Специалните отношения със САЩ – ценностен съюз, не конюнктура

преди 10 месеца

Русофилството“ не е част от нашата идентичност, маргинализирането му съвпада с националния ни интерес

Изглежда, пиарите на президента са го посъветвали да спре да руши рейтинга си с всекидневни обвинения и коментари. Но главният секретар на неговата администрация Димитър Стоянов от няколко дни пише на своята Фейсбук страница:

Добро утро, Територия! Добро утро, територианци! Добро утро, вие си знаете!

Внушението е свързано с решението на Народното събрание да даде мандат на правителството да започне преговори за закупуване на F16 за българската бойна авиация. Макар да е очевидно, че именно руските „Лукойл“ и „Росатом“ изсмукват жизнените сили на България, макар Русия още през 90-те години на 20 век да е наложила „санкции“ над нашия износ, който не ни позволява да заплащаме за енергийните ресурси с български стоки и услуги, а положителният ни баланс в търговията със Запада да се превърне в трайно капиталово натрупване, мантрата, че сме колония на САЩ, продължава да се преповтаря дори от интелигентни хора, които би трябвало да знаят и да разбират повече.

Всеки септември сдружение „Русифили“ полуприкрито чества годишнината от съветската окупация на България

Апологетите на русофилството твърдят, че като народ сме били закърмени с неизкоренима любов към Русия. Често се позовават на „дядо“ Вазов. Истината е, че русофил е бил младият Вазов. Когато е станал „дядо“ Вазов вече е разбрал, че националните интереси на България са несъвместими с руските имперски амбиции.

През 2017 г., малко преди да бъде подписан Договорът за добросъседство и приятелство с Македония, част от българските „русофили“ първосигнално се обявиха срещу него. Договорът, по думите на Боян Чуков, обслужвал само и единствено американските интереси за намаляване на влиянието на Русия на Балканите.

Но преди няколко дни в навечерието на пристигането си в Белград президентът Путин обяви, че:

„За да се форсира членство на Република Македония в НАТО, започна процесът на приемане на конституционните изменения и промяна на името на държавата (което е) преразглеждане на основите на македонската национална идентичност“.

Както е известно, македонската национална идентичност е изградена с помощта на СССР върху отричането на българските корени.

Не е трудно да се констатира, че българските и американските интереси съвпадат много по-често отколкото българските и руските.

Или най-малкото е абсурдно да се твърди, че ако нещо е в интерес на Америка и във вреда на Русия, то е във вреда и на България. Всъщност през последните 139 години най-често беше точно обратното!

Дори лидерът на “фундаментално антикапиталистическата“ партия „Възраждане“ Костадин Костадинов призна, че България може да извлече  конюнктурна полза от сътрудничеството със САЩ. В интервю за Телевизия Блумбърг той заяви, че Договорът за приятелство с Македония е изключително успешен за България, но е продължение на политиката на САЩ да изолира Сърбия, която е сериозен проводник на руското влияние на Балканите. Това започнало още с началото на разпада на Югославия и минавало през приемането на „етнически сръбската държава Черна Гора“ в НАТО. По думите му обаче България не трябвало да се успокоява от това, че нейните национални интереси се сливали в тези на „Големия брат“, защото това можело рязко да се промени.

Като че ли такава промяна не зависи от поведението на България?!

Изглежда, Костадинов не осъзнава, че със самата употреба на презрителното название „Големия брат“, а и със споменаването, че преди 1989 г. Съветският съюз ни бил „Голям брат“, спестява факта, че сме били  жертви на съветската агресия  от септември 1944 г., съдейства именно за това – американската политика към нас да се промени. А дали това не е истинската цел на Костадинов?

Вместо да гадаем как може да се промени американската политика спрямо нас, трябва да осъзнаваме какво се е случило с България през последните близо век и половина и да сме наясно със собствените си геополитически императиви като идентифицираме точно и тези на великите сили.

През 1999 г. в книгата си „Триумфите и катастрофите на българската дипломация“, класифицирах британските, а по-късно американските доктрини за Балканите:

– „Доктрината Дизраели (по името на британския министър-председател, настоял за разпокъсването на Санстефанска България), според която целостта на Отоманската империя е трябвало да се защитава на всяка цена като единствен възможен гарант срещу руското настъпление на юг;

– Доктрината Гладстоун (по името на премиера, подкрепял българската кауза), според която една силна, независима и обединена България може да служи като по-надеждна бариера пред руския натиск към Средиземно море, отколкото една разлагаща се Отоманска империя.

Трайната доминация на “Доктрината Гладстоун” в английската, а по-късно и в американската геополитическа мисъл със сигурност щеше да спомогне за това България да има друга съдба през 20 век. За съжаление в българското общество така и не се стига до консенсус относно необходимостта България да се възползва от англо-саксонското мислене в стил “Гладстоун”. И днес бившият министър Илчо Димитров отхвърля твърдението, че “съдбата на България би била друга, ако съумее да докаже, че е в състояние не да обслужва, а да спъва руските домогвания на Балканите„.

Двадесет години по-късно илчо-димитровци още изобилстват в България. Като нация не се убедихме, че всеки път, когато сме действали в унисон с интересите на морските демокрации, сме постигали триумфи: например утвърждаването на Съединението и уви, забравеният Лондонски договор за мир от 1913 година, когато получаваме Одринска Тракия до линията Енос-Мидия и широк излаз на Бяло море.

И сме преживявали катастрофи всеки път, когато сме се съюзявали или сме били привиждани като съюзници на сили, които са оспорвали международния ред, подкрепян от морските демокрации – Берлин (1878), Ньой (1919) и Ялта (1945).

Навлизаме в епоха на бързи промени.

Флиртът между президентите Путин и Ердоган и превръщането на Турция в проблемна, тоталитарна страна крие много опасности за България и за региона.

Но и предоставя рядък шанс да изградим специални отношения със САЩ

Подкрепата, която получихме за подписването на Договора за приятелство с Македония и активизирането на американския интерес по отношение на мегакорупцията у нас подсказва, че поне за момента във Вашингтон мислят в категориите на „Доктрината Гладстоун“.

Но трябва да сме напълно наясно, че ако не реформираме обществото и държавата си, ако България остане „неприветлива“ към сериозни западни инвеститори, ако моделът “Кой” продължи да трови обществото и ако влиятелни гласове продължат да повтарят, че „българският народ бил неразривно свързан с Русия“, че „либералната демокрация се била провалила“ и т.н.,

американската политика може и да се промени в посока към “Доктрината Дизраели”,

а това ще има катастрофални последици, защото Русия няма да има нито силата, нито волята да спре евентуална заплаха за България, която може да се появи от югоизток.

Само ако с американска помощ изградим силни институции и ако България се утвърди като модерна, демократична, капиталистическа държава, с върховенство на закона, ще можем да накараме нашите съюзници да се съобразят с нашия национален идеал.

Той е напълно изпълним и не изисква едностранни отстъпки от никого!

Трябва да спомогнем за изваждането на Македония от „сръбския“ свят и да установим максимално близки, равноправни отношения с нея, пък било и като признаем една инклузивна македонска идентичност, която не оспорва българските корени.

Напълно възможно е да се договорим с Гърция за наше суверенно пристанище на Егейско море – разбира се, не чрез предявяване на претенции, а като предоставим на Гърция нейно суверенно пристанище на Черно море (където гърците са присъствали с хилядолетия).

Ако не искаме да бъдем „територия“, трябва ясно да формулираме своя национален интерес и своя национален идел.

Днес Съединените щати и Западният свят като цяло преживяват тежка криза, но едва ли има съмнение, че рано или късно тя ще бъде преодоляна. Последният път, когато Западът изпадна в криза през 30 и 40-те години на 20 век България не успя да премине през водовъртежа на Втората световна война и да намери място сред следвоенните европейски демокрации. Рано или късно добрите времена ще се завърнат по бреговете на Атлантика и на Средиземноморието. Ще бъде ли България част от този свободен и проспериращ свят?

Зависи най-вече от нас самите!

Ако не се поддадем на внушенията на разните илчо-димитровци, николай-мариновци и димитър-стояновци, имаме шанс да станем успешна и уважавана страна. Основна опора на Западната демокрация на Балканите и в близко сътрудничество със съседните държави.

Постигнем ли тези цели, „дядо Вазов“ ще спи спокоен в гроба си.