Социалистически консерватизъм

преди 6 месеца

Бай Ганьо. Карикатура на Илия Бешков

Възраждането на консерватизма и под националистическо, и под социалистическо наметало си има своите дълбоки икономически корени – наред с източния вятър на регреса. Общото между тях е носталгията по славното минало, макар че за първите то е далечното преди 9.9.1944, а за другите близкото след 9.9.1944 г. И в двата случая обаче то е базирано на патриархалните или колективистични стопански отношения, разбутани от европейската интеграция на нашата икономика и включването ѝ в глобалните вериги за доставки, което създаде шокови ефекти върху по-старите поколения.

Нека цитирам по този повод Румен Аврамов:

„Примерът от непосредствената ни действителност, с натрапчивото идеализиране на комунистическия режим, ясно го показва. Но той не е единствен. Всяко по-бързо и съществено разместване на пластовете в обществото е бивало съпровождано от появата на “губещи”слоеве, които са култивирали идеологията на реваншизма и носталгията“.

Класически е примерът с първите двадесетина следосвобожденски години, когато новите стопански условия съвършено изменят перспективата на възприятие на миналото. И точно на границата на ХIХ и ХХ век в проникновена равносметка на fin de siecle един от лидерите на Българското икономическо дружество (БИД) констатира, че

“ходящето мнение у сегашното наше общество е, че ний живеехме стопански по-добре до освобождението, отколкото след него. В това вярват не само по-старите хора, които изгубиха занаятите си поради настъпилите след освобождението стопанствени промени, но даже и ония от ръководящите наши интелигентни кръгове, които имат претенцията да не обосновават съжденията само с отделно стоящи факти”

Етикети: * *