Спасяването на Саше Тасевски

преди 9 месеца

Неотдавна македонският актьор и за кратко директор на драматичния театър в Скопие Саше Тасевски излезе с гневно изказване на своята Facebook страница:

„Поздравих всички български агитатори като този Канзуров. Човече, когато подпишеш сделка с Хитлер за пакт за взаимна помощ и той ти стане съюзник, какъв друг можеш да си, освен нацистки измекяр и окупатор? Кой му позволява да провежда агитация в тази страна ??? Не го канете по телевизиите. Не им давайте простор за изява за такива. Комплексари. Той ще ми каже какъв съм аз и какви са били родителите ми и дядовците ми. Те са ми казали, че съм македонец и че трябва да обичам Югославия. Така беше. Дядо ми беше заклет комунист  и ме заведе до новия паметник в Крушево и на Мечкин Камен през 1978 г. Имам снимка от тогава. Но никой не ми казваше, сине, внуко, виж сега, ти си българин. Никога. Така че разкарайте ги тези говеда, които говорят нещо друго. Продажници скапани!“

Мислите и чувствата събрани в тези няколко изречения се споделят от голям брой македонци. Те без съмнение предизвикват негативни реакции у повечето българи. Но те заслужават подробен анализ, защото показват в квинтесенция проблема в българо-македонските отношения.

Виктор Канзуров, към когото е насочен най-пряко гнева на Тасевски, е македонски журналист, който не крие своята българска идентичност. Неведнъж в своите изяви той е посочвал, че цялата документална база показва, че огромното мнозинство от предците на днешните македонци са определяли себе си като българи.

Тази теза е отхвърлена от Тасевски с два аргумента – един генерален и един частен.

Генералният аргумент е, че щом България е била съюзник на Хитлер, тя няма как да е била друго освен окупатор и теорията, че населението на Македония тогава е било българско, може да е само гнусна фашистка лъжа. И както в демократичните страни е недопустимо да са реабилитира нацизмът, така е недопустимо някой да шири теории, вече дискредитирани като „фашистки“.

Историята в съзнанието на Тасевски си е казала думата. Фашизмът и българщината в Македония са победени веднъж и завинаги.

Вторият аргумент, на който се позовава Тасевски, е историята на неговото семейство. Дядо му е бил заклет комунист. От това може да се предположи, че е бил твърдо на страната на тези, които са са борили срещу българските „измекяри на нацистите“ и местните „измекяри на измекярите“. Борили са се за Югославия и са учели децата си да я обичат. Саше Тасевски очевидно има мили спомени от детството си в СФРЮ. Водели са го да види новите паметници на Мечкин Камен и са изградили в него един определен мисловен свят, който сега Виктор Канзуров и други се опитват да разбият. Това смущава душевния му мир.

Тасевски не желае да си задава неудобни въпроси. Например по-добре ли би било, след като Хитлер вече е окупирал цяла Югославия, ако българската администрация не бе дошла и страната беше останала само под нацистка и балистка (албанска) администрация? И вярно ли е, че за малко над три години българските власти убиват около 156 души, започнали въоръжена борба по заповед отвън, а комунистите, когато идват на власт, за няколко седмици избиват десетки пъти повече хора, мнозинството от които не са били въоръжени и не са оказвали никаква съпротива?

Историята на македонските българи може да се проследи векове преди раждането на Адолф Хитлер и няма как да бъде заклеймена като „фашистка“. Появата на македонската идентичност също е добре документирана. До началото на 19 век обозначенията „Македония“ и „македонци“ не означават нищо за местните българи. Към средата на века има спорове дали това име да бъде употребявано като географско понятие. Братята Миладинови и много други предпочитат термина „Долна Мизия“. След Берлинския конгрес името „Македония“ е сакрализирано от жертвите, дадени за нейната свобода (много от които българи от „старите граници“). Следва тежка сръбска окупация и разцепление в освободителното движение. Това води до т.н. Македонска гражданска война между тези, които държат да запазят българската си идентичност, но нямат други съюзници освен нацистите и фашистите, и „левите“, които проявяват готовност за компромис с Югославия чрез формиране на нова идентичност „македонци“ – нито сърби, нито българи.

Една от последиците от Втората световна война е, че победителите изискват България да предаде на Югославия интелектуалната собственост“ над термина „македонци“. Той вече не трябва да означава „част от българския народ“, а „един от югославските народи“. След кратък период на изключително насилие следват няколко десетилетия на относително свободен живот в рамките на необвързана Югославия, докато България деградира зад Желязната завеса. Родителите на Тасевски далеч не са единствените, които са учели децата си да обичат Югославия и не са сметнали за нужно да им казват какви са били предците им.

Това не е уникален за световната история процес.

Както пише Шломо Занд за езичниците, приели юдаизма:

„Самите проселити, както видяхме, се стремят да прикрият своя нееврейски произход. Опитват да заличат своето нечисто минало – минало, когато те са яли нечисти животни и са славели небесни тела (…) Децата на техните деца едва ли са знаели или са искали да знаят, че прадедите им са били нечисти неевреи, влезли в свещеното еврейско паство отвън.”

Но Югославия се срина и конфликтът между македонските българи и тези, които са били готови да станат македонци-югославяни, не може да завърши с пълна, окончателна и безусловна победа за едната страна и тотална загуба и проклятие за другата.

Казано просто, Виктор Канзуров има точно толкова право да отстоява своите възгледи за това какви са били предците им, колкото Саше Тасевски. 

И трябва да има същото право на достъп до медиите, колкото и Тасевски. Най-малкото, защото е точно толкова македонец и гражданин на Република Северна Македония,  колкото и бившият директор на драматичния театър.

Ако иска да е демокрация, държавата не може да е повече на едните, отколкото на другите!

Няма го вече инкубаторът Югославия, който да гарантира, че децата ще учат историята на Тасевски, а историята на Канзуров ще бъде заклеймена като „фашистка“.

Сигурно Саше Тасевски изпитва остра болка от това, че любимата му Югославия се оказа само един мимолетен етап от историята на неговите предци.

Доколкото познавам Виктор Канзуров, той е последният човек, който би казал на Саше Тасевски какъв е. 

Тасевски има право на своето самоусещане.

Не бива да го мразим. Очевидно му е все по-трудно в света извън инкубатора, който не допускаше в обществото да се говорят забранени приказки. За да намери душевен мир той и хиляди като него се нуждаят от духовен катарзис. Трябва да му помогнем да адаптира своята идентичност с историята – такава каквато е била!