Сто години от рождението на Петко Бочаров

преди 8 месеца

Един от заветите на доайена на световната журналистика е: Задължително трябва да вярваш в това, което пишеш или говориш

Днес отбелязваме 100 години от рождението на големия български журналист Петко Бочаров. Той не можа да доживее тази годишнина –напусна ни на 2 март 2016 г., на 97 години. Бе най-възрастният журналист в света, който продължава да пише. Крилата остана фразата му „Да, ама не” в коментарите му по БНТ след „По света и у нас” след 10 ноември 1989 г. И до днес колеги журналисти я споменават и никога не пропускат да припомнят „както казваше бай Петко Бочаров”.

Той е роден на 19 февруари 1919 г. в София. „Връстник съм на Ньойския договор“, шегуваше се бай Петко.

Завършва Американския колеж в Симеоново, където е съученик с Леда Милева, дъщеря на Гео Милев и по-късно любима детска поетеса. „Тя  криеше, че го е завършила”, спомня си по-късно Бочаров. В колежа са учили предимно деца на заможни родители. Петко постъпва в него през 1933 г. и го завършва през 1937 г., четири години преди да бъде закрит. Американският колеж тогава бил доста извън София. Имало 6-7 километра разстояние между него и последните къщи в столицата – тези на дъновистите в сегашния квартал „Изгрев“.

(Години по-късно Петко разказваше  как е избягал от училището и пеша е изминал километри през ниви и махали, за да отиде на среща с любимата си в Американската сладкарничка на площад „Славейков“. Любимата е била по-голяма възпитаничка на Колежа. Наказан е след това с 50 часа общественополезен труд.)

Спортът в колежа е бил издигнат в култ. Бочаров е бил добър в плуването и бягането на къси разстояния.

След това завършва право в Софийския университет. Служи като кавалерист в ескадрон, който е бил на мястото на днешната сграда на БТА. „Така се случи, че повече от половината ми живот мина на това място”, разказваше Петко Бочаров.

През 1952 г. той започва работа в Българската телеграфна агенция, където се и пенсионира през 1983 г.  Първоначално е преводач от английски език, а после достига и до тавана по онова време за безпартийни журналисти –  заместник-главен редактор. Негови колеги от онова време си го спомнят като душа на компанията и ненадминат рокаджия. До пределна възраст си караше черния Фолксваген костенурка и само паркинсонът го принуди да слезе от колата.

Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари във „Всяка неделя“. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око“, в радио „Свободна Европа“ и в „Дойче веле”.

На 23 февруари 1992 г. в предаването „ТВ око“ произнася крилатата фраза „Да, ама не!“, с която става още по-известен.

След това продължава да пише анализи и коментари за различни печатни медии, което го прави най-възрастният пишещ журналист в света.

Не му е чужда и политиката – през 1996 г. е шеф на предизборния щаб на Желю Желев за предварителните избори за кандидат-президент на демократичните сили.

20 февруари 2014 г. Журналистите Тодор Токин и Иван Ибришимов поздравяват Петко Бочаров за 95-ия му рожден ден и новата му книга. Снимка Булфото

През 2010 г. публикува своите автобиографични книги – „Картини от три Българии“ и „Лица и съдби от три Българии“, посрещнати с голям интерес. А за 95-та си годишнина през 2014 година издаде „Петко Бочаров на 95 през три Българии“.  В книгите му са събрани някои от най-интересните истории, които дългогодишният журналист и публицист има да разкаже на българската общественост. Колоритно и увлекателно авторът ни повежда на пътешествие в спомените си, разкривайки ни миналото, разказва ни за България, която не познаваме, свидетелства за лица и събития, за които младите хора днес могат да прочетат само в учебниците.

Петко Бочаров е и прекрасен преводач от английски език. Ето кои автори попадат за първи път в ръцете на българския читател благодарение на бай Петко:

Карл Сандбърг. Приказки за страната Алабашия, 1967 г.

Кърт Вонегът. Котешка люлка. Закуска за шампиони, 1977 г.

Пиерс Пол Рийд. Един женен мъж, 1981 г.

Стъдс Търкъл. Добрата война, 1988 г.

Арманд Хамър. Свидетел на историята, 1989 г.

Стивън Картър. Цивилизованото поведение. Обноски, морал и поведение на демокрацията, 2002 г.

Журналистът Пенчо Ковачев си спомня трите основни правила в журналистиката, на които Петко Бочаров никога не е изневерил. Ето ги:

– Първо, когато пишеш или говориш за нещо, трябва да познаваш материята. Задължително.

– Второ, трябва да вярваш в това, което пишеш или говориш. Също задължително.

– Трето, пиши и говори на литературен български език, използвай невероятните нюанси на нашия език, не го наранявай с фрази като “Има ли някого?”.

Той живя в три Българии – царска, комунистическа и демократична. Мислехме го за вечен. Дали си е отишъл завинаги от нас? Да, ама не – както би казал бай Петко. И наистина той живее в спомените на поне 3 поколения журналисти, които днес в 16 ч. ще почетат паметта му,  в БТА, разбира се.

Етикети: *