални в състава на Османската империя), решава се съдбата на Тесалия, Епир и Крит.

Потвърждава се благосклонният неутралитет на Австро-Унгария в предстоящата война на Русия с Турция. В замяна Австро-Унгария получава възможност да избере кога да завземе с войските си Босна и Херцеговина. Страните се договарят по време на войната Русия да не разпростира действията на армията си върху териториите на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина.

В допълнителна конвенция, подписана пак там, се договарят и различните земи, които страните ще получат. Будапещенската конвенция дава право на Австро-Унгария да поиска преразглеждането на Санстефанския мирен договор, което Русия се съгласява да стори и с Лондонското споразумение между Великобритания и Русия за промяна на Санстефанския договор (от 18 април/30 май 1878 г.).

Договорът „Сайкс-Пико“ от 1916 г. е тайно споразумение между Великобритания и Франция за подялба на арабските владения на Османската империя след края на Първата световна война. Потвърдено е от Русия и Италия в Антантата след отстъпки в тяхна полза. След края на Световната война е реализирано с малки промени в полза на Великобритания и без руско участие (поради избухналата революция през 1917 г. и сключването на Брест-Литовския мирен договор) посредством договора от Сан-Ремо от 1920 г.

Геополитическите фугасни мини, заложени някога от Жорж-Пико и Сайкс под фундамента на арабските държави в Близкия изток, детонират до ден днешен

Споразумението е изготвено още през ноември 1915 г. (непосредствено след влизането във войната на Царство България на страната на Централните сили). Съгласно споразумението Великобритания получава територията на днешна Йордания, Ирак и района около Хайфа в Палестина. Франция придобива Югоизточна Турция, Северен Ирак, Сирия и Ливан. Всяка държава е имала правото сама да определи вътрешно държавните граници в своята зона на влияние.

Споразумението залага основите на съвременния конфликт на арабския свят със Запада поради измамните обещания, дадени от Антантата по времето на Първата световна война за създаване на независима арабска национална държава.

По силата на тайното споразумение това е било невъзможно, но западните съюзници насърчават арабите да се противопоставят на османската власт в Близкия изток.

Етикети: * * * * * * *