Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!

преди 5 месеца

САЩ обяви името на първия българин, който Държавният департамент е санкционирал със забрана да влиза на тяхна територия заради корупция.

Сега, когато знаем името, е време да охладим страстите и да отчетем, че на когото и да беше се паднала тази „чест“, разочарованите сред нас щяха да бъдат повече от доволните. Не защото „осветеният“ е чист и неопетнен или защото не е достатъчно високо в държавната йерархия, а защото не може да въплъти всички надежди и щения за справедливост на българите.

Причината за това е проста – обществото иска най-после някой да направи нещо реално в борбата с корупцията, която е прояла из основи държавата. То е отчаяно от нежеланието или неумението на правораздавателната система да се справи с проказата. То е уморено от неизпълнени обещания и не вярва, че някой в България смята сериозно да се заеме с проблема. Затова по традиция е вперило поглед навън, към някой голям, който може да вдъхне респект и да накаже онези нагли политици и чиновници, които години наред паразитират и просперират на негов гръб, с неговите пари. Преди в ролята на „лошото ченге“ беше ЕС с неговия мониторинг за върховенството на закона. Сега са САЩ. И за мнозина справедливостта вече не е достатъчна. Те искат реванш! Публично възмездие!

Всичко това създава нереални очаквания. Проблемът няма да бъде решен с осветяването на едно име, което и да е то. Актът на САЩ е по-скоро символичен. Една крачка по-напред от поомръзналите критични доклади. Знак, че ако не се вземат мерки, ще има и други имена, а дори и други начини за въздействие. Останалото е в наши ръце. Както би казал Остап Бендер: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. И колкото по-скоро давещите се се мобилизират, толкова по-добре.

Етикети: * *