Разделението на обществото на „мнозинство“ и „малцинства“ ражда чудовища

преди 2 месеца

Призивите на наши политици за признаване на българите в Македония като отделна „заедница“ е призив към тяхната сагрегация и маргинализация.

Славчо Тасев

След като получи отказ от македонските съдилища, съдия от Щип, Северна Македония, трябваше да се жалва до Страсбург, за да му позволят да не бъде третиран като част от„малцинство“.

Славчо Тасев е роден през 1959 година в населения почти изцяло с българи Босилеград, който след 1919 година е предаден на Югославия, и макар след 1945 година да попада в състава на Сърбия, населението му запазва статута си на българско малцинство. Още като студент Тасев се преселва в Македония – тогава съставна част от Югославия, където завършва право и дълги години работи като съдия. През целия си живот е имал статут на българин по националност, но подобно на останалите македонски българи, не се е чувствал различен от мнозинството граждани, които започват да се самоопределят като македонци. Тъй като не е „местен“, статутът му на „българин по народност“ не се отразява негативно на кариерата му. От девет години Тасев е съдия в Апелативния съд в Щип. Но всичко се променя, когато през 2018 година той решава да се кандидатира за член на Съдебния съвет – институцията, която назначава съдиите. Оказва се, че според законодателството на Северна Македония в Съдебния съвет има квоти за представителите на „мнозинството“ и на „малцинствата“.

За да бъде избран, Тасев настоява националността му да бъде сменена от „българин“ на „македонец“.

Властите в Македония му отказват. Той в крайна сметка се жалва в съда в Страсбург и осъжда държавата си да му заплати 4500 евро плюс разноските по делото.

Получава и правото да бъде не само македонски гражданин, но и „македонец“.

Ще е много нелепо да обявим, че със своите действия Славчо Тасев предава „българщината“. Очевидно е, че той се бори срещу чудовищните последствия от законовото разделяне на гражданите на „мнозинство“ и „малцинства“.

Случаят с Тасев е актуален, доколкото в България се множат „патриоти“, призоваващи българите в Северна Македония, които се различават от мнозинството свои съграждани само на схоластична, а не на етническа основа, да бъдат признати за отделна „заедница“, както са признати албанците, сърбите, турците, бошняците и т.н.

Подобно развитие само ще ги капсулира и маргинализира.

Още повече че за разлика от България, където все пак се стремим да установим „западния“ тип разбиране за нацията, в Северна Македония всички партии са базирани на етнически признак и в администрацията, дипломацията и съдебната система е наложена система от квоти за „мнозинството“ и за „малцинствата“.

От политическа гледна точка малцинствата не са „даденост“. Модерното общество може да бъде „сляпо“ за етническите разделения, когато става дума за кариерно развитие и за изборни длъжности. България е положила много усилия за запазването на западния модел на гражданска нация, независимо от факта, че сме разположени на Изток, където споменът от „милетната“ система в Османската империя не е забравен.  

Етикети: * * *