Сто дни до Брекзит. Ако има такъв

преди 11 месеца

Остават сто дни до 29 март, когато Обединеното кралство трябва да напусне Европейския съюз. Ако до тогава Лондон не оттегли заявката за напускане или не сключи някакво споразумение, страната ще се окаже извън ЕС и ще трябва да търгува с останалите 27 страни от съюза по правилата на Световната търговска организация.  По всеобщо мнение това ще доведе до хаос! Нормалните доставки на повечето по-големи фирми ще бъдат затруднени, ще се появи недостиг на храни и лекарства, островът и континентът ще обеднеят!

Наполеон избира Европа, а Уилям Пит – океаните. Карикатура от  началото на 19 век

Сто дни понякога са страшно много в политиката и никой не се наема да предскаже какво ще се случи до 29 март.

През 1815 година Наполеон бяга от заточението си на остров Елба и отново става император на Франция… за сто дни. Случайни събития през този кратък период – като това, че армията на германския фелдмаршал Блюхер се появява  на бойното поле при Ватерло, а тази на френския маршал Груши не, предопределят съдбата на Европа през 19 век.

От много от действията на различни играчи във Великобритания и в ЕС през идните сто дни ще зависи съдбата на Европа може би за поколение!

Развитието както на Великобритания, така и на Европа ще бъде различно, ако се стигне до твърд Брекзит, до постигане на споразумение, или до отказ от напускане.

Допреди няколко седмици изглеждаше, че Брекзит е неминуем, но че ще се постигне някакво споразумение.То най-малкото трябваше да  инициира някакъв междинен период, в който бизнесът ще продължи както обикновено. Надеждата беше, че след 29 март двете страни на спокойствие ще намерят магическата формула, при която търговията от двете страни на Ламанша ще продължи без сътресения, между Ейре и Северна Ирландия няма да има „твърда“ граница, мирното споразумение от Разпети петък 1998 г. ще остане в сила, но Обединеното кралство ще успее да „си върне контрола над емиграцията, парите и законите“.

Става все по-ясно, че такова магическо решение не съществува. Мечтата на привържениците на Брекзит за глобална Британия, която ще сключва търговски споразумения по целия свят, няма да плаща за никаква обща хазна, няма да се съобразява с ничии директиви и ще контролира правото на на европейците да се заселват на острова постепенно избледнява. Преди да стане президент Доналд Тръмп подкрепи Брекзит, но днес Съединените щати не дават никаква индикация, че ще отворят своите пазари за британските  стоки и услуги.

Шотландия, която гласува да остане в Обединеното кралство през 2014 година е бясна! Тогава ѝ бе обещано равноправно партньорство, но макар през 2016 шотландците да бяха гласували решително за оставане в ЕС, те не бяха консултирани по време на преговорите за споразумение за напускане на ЕС. Шотландския премиер г-жа Никола Стърджън не пропуска случай да заплаши с нов референдум за независимост.

 Ако всичко това не беше достатъчно да вгорчи живота на премиера Тереза Мей, в собствената ѝ партия избухна бунт. Част от консервативните депутати поискаха нейната оставка като партиен лидер. Тя спечели вота в Парламентарната си група, но далеч не всички консервативни депутати са готови да подкрепят нейното споразумение с ЕС.

Според постигнатата от нея договореност, докато не се намери решение за поддържане на безконтролна граница в Ирландия, ЕС ще може да спира излизането на Обединеното кралство от Единния пазар.

За много привърженици на Брекзит това означава Великобритания да се превърне във васал на ЕС.

Шансът Британският парламент да ратифицира споразумението на Мей изглежда нищожен. Тя разигра сложен гамбит – плашейки привържениците на Брекзит, че ако не подкрепят нейния план Брекзит няма да има, а противниците на Брекзит, че ако не я подкрепят – ще се стигне до твърд Брекзит, но това засега не дава резултат. Според повечето анализатори споразумението, чието гласуване беше отложено за 16 януари е мъртво. ЕС заявиха, че не е възможно предоговаряне, а мнозинството британци и повечето от депутатите се плашат от напускане без споразумение. Това обаче е мечтата на едно активно малцинство в парламент и в обществото.

Как се стигна до цялата тази бъркотия?

За да я разберем трябва мисловно да се върнем до Ватерло – днес предградие на Брюксел. Макар Наполеон да е бил победен точно там, Европейският съюз се базира повече на принципите, по които той, а не британските му врагове са си представяли архитектурата на континента.

Великобритания се влючва сравнително късно в Европейската икономическа общност – след смъртта на Дьо Гол, който се надяваше обединението на континента, водено от Франция, да се превърне в отделен център на глобална сила, а не просто продължение на „англо-саксонския“ свят. Към 70-те години Великобритания изоставаше в своето развитие, защото търговията предимно с бившите ѝ колонии не можеше да компенсира достъпа до европейските пазари. Но Британия никога не можа да промени ЕС, която по-скоро  се базира на сложни бюрократични правила, отколкото на пазарни механизми.А общо-европейско демократично управление се оказа невъзможно, защото както забелязва Маргарет Тачър, няма общо-европейско обществено мнение. Политическите дебати се водят на национално, не на европейско ниво. Континенталните модели и традиции се оказаха по-силни от островните. Великобритания нито може да преустрои ЕС по свой образ и подобие, нито може да да се откъсне от гравитационното поле на континента. Опцията за Британия,  обвързана с повече с моретата( и земите зад тях), вече не е налична.

Но и Европа без Британските спирачки сигурно бързо ще дегенерира в затворена система и може би чрез модела за Европа на две скорости ще се капсулира до западния край на континента. Това може да създаде вакуум в източната част,който да бъде запълнен от Евразийски и Анадолски империи. Как би функционирала трансатлантическата връзка след Брекзит можем само да гадаем.

Възможно ли е Великобритания да се откаже от Брекзит в последния момент, а ЕС да промени посоката на своето развитие и да приеме модел по-близък до „англо-саксонския“, отколкото до континенталния, евро-атланточеската връзка да се засили като се постигне споразумение за свободна търговия през океана, Америка и Европа с общи усилия да не позволят на Русия да разстройва европейските дела и да помогнат на страните от Кавказ и Централна Азия да запазят своята независимост и Азия да не бъде обединена в единен блок под китайска доминация?

Сигурно много фактори – от обитателя на Кремъл, до „жълтите жилетки“  – не мислят да допуснат да се случи това. В самата Великобритания съществува значимо мнозинство в Парламента и може би крехко мнозинство в обществото за отказ от Брекзит.

На всички обаче е ясно, че ядрото от твърдите „брекзитири“ ще приеме провеждането на нов референдум като подъл опит да им се отнеме изборната победа от 2016 г. Обществото ще бъде още по-разделено! А способността на една унижена по този начин Великобритания да променя характера на Европа ще намалее.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск често повтаря, че Брекзит е обречен да нанесе загуби и на ЕС и на Великобритания. Споразумение, което ще ги минимализира засега не се открива. Опасностите за изолирана и фалирала Британия и бюрократизиран континент с доминирана от Германия западна част и подвластна на натиск от страна на Русия източна част са много вероятни. Но все още има шанс за „глобална Европа“, базирана на свободния пазар и демократичната воля на народите, тясно обвързана с Америка, които заедно да запазват баланса на силите в Азия.

Развитието не само на Европа през идните десетилетия зависи от това, което ще се случи през следващите сто дни. Можем само да се надяваме, че правилният „генерал“ ще появи на правилното място в Лондон, Брюксел, Берлик, Париж, Единбург, Белфат или на някое неочаквано място!

Бившият британски премиер Тони Блеър се обяви за нов референдум. Очаква се други влиятелни личности да последват примера му. Същевременно концентрацията на парламента около Брекзит беше разстроена от  споровете дали лидерът на опозицията Джереми Корбин е измърморил в парламента словосъчетанието „глупава жена“ по отношение на премиера. Въпреки че той отрича да е казвал такова нещо и никога не би използвал такъв език публично, за някои от привържениците на политическата коректност спорът дали го е измърморил е не по-малко важно от съдбата на Брекзит.

Едва ли има съмнение, че не само Великобритания и Европа са в преломен момент. Но такъв е бил обсадата на Константинопол през 15 век и все пак общественото мнение в града тогава е било ангажирано около спорове какъв е полът на ангелите!

Можем само да се  надяваме, че през следващите сто дни множеството действия на острова и на континента ще доведат до добро решение за развитието на Европа и света за следващите десетилетия!

Защото лошият сценарий засега изглежда по-вероятен!



Етикети: *