Сто години Солженицин

преди 10 месеца

Велики държавници са не тези, които когато са силни завладяват територии, а тези, които разбират, че трябва да се оттеглят от чуждите завоевания, за да освободят своя народ от бремето на империята.

Днес се навършват сто години от раждането на автора на „Един ден на Иван Денисович“ и на „Архипелага ГУЛлаг“. Прекарал младостта си по бойните полета на Втората световна война, бъдещият писател не се завърша у дома като герой, а подобно на безброй други съветски войници и офицери е арестуван, защото си е позволил да критикува Сталин в писмо до свой съученик.

Солженицин прекарва осем години принудителен труд из съветските лагери и затвори. След развенчаването на култа на Сталин се утвърждава като писател и разказва по човешки за нечуваните страдания, на които са били подложени милиони невинни хора. Романите му донасят световно признание.

Съветските власти, макар да са се разграничили от Сталин, не му прощават. Поради международната му известност не го арестуват, но го лишават от гражданство и го депортират в Западна Германия. През следващите 16 години той не спира да мисли за своята родина и се страхува, че мегаломанските ѝ ръководители могат да навредят както на нея, така и на света.

Той е сред малкото, които си дават сметка, че велики държавници са не тези, които когато са силни завладяват територии, а тези, които разбират, че трябва да се оттеглят от чуждите завоевания, за да освободят своя народ от бремето на империята.

Когато Горбачовата перестройка не успява да начертае път към превръщането на Русия в свободна страна и към освобождаването на поробените от нея народи, Солженицин, от дома си в щата Вермонт в Америка призовава за това.

Така, както Дьо Гол е разбрал, че трябва да освободи Франция от бремето на империята, дори това да означава изтегляне на милиони французи от Алжир, така и Солженицин призовава Русия да се откаже от бремето на Съветския съюз.

Разбира се, той мечтае за доброволна федерация между  Русия, Украйна, Беларус и северните части на Казахстан, които са населени предимно със славяни. В писма до съветските лидери и в статия за Ню Йорк Таймс от 19 септември 1990 година озаглавена „Как да съживим Русия“ той пише:

„Камбаната бие за комунизма. Но бетонната сграда не се е сринала още и съществува реална опасност да бъдем затрупани от отломките ѝ, вместо да получим свобода“

Според нобеловият лауреат освен че трябва да бъдат възприети демокрацията и свободния пазар,

Съветският съюз трябва да бъде разпуснат

защото старата несправедлива колониална империя задушава и самата Русия. Безсмислено е тя да владее Балтийските страни или Централна Азия.

 „Очевидно е, че не можем да живеем заедно и само чрез разпускането на СССР ще имаме ясна перспектива за бъдещето“

пише той. Само на пръв поглед ще изглежда, че Русия жертва каквото и да било. Всъщност тя ще освободи енергия за своето вътрешно развитие. В съветския конгломерат е невъзможно да се развива руската култура. Затова всичко се съсипва.

 „Както преди време Русия не бе засегната от отделянето на Полша и Финландия, така ние само ще станем по-силни, ако се освободим от неразумните завоевания на Александър II в централна Азия.“

Съветските лидери през 1990 година не се вслушаха в мъдрите слова на изгнаника и година по-късно Съветския съюз се срина върху главите на съветските народи.

Но ето че днес Кремъл се обитава от човек, който мисли, че неизбежното разпадане на Съветския съюз бил най-голямата трагедия на 20 век.

От тази гледна точка присъствието на Владимир Путин на откриването на паметника на Соженицин в Москва може да бъде оценено само като гротеска. Като националист Солженицин със сигурност е усещал Крим като „руски“. Но той никога не крие, че разглежда Украйна като братска страна и едва ли би одобрил силовото анексиране на украински територии. Щеше да си даде ясна сметка, че новата травма в руско-украинските отношения ще  нанесе далеч по-голяма щета на неговата страна, от каквито и да било ползи! 

Соженицин по никакъв начин не може да бъде определен като прозападен мислител. Никога не е крил, че според него Западът е морално пропаднал.

Но Солженицин не искаше конфронтация нито със Запада, нито с която и да било страна!

Сигурно днес би бил ужасен от милитаризацията на Русия и новите ѝ имперски амбиции. Защото би усетил с всяка своя клетка, че този път това обрича родината му на нови страдания!

Етикети: * *