СЛУЧАЯТ „ГЕБРЕВ“ И ПРОМЯНАТА В МОДЕЛА НА ОЛИГАРХИЧНИЯ ГРАБЕЖ

преди 6 дни

По-лошото е , че руските служби очевидно продължават да контролират българските тайни служби и прокуратурата – те също са превърнати в частна собственост и дори има вече доста случаи, когато обществени длъжности се предават по наследство

Момчил Дойчев

Случаят с отравянето на Гебрев и сина му е повод да изясним механизма на функциониране на диктатурата на посткомунистическата олигархия в Русия, чийто модел се пренася у нас след 2001 г. и особено през последните 5 години. Преди всичко механизмът на комунистическата диктатура се основаваше на безразделната власт на партийната номенклатура, т.е. на партийната олигархия. На нея бяха подчинени и полицейските служби, и военната бюрокрация. В триъгълника на тоталитарната власт водеща бе партийната връзка – тайната полиция и армията бяха подчинени.

Рухването на комунизма преобърна олигархичния комунистическо-номенклатурен модел – водеща вече е полицейската олигархия, която създаде руския мафиотски модел, работещ и до днес. Това без съмнение е заслуга на Андропов, който унищожи идеологически комунизма, за да спаси властта на олигархията, и придаде нова сила на умиращия комунистически модел, за да създаде истински работещ в новите „капиталистически“ условия конкурентен руски мафиотски модел. Но все пак този нов модел на господство е наследствен от комунистическия модел на тотална власт.

Сега в Русия тоталната власт на посткомунистическата олигархия фасадно е „плурализирана“ с фалшива многопартийност. Но новото е, че олигархията приватизира не само властта, но и държавната собственост чрез тотален грабеж на общественото богатство. Това се нарича „див капитализъм“, макар да няма нищо общо с капитализма, доколкото руските новобогаташи са всичко друго, но не и капиталисти.
Ако при комунизма властта бе превърната в частна собственост на партийната олигархия, при посткомунизма водеща е полицейската олигархична върхушка, при която в частна собственост е превърната не само държавната власт, но и почти всяка отделна държавна служба. А цялата обществена собственост е раздадена като феоди на избрани мафиоти предимно от службите и по-рядко от Комсомола и партията. 
Само че сега нечуваният за съветски времена плурализъм на собствеността е отново фалшив. Той достига до създаване на частни мегакорпорации като „Газпром“ и „Россатом“ и до частни армии и милиции, които обаче всичките са подчинени на Кремъл.

Моделът на руските служби се пренесе и у нас. Фактически за разлика от Русия главен стожер на номенклатурната олигархия остана БКП, тя остана и продължава да е водеща при отстояването на съветския/руския олигархично-мафиотски интерес. Това не е случайно – БКП бе гръбнак на тоталитарната система, който не бе пречупен и заменен с нов гръбнак – мафиотизираните тайни служби на комунизма, както стана в Русия. Това не бе и нужно, защото за разлика от Русия, Китай, Сърбия, Румъния и др. държави, където все пак местните компартии все пак са национални, т.е. отстояват и своя национален интерес, то БКП е изцяло чужд, вкаран като бацил в кръвта на националната държава, елемент, изцяло поставен в услуга на чуждите съветски/руски интереси.

Но постсъветските служби вкараха в България допълнителен партиен агент, чрез който да контролират „прехода“ в България – партията (уж) на българските турци, която на практика бе създадена от т.нар. възродителен процес. Зад този процес стоеше филиалът на КГБ, т.е. тайно бе направляван от съветските служби като пилотен модел на славянизация на мюсюлманското население – нещо, което Андропов предвиждаше да направи и в СССР, а България се ползваше за кой ли път като опитно зайче. 
С времето съветската агентура в „българската“ партийна олигархия набъбна с още партии – Атака, АБВ, Воля, ВМРО, в много голяма степен НФСБ и др. Кандидати да служат на антибългарските руски интереси и против България не намаляват.

Сега обаче путинската полицейска олигархия, която изцяло е приватизирала руските служби, действа синхронно в защита на путинския частен бизнес и бизнеса на приближените му олигарси. Изобщо моделът на приватизиране на държавните служби е толкова напреднал, че те от горе до долу са превърнати в частна собственост на тези, които ги ползват и се разпореждат с тях – с върховната санкция на Бащицата, разбира се. И това е причината системата от най-горе до най-долу да е тотално корумпирана и прогнила. От малкото останали живи руски правозащитници преди няколко години бе даден пример – ако пътувате от Чечения до Москва, ще ви спрат поне 10 катаджийски двойки и ще трябва на всяка да дадете подкуп от минимум 15-20 долара.

Пренесеният в България руски мафиотски модел се основава на създаването на мощна частна корпорация със съответна водеща частна банка, които действат като икономическо-финансов ресурс на олигархичната власт. Сложността идва от факта, че партийният плурализъм и наличието на партия, която на дело оспорва този модел – СДС през 90-те години, по-късно ДСБ и няколко по-малки партийки, затрудняваше постигането на такова парламентарно мнозинство, което да ликвидира демокрацията по руски тертип. Едва след последните избори в българския парламент се оказаха само проруски и една явно силно податлива на руско влияние управляваща партия.

По-лошото е, че руските служби очевидно продължават да контролират българските тайни служби и прокуратурата – те също са превърнати в частна собственост и дори има вече доста случаи, когато обществени длъжности се предават по наследство.
Поради тази причина виждаме как държавни служби обслужват напълно частни бизнес интереси на съответния водещ олигарх – преди на Илия Павлов – шефа на Мултигруп, сега на Пеевски.
Случаят Гебрев показва как руските служби се намесват в интерес на Пеевски, за да фалират компанията, която Пеевски иска да придобие, пътьом, отравяйки нейния собственик!
И правителството на ГЕРБ изцяло обслужва този замисъл!

Нещо повече, неуспехът на „острото мероприятие“ бе последван от опит на правителството на Борисов да фалира компанията, да й отнеме лиценза, за да може Пеевски (т.е. разбирай Путин) да я придобие. Това е доказателство, че Путин е започнал да използва руското военно контраразузнаване за завладяване на чужди бизнес територии.

От Фейсбук профила на автора

Етикети: * * *