Спасени или оцелели?

преди 3 седмици

Споровете около Спасението, или оцеляването на българските евреи през Втората световна война не стихват. Изследователят Д-р Даниел Пангев, предлага своето виждане за трагичните събития, но и героичните решения от онази епоха.

Навършват се 77 години от един трагичен момент от историята, с който всеки нашенец трябва да се чувства горд. Тогава едни достойни хора не дадоха своите сънародници от еврейски произход. Днес и в следващите дни вероятно ще чуете и прочетете за тия събития. Ще ви обясняват дежурната лакърдия за „българския народ и църквата, които спасиха евреите“.  Това е една полуистина. Църквата действително в лицето на нейни духовни водачи изигра такава роля. Да, имаше отделни съюзи, организации, имаше много българи, които помагаха на евреите, но народа нямаше как, дори и да искаше, да спаси своите съграждани от еврейски произход. Той нямаше тази власт и позиция. Затова и казвам, че тая лакърдия си е полуистина, а „всяка полуистина си е цяла лъжа“ – както обичаше често да повтаря моят приятел Самуил Ардити. Всъщност удобна лъжа, бих добавил аз. Като изследовател винаги съм се стремял да построявам тезите си на база документите. А там пише за определени личности и институции, които обаче са различни от тези, които ни оповестяват….

Какво се случи в онези мрачни времена на нацизма ?

Когато германските войски са на Дунава и чакат да преминат реката, пред Царство България има два варианта: немците да влезнат като съюзници или да превземат България (както сториха със Сърбия и поставиха едно марионетно правителство). Тогавашният държавен елит преценява да включи България към Тристранния пакт. Между впрочем бихме се замислили какво би станало, ако все пак държавният връх в София бе преценил да се водят военни действия с германците. Ясно го каза адв. Йосиф Герон в горещия августовски ден на 2013г. в Ронкали център:

„Самият факт, че влака на Втората световна война не мина през България, а българинът е силен и добър войник и ефектът щеше да бъде много по-печален отколкото в Румъния, Сърбия и Гърция, защото българинът знае да воюва и щяха да потекат реки от кърви. Печален щеше да бъде резултата и за българските евреи. Ни един нямаше да остане или някъде някой скрит, по изключение.“[1]

България  – „верният“ съюзник на Третия Райх

Да, в България се приема антиеврейско законодателство. Ограничени са редица техни стопански и обществени ограничения. Както ми каза един приятел от Тел Авив, спасен български евреин: „Тука бехме унижени“, сочейки еврейската звезда… Някои хора, организации и историци се позовават на Закона за защита на нацията, но дали този закон имаше за цел да наложи най-строги ограничителни мерки на евреите в Царството? Не беше ли това един закон, който предотвратяваше варианта за наложено от нацистите законодателство, много по-жестоко? Хара Аренд пише, че Закона за защита на нацията, „от нацистка гледна точка е нелеп“ и пояснява[2]:

 „Също така малко по-рано, през януари 1941г., правителството се съгласява с въвеждането на антиеврейско законодателство, но от нацистка гледна точка то е просто нелепо: около шест хиляди добре сложени мъже са мобилизирани за работа; всички покръстени евреи се изключват от мерките, независимо от датата на тяхното покръстване, което води до епидемичното им превръщане в християни;  други пет хиляди от общо петдесет хиляди евреи получават специални привилегии; а за евреите – лекари и стопански дейци се въвежда ограничение за практикуване на професията, но доста голяма част от тях остава на работа, тъй като пропорцията се изчислява на основата на броя на евреите спрямо градското население, а той е висок, а не спрямо цялото население на страната изобщо“.

Българската държава, макар и съюзник на Райха, не допусна евреите да бъдат изселени от пределите на Царството. Те са пратени да работят в трудови дружини. Смятам, че тези трудови дружини бяха инструмент тези хора да бъдат спасени. Също така най-отговорно твърдя, че в България по това време лагери не съществуват (както се опитва да се прокарва подобна теза). Такива ще се появят по-късно, при установяването на новата тоталитарна власт. Ще си позволя обаче отново като безпристрастен изследовател да отворя документите и да се позова на тях. За атмосферата в тези трудови дружини говори един евреин Реувен Бенаройо (един от евреите, прекарали дълги месеци по еврейските трудови групи, както ще напише автора в уводните думи на книгата)[3]:

 „В неделните дни с увеселителния влак от София , на тумби на тумби прииждаха жените на войниците, с техните майки, балдъзи, приятели и приятелки. Те носеха със себе си варени кокошки, месо за печене, пастел с месо, дроб, езици, салами – какви ли не деликатеси… След обикновената размяна на привети и описание на изминалата седмица, близките се разполагаха на някаква поляна или в самото село. След пищният обяд, настроението се повишаваше и групичките започваха да се сливат, дайретата за образуват трио или квартет, певците – хор и срещата се превръщаше в пищен панаир и пикник, където кръшните хора отсъстваха на кючеците…“

И допълва:

„Вярно е, че не може и да стане никакво сравнение между атмосферата в еврейските лагери през 1941г. в сравнение с 1942г. и особено с 1943г. Но ясно е, че и през четирите години, еврейските принудителни трудови групи не могат да бъдат сравнявани и с един процент дори – със страданието, трудностите, мъките, опасността, ужаса , и заедно с това – величието на хората там – лагерите на смъртта, под ръководството на Гестапо в Освиенцим, Дахау, Аушвиц и прочие и прочие“.

Тел Авив. домът на 90-годишният Марко Елазар, спасен български евреин.
„Какво прави снимката от гроба на цар Борис тука, при тебе?, попитах аз моят домакин Марко. „Той ни спаси!“

Цялата книгата на Бенаройо, издадена през 1975 г. в израелския град Бат Ям, е допълнена с богат снимков материал от онези години. За трудовите дружини преди години ми сподели и в един разговор малкият син на Бенямин Ардити – Самуил[4]:

„Тука беше лятна колония, аз на много места съм писал, тука беше лятна колония. Когато заминахме  в Израел се срещнахме с другите евреи от Европа. Тука беше лятна колония. Например моята съпруга е родена във Варшавското гето. Там беше мъчно“.

Спасението на българските евреи не бе еднократен акт, а целенасочен и продължителен процес, в който вземат участие общественици, институции, държавни институции. Това винаги е било моето виждане, както посочих и в един мой доклад по темата преди две години.[5] Но кои са основните фактори, които изиграха роля в спасението на българските евреи?

В едно телевизионно интервю от 2013г. уважаваният учен проф. Бар-Зоар посочва: „Вижте, България имаше един голям проблем…комунистическа България. Кой спаси евреите? Ако вземем така генерално въпроса. Църквата, профашисткото мнозинство в Народното събрание и Царят. Царят трябваше да подпише. Те, тримата казаха „Не“. Сега, които са тримата най-големите врагове на комунизма? Църквата, фашизъма и монархията. Комунистическото правителство в България не можеше да признае, че евреите са били спасени от бившия режим. Те трябваше да намерят нещо и тогава се роди тази легенда, че комунистите и партизаните са ги спасили. В 2020г. България е член вече 13 години на Европейския съюз. Това не пречи митовете за спасителите да продължават. Ето – Вълка Горанова е на дневен ред да бъде обявена за спасителка….Другите фигури – мнозинството от народното събрание, част от това мнозинство е и Пешев, както и Борис III – никога не ни споменават….Не се споменават и още две личности – Лиляна Паница, секретарката на зловещият Белев и некогашният софийски равин Даниел Цион.

Нека си спомним за тези хора. В следващите редове съвсем накратко искам да припомня за тези спасители, тъй като убеден съм, за поредна година, няма да чуете техните имена:

Цар Борис III

За ролята на цар Борис в спасението на българските през години излязоха доста документи. Аз обаче ще акцентирам върху една статия в един израелски вестник, тъй като тя е малко позната. През 1960 г.в Израел тече делото срещу Адолф Айхман. Тогава някои от тарторите на българските евреи се обръщат към прокурор Хауснер (Gideon Hausner) с молба да пита Айхман кой ги е спасил. Айхман посочва: Царят. Този момент е документиран във в-к „Фар – трибуна“ – ежедневник на българските евреи в Израел. В неговия брой от 1960г. е статията, озаглавена „Айхман разреши конфликта всред българската алия“ и подзаглавие „Показанията му за ролята на цар Борис III реабилитираха българския владетел“. Там четем „Както съобщихме още в неделя и понеделник, Айхман по категоричен начин твърди: „Цар Борис III ни попречи да избием българските евреи. Заедно с него ни се противопостави и митрополит Стефан. И двамата изпратиха пратеници, за да ми заявят, че български евреи няма да бъдат изселени извън пределите на България….Нашият кореспондент в Париж, Жилберт Гозес, се свърза във вторник по телефона с бившата българска царица Йоанна, която живее в околностите на испанската столица и й предаде новината, поместена във вестник „Фар-трибуна“. Царицата отговори: „Доволна съм от признанията на Айхман. Впрочем аз никога не съм преставала да твърдя, че царят беше истинският спасител на българското еврейство и че се е противопоставял до последните дни на живота си на тяхното изселване извън пределите на България. Най-различни кръгове се опитваха да опетнят паметта на покойния ми съпруг, но аз съм сигурна, че един ден истината ще блесне. Благодаря ви.[6]

Мнозинството в Народното събрание

На следващо място това е мнозинството депутати в Народното събрание. Известно е, че Димитър Пешев се обръща именно към тях да подпишат неговата декларация. Отзовават се 43-ма. Единствените двама, които не са от мнозинството са Александър Цанков и Тодор Кожухаров. Половината от тези хора, точно 20 бяха осъдени на смърт от т.нар Народен съд.

Лиляна Паница

Доказателство за ролята на Лиляна Паница, секретарката в Комисарството за еврейските въпроси са показанията на д-р Буко Леви пред Народния съд, в които той посочва: „Трябва да отбележа, че в периода от10 март до 24 май 1943г. ние живеехме в едно извънредно голямо напрежение, защото ние знаехме какво готви за в бъдеще Комисарството по еврейските въпроси против евреи, които населяват старите предели на България. Тогава аз влязох във връзка с г-ца Паница, и то като подпредседател на Еврейската консистория. Аз се срещнах няколко пъти с нея – пет или шест пъти. При всяка среща с нея аз можах да се осведомя за това, което се готви от Комисарството против нас. И наистина тя ми съобщаваше, че комисарят Белев има намерение да изсели евреите от старите предели на България, с оглед да бъде разрешен радикално еврейския въпрос в България. Тия важни сведения аз имах от г-ца Паница. Тя знаеше, че аз съм подпредседател на Консисторията и чрез тия донесения тя ни направи извънредно голяма услуга.“ 

Равин Даниел Цион

Даниел Цион е роден на 5 септември 1883г. в Солун. По-късно е равин в  Ючбунарската синагога. В тежките години трябва да се действа светкавично и бързо. Даниел Цион го прави. Първо, започва да държи насърчителни слова, които да утешат и да вдъхват кураж и надежда сред българските евреи. Второ, прави срещи с отговорните фактори в държавата, от които да разбере какво бъдеще очаква еврейската общност в страната. Трето, безспорна е ролята му при организацията на майската манифестация от 1943г. Тогава той събира всички евреи в централната синагога в София, за да се молят за отмяна на очакваното депортиране. След това евреите излизат от храма и се се отправят към Св. синод и настояват да се срещат с митрополит Стефан. Той от своя страна им обещава да се срещне с царя и министрите, за да се опита да промени решението им и да спре преследването на евреите.                                

Шломо, внукът на равина, с когото се свързах, ми разправя и за една среща между цар Борис III, от една страна, и екзарх Стефан и равин Даниел Цион, от друга: „Моят дедо ни разправи на всичките – на баща ми и на нас, внуците, че той беше приятел със Стефан (екзарх Стефан), много добри, и заедно с него стигнаха до Цар Борис. Бяха при него и говориха, че ще стане нещо лошо на България, ако пратят евреите и затова влака излезна празен. Без евреите се върна в Германия. Това ми разправи дедо ми Даниел Цион… Всичките, баща ми, всичките, бяха готови да ги пратят с влаковете в Германия и Полша, където ги пращаше Хитлер евреите и те преди да ходят влезнаха със Стефан при Царя и той каза и го прати влака без евреите и така никой от евреите от България не умря“[7]

Днес, спасените български евреи (живите са вече над 80 годишни) живеят в Израел. Те, близо 48 000, заедно с равина Даниел Цион, се изселват и поставят основите на новата израелска държава. „Като дойдохме тука, в Яфо, бяха дюни. Тук, по цялото протежение на тоя булевард „Yerushalaim“ можеше да чуеш българска реч“, казаха ми те. Показаха ми и снимките, които пазят в домовете си, а един от тях – 90-годишният Марко, ми посочи фотография от гроба на цар Борис в Рилския манастир и ми каза: „Той ни спаси“.

Минаха 77 години от спасението . Крайно време е да оставим на страна партизанщината и личните страсти. Време е да разгърнем и да прочетем документите и спомените на хората, преживели този период. Да направим безпристрастен прочит, включително и за съдбата на евреите от Македония и Тракия (преди да разпъваме българската държава). Смятам, като човек, като изследовател, че това е правилният подход.


[1] Думи на адв. Йосиф Герон при представянето на книгата „Човекът, който изигра Хитлер“, Ронкали центъра. 30 август 2013г. Личен архив на автора

[2] Аренд, Х. Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото. С., 2004г.

[3] Бенаройо, Р. Недовършеният път на Негово величество.Из спомените на един от многото от еврейските трудови лагери. Бат Ям, Израел, 1975г., с 12-18

[4] Видеозапис със Самуил Ардити, София, 23.09.2013г. Личен архив на автора

[5] Пангев, Д. Светът трябва да узнае. 75 години от спасението на българските евреи. „Краят увенчава делото“. Сборник с материали от международна научна конференция „Спасяването на българските евреи – събития и личност“, В. Търново, 15-16 юни 2018г.

[6] „Айхман разреши конфликта всред българската алия.“, публикувано във в-к „Фар- трибуна“, 1960г.

[7] Разговор на автора с Шломо Цион.

Етикети: * *