„Союз нерушимый“ навърши 70

преди 7 месеца

Американските конгресмени и сенатори посрещнаха генералния секретар на НАТО с бурни овации и многократно прекъсваха речта му с аплодисменти.

Владимир Абаринов, Радио „Свобода“

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг бе поканен във Вашингтон за тържествата по случай 70-годишнината от основаването на Алианса и от двете големи американски партии, които демонстрираха решимост да изгладят отношенията вътре в Съюза след непремерени и резки изказвания на президента Тръмп.

На 5 март 1946 г. бившият британски министър-председател и опозиционен лидер в момента Уинстън Чърчил произнася в гр. Фултън, щата Мисури, знаменитата си реч за „желязната завеса“. Ораторът отправя остри упреци срещу Москва, която грубо нарушава договореностите от Ялта, и призовава Запада да се сплоти пред нарастващата съветска заплаха. Но сър Уинстън не зове за война.

Уинстън Чърчил: „Не допускам мисълта, че новата война е неизбежна. Защото съм сигурен, че както и досега, нашите съдби остават в наши ръце и че имаме сили да спасим собственото си бъдеще. Чувствам, че трябва да говоря тук и сега, когато имам възможност. Не вярвам, че Съветска Русия желае война. Тя иска да вкуси плодовете от победата си под формата на безпределна експанзия на военната и на политическата си мощ.

Но докато разполагаме с време, сме длъжни да мислим тук и сега как завинаги да предотвратим войната и колкото може по-скоро да създадем условия за свобода и демокрация във всички държави. Трудностите и заплахите  няма да изчезнат, ако затворим очи пред тях. Няма да се решат от само себе си, ако стоим със скръстени ръце. Няма да отпаднат в резултат от политика за омиротворяване. Необходимо е да намерим решение на проблема и колкото повече отлагаме, толкова по-трудно ще става това решение, а заплахите срещу нас ще растат.“

На 12 март 1947 г. президентът Труман на съвместно заседание на двете камари на Конгреса произнася реч за необходимостта да бъде предоставена икономическа и военна помощ за Гърция и Турция. Разширяването на зоната на свобода и демокрация в света, заявява американският президент, отговаря на  жизненоважните интереси на САЩ. В речта му е формулирана доктрината „Труман“.

Хари Труман: „В сегашния момент от световната история почти всяка нация е изправена пред избора на начин на живот. Твърде често хората са лишени от правото на избор. Единият от начините на живот се гради върху волята на мнозинството. Отличителните му черти са свободни обществени институции, представително правителство, свободни избори и гарантирани лична свобода, свобода на словото и вероизповеданието, липса на политически репресии.   

Другият начин на живот се гради върху волята на малцинство, на което мнозинството е принудено да са подчинява. За този начин на живот са характерни тероризъм и гнет, зависим печат и потискане на личностната свобода. Смятам, че Съединените щати трябва да оказват подкрепа на свободните народи, които оказват  съпротива срещу опитите да бъдат поробени от някакво въоръжено малцинство или от външни сили. Убеден съм, че трябва да помагаме на свободните народи да определят съдбата си в съзвучие със собствените им представи.“

НАТО се ражда като съюз за отпор срещу съветската експанзия в Европа. Договорът за учредяване на Организацията на Северноатлантическия договор е подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. Член 5 от Договора за колективна отбрана при агресия срещу която и да е от държавите-членки отваря вратите за нова епоха в световната дипломация и във военната политика.

През май 1955 г. държавите от съветския блок подписват документ за създаване на военен съюз, известен като Варшавски договор. НАТО и Варшавският договор никога не са воювали пряко един срещу друг, но са участвали частично и логистично в множество военни конфликти по целия свят – от Ангола до Афганистан. Варшавският пакт прекрати съществуването си след разпадането на комунистическия блок. Тогава в отношенията между независимата Руска федерация и Запада започна нова  епоха. На 27 май 1997 г. в Париж бе подписан Основополагащият акт за отношенията между Русия и НАТО.

Борис Елцин: „Днес след подписването на акта взимам важно решение: от всички средства, насочени срещу държавите, чиито ръководители седят сред нас…, ще бъдат снети бойните глави.“

Продължителната пауза след изявлението на руския президент свидетелства, че постъпката на Елцин е напълно неочаквана за лидерите на страните от НАТО. Скоро става ясно, че решението на Елцин е политически жест без военно значение. Бойните глави така и не са били демонтирани, а въвеждането на данни в системата за насочване на ракетите става за броени секунди.

Неспирното разширяване на зоната за отговорност на НАТО се превърна в най-силния дразнител в отношенията между САЩ и Русия. В Москва гледаха и гледат на разширяването на НАТО като на растяща заплаха. За бившите съветски сателити присъединяването към НАТО бе не само гаранция на сигурността им, но и проверка на политическата им зрялост, след като липсата на взаимни териториални претенции със съседите и гражданският контрол над въоръжените сили бяха задължителни условия за кандидатстване в Алианса.

Най-тежката криза в отношенията между Русия и НАТО се разрази през 1999 г. след при включването на НАТО във военните действия на Балканския полуостров. Тогава през март 1999 г. новоназначеният директор на ФСБ (КГБ) и секретар на Съвета за сигурност на РФ Владимир Путин в интервю по Първи канал на Обществената руска телевизия нарече истинска „трагедия“ опита на „група държави да променят установения след Втората световна война международен правов ред и по същество да дезавуират всички договорености, постигнати от страните от коалицията след Втората световна война“.

Позицията на Владимир Путин е същата и днес. Въпреки това НАТО продължава разширяването си. Засега последната, двадесет и девета държава, присъединила се към Северноатлантическия алианс на 5 юни 2017 г., стана Черна гора. На 1 април т. г. в Тирана се състоя военен парад по случай 10-годишнината от приемането на Албания в НАТО.

След като Доналд Тръмп бе избран за президент на САЩ, в историята на НАТО започна доста сложен период. Още по време на предизборната си кампания Тръмп обясняваше, че структурата на НАТО е твърде остаряла и той не разбира защо САЩ трябва да защитават държави, където нямат интереси. И най-вече защо трябва да поемат огромната част от финансовите разходи на Алианса. През юли 2018 г. по време на срещата на висока равнище в Брюксел президентът на САЩ в доста остра форма поднесе съжденията си пред генералния секретар Йенс Столтенберг.

В отговор на упреците Столтенберг отбеляза, че „даже по време на Студената война съюзниците от НАТО търгуваха с Русия и тогава също имаше разногласия как именно да бъдат градени търговските отношения“. „Търговията е нещо прекрасно, възрази Тръмп. Но смятам, че енергетиката е нещо съвсем различно“.

Наблюдателят на телевизионната компания MSNBC Стив Шмид, в миналото авторитетен политически експерт и служител на Белия дом при президента Буш-младши, припомни в коментара си, че след терористичните актове на 11 септември 2001 г. съюзниците от НАТО като един се включиха в антитерористичната коалиция и дадоха жертви във войната срещу тероризма.

Стив Шмид: “Трагичен е този ден, в който вие отслабвате най-важния съюз в световната история, правите света по-несигурен и наливате вода в мелницата на Путин, чиято най-важна стратегическа цел е да срине Европейския съюз и НАТО.“

През януари т. г. „New York Times“, позовавайки се на висши длъжностни лица в президентската администрация, съобщи , че президентът Тръмп неведнъж  е изразявал намерения да извади САЩ от НАТО. И че може да се върне към идеята си, ако съюзниците не повишат отбранителните си разходи.

Долната камара на Конгреса реагира незабавно, като прие закон, който забранява  на президента на САЩ да поставя въпроса за излизане на САЩ от Алианса. Законът бе приет с 357 гласа „за“ и само 22 „против“. Тоест с огромно мнозинство сред републиканци и демократи.

От своя страна държавният секретар по външната политика Майк Помпео успокоява съюзниците, че нямат основания за тревога: „Сегашната американска администрация е направила за НАТО далеч повече, отколкото няколко предишни правителства, взети заедно.“

Във връзка със 70-годишнината на НАТО лидерите на Конгреса Нанси Пелоси и на Сената Мич Макконъл поканиха генералния секретар Йенс Столтенберг да произнесе реч на специално съвместно заседание на двете камари. Във Вашингтон тази стъпка бе оценена като израз на почит и като опит да бъдат разсеяни противоречията и съмненията в позициите на най-силния член на НАТО. На 2 април, в навечерието на речта пред Конгреса и Сената, Столтенберг бе приет и от президента Тръмп.

„За мен бе голяма чест да приветствам в Белия дом генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг“, писа в Туитър Доналд Тръмп.

В изявление пред медиите Тръмп повтори настойчивото си послание към съюзниците справедливо да поделят бремето на общите разходи. „С какво днес Русия заплашва общата сигурност?“, бе един от най-важните въпроси.

Доналд Тръмп: „Надявам се, че Русия няма да бъде заплаха. Надявам се, че ще имаме добри отношения с Русия, както и с Китай и с всички останали. Смятам, че имаме НАТО и че НАТО стана по-силен, откакто съм президент. Ще потвърдите ли, господин генерален секретар?“

Йенс Столтенберг: „Да, сега получаваме повече средства и съюзниците отделят повече разходи, което ни предоставя нови възможности. Длъжни сме да изграждаме сигурна защита за всички държави от НАТО.“  

Доналд Тръмп: „Смятам, че ще се разберем с Русия. Вярвам го.“   

„С президента Доналд Тръмп имахме чудесна дискусия за перспективите на НАТО. Неговото послание за справедливо разпределение на разходите носи реални плодове. Към края на следващата година европейските съюзници и Канада ще увеличат средствата си за отбрана със 100 милиарда долара“, написа в Туитър Йенс Столтенберг.

Американските конгресмени и сенатори посрещнаха генералния секретар на НАТО с бурни овации и многократно прекъсваха речта му с аплодисменти.

„Нека да бъдем откровени: въпросът за силата на нашия съюз се поставя и от двете страни на Атлантическия океан. Да, съществуват  различни подходи. Ние сме съюз на различни държави – с уникална география, история и политически партии. Републиканци и демократи. Консерватори и лейбъристи. Независими, „зелени“ и много други. Това е то демокрацията – открита дискусия и различни виждания. Което не е признак на слабост. Това е признак на сила“, заяви Йенс Столтенберг.

Спорът между САЩ и другите членки на НАТО се върти около сегашните 1.46% от БВП, които европейските държави отделят за отбрана. Според Доналд Тръмп заявените  2% като цел до 2024 г. са твърде недостатъчни.

През настоящата година бюджетът за отбрана на Русия ще достигне 2 трилиона и 228 милиарда рубли, а през следващата — 2 трилиона и 295 милиарда рубли. Което представлява 17 процента  от държавния бюджет, или 4% от БВП.

Етикети: * * * * *