Спокойно – Елзас няма да става отново германски!

преди 11 месеца

Новото френско-германско споразумение за приятелство ще бъде подписано от френския президент Еманюел Макрон и от германската канцлерка Ангела Меркел на 22 януари в Аахен

Германия и Франция подновяват и разширяват приятелството и дружбата помежду си. В същото време един френски евродепутат-националист се опитва да разпали старата вражда между двете съседни страни. При това много успешно, коментира Марина Щраус за „Дойче веле”.

В една френска област по границата с Германия е възможно скоро германците отново да имат думата. Разбирай: тя щяла отново да премине към Германия, а немският да стане официален език.

С този слух Бернар Моно, евродепутат от евроскептичната национално-консервативна партия „Стани, Франция“, предизвика вълна от реакции през последните дни във Франция. Неговото видеообръщение често се споделя във Фейсбук-групите на движението „Жълти жилетки“ и за кратко време беше също и в профила в YouTube на председателя на въпросната партия Никола Дюпон-Енян.

След като някои крайнодесни блогове като „Riposte laïque“ тиражираха клипчето на Моно, много френски медии, сред които и големи издания като „Le Monde“ и „Ouest-France“, се заеха да внесат яснота. Министърът по европейските въпроси на Франция Натали Лоазо също излезе с позиция в Туитър: “Твърденията на Моно можеха и да са смешни, ако не бяха толкова жалки. Само омраза би накарала човек да измисли подобно нещо”, написа тя. 

„Преврат“ срещу Франция?

В YouTube Бернар Моно нарича френския президент „Юда“. Той обвинява Еманюел Макрон, че тайно подготвял „преврат срещу Франция“. И по-конкретно евродепутатът атакува новото френско-германско споразумение за приятелство, което ще бъде подписано от френския президент и от германския канцлер Ангела Меркел на 22 януари в Аахен. Клипът вече е премахнат от профила на Моно, но все още може да бъде намерен в YouTube.

Снимка Дойче веле

С Договора от Аахен Франция и Германия искат да задълбочат сътрудничеството си, стъпвайки върху Елисейския договор, с който двете съседни държави сключват примирие през 1963 година. Тогава, толкова скоро след края на Втората световна война, постигнатото от тях помирение е било изключително постижение –  на практика двете страни прекратяват вековната си враждебност. А регионът, за който Бернар Моно говори, винаги е бил „ябълката на раздора“ в поредица от войни между тях. Елзас, както и части от Лотарингия неведнъж в хода на историята са принадлежали ту към Германия, ту към Франция. След края на Втората световна война областта става френска (всъщност след края на Първата световна война – бел. на Приоритети).

Това непрекъснато „подмятане“ е оставило значими белези в региона и у местното население. В действителност никой във Франция не се страхува, че Елзас и Лотарингия могат да станат отново германски. Но когато Моно твърди, че чрез Договора от Аахен Макрон искал да върне Елзас и части от Лотарингия на Германия, той разпалва старата наследствена вражда и внушава, че френският президент искал да „изтрие Франция и френската идентичност“.

Граничният регион – във фокуса на договора 

Според германското Външно министерство Договорът от Аахен поставя акцента именно върху граничния регион. Но целта е да се улесни ежедневието на хората от региона, например чрез разширяването на мрежата на обществения транспорт между двете съседни държави или свързването на посредническите услуги за търсене и наемане на работа от двете страни на границата. Ще се насърчава също и двуезичието на хората от региона.

Разбира се, в договора никъде не е записано, че в някакъв смисъл Елзас и части от Лотарингия щели отново да стават германски. Подобни фантазии съществуват само във въображението на г-н Моно.

Етикети: * *