Свиването на Евразийската периферия и какво ни показва България

преди 4 месеца

Така е озаглавена една от главите на книгата на Робърт Каплан „Завръщане към света на Марко Поло“ – един от най-влиятелните трудове издадени през отиващата си година. Подзаглавието на книгата се нарича „Отмъщението на географията“.

Според Каплан, се е провалила идеята, че модерните комуникации са обединили света и са преодолели предопределението на историята и географията, така че и всяка страна, независимо къде се намира, може да стане част от семейството на демократичния Запад.

Робърт Каплан

„Може би никоя страна не илюстрира по-добре  предизвикателствата пред Съединените щати както България, една от многото страни, оставащи невидими за политическия елит във Вашингтон. Затова и тя никога не е част от неговите обсъждания. България е член на НАТО и Европейския съюз, но се намира в далечния югоизточен край на Европа  – в район, който исторически е бил част от Близкия Изток или от „Европейка Турция“, както голяма част от Балканите са били етикетирани в края на 19 век.

България беше най-верният сателит на Съветския съюз във Варшавския договор по време на Студената война. През 90-те и 2000-те, след победата на Америка в Студената война, във време, когато НАТО и ЕС изглеждаха непобедими, тя виждаше бъдещето си изцяло на Запад.  Могъществото на Америка и на Запада тогава беше толкова голямо, че малцина във Вашингтон да се фокусираха върху страната.  Никой не виждаше проблем да се прегърнем с нея, независимо от това, че тя граничи с Турция и не е далеч от Русия, с която  я свързва близкородствен славянски език. Тези неща като че ли вече нямаха такова значение. Изглеждаше, че американската мощ  е победила географията“.

Авторът обаче забелязва горчивата истина, че макар и членка на ЕС и НАТО, България не се е превърнала в държава от Първия свят, със силни институции, с отговорно управление и най-вече с ясна западна принадлежност. Това според него е обусловено най-вече от нейното географско разположение.

„България все още е в НАТО и ЕС, но руснаците и турците агресивно се състезават за съдбата на страната, като Турция е сред най-големите търговски партньори на България, а руснаците, извършват различни форми на подривна дейност, вариращи от организирана престъпност до насърчаването на националистически партии.“

Мнозина в България и на Запад се надяваха, че интегрирането на България в Европейския съюз и НАТО ще доведе до преодоляване на много от вкоренените слабости и тя ще се превърне в неразличимо западна страна. Това според Каплан не се е случило.

Всеки може сам да прецени дали американският наблюдател е прав.

„България със своите слаби институции и предвид  нарастващата неспособност на Брюксел да въвежда ред в далечните краища на ЕС, се е превърнала в  компрометирана държава, в чиято политическа почтеност никой не вярва. Еднополюсният свят, формиран след Студената война, си отива. Самият Запад е разкъсван от противоречия и  ето, че се връщаме към класическата география- особено в Европа. Европейският съюз, за който се предполагаше, че ще се превърне в еднородна супердържава от Иберия до Черно море, като целият представлява  неразделна част от самата концепция за Запад, сега се разлага и отделните му части придобиват различни цветови нюанси и все повече напомня на  нео-средновековна карта с различни слоеве на политическа и дори цивилизационна идентичност“.

Проблемът разбира се не е само България:

 „ЕС все още съществува, но съществуват  и отделни държави, региони и тук-там „градове-държави“, където либерализмът все още удържа на напора на популисткия национализъм.  Да се отрича, че това подкопава силата на НАТО е равносилно на мисловно бягство от реалния свят, особено като се има предвид засилването на регионалните военни групировки (Балтийската, Скандинавската, Вишеградската…) из цяла Европа.“

Положението на страни като България в този контекст става доста незавидно:

„НАТО ще продължи да съществува, но при извънредни ситуации  на САЩ все повече ще се налага да принуждават Алианса да действа.

Ако Съединените щати не извият ръцете на много от съюзниците си дори Русия да извърши  нарушение по член 5 на Алианса  

като нападне страна членка –  НАТО може да се задоволи с провеждането на нови и нови срещи“.

Отдавна у нас  се говори, че сме само формален член на ЕС и НАТО, но обществото ни функционира по други нерегламентирани задкулисни правила, а голяма част от властващите са обвързани с Изтока. Това не е останало незабелязано от Каплан.

„Примерът с България показва, че Русия може да постига целите си и без нашествие. Може да установи зона на влияние в Интермариума (районът между Балтийско и Черно море)  като постепенно разлага демократичната жизненост на страните от района.  Това е особено осезаемо в Унгария .

Трябва да ни е ясно, че Евразия и Близкият Изток всъщност започват в Европа.

Става безпощадно ясно,че Америка може да защитава своите интереси ако те са по-скромни, но не може да промени света по свой образ и подобие. С една дума, в крайна сметка

не можем да защитаваме България – да не говорим за Ирак или Афганистан – от нейната същност!

Ние от Приоритети сме убедени, че през хилядолетната история на България основните заплахи за националната сигурност и дори за оцеляването на страната винаги са били  „набези от степите“ и „завоевания откъм Мала Азия“. Само преодоляването на рецидивите от османското и руско-комунистическото владичество и изграждането на държава от Западния Първи свят, тясно обвързана със Запада, най-вече с неговите „,морски демокрации“ може да гарантира на страната не само просперитет, но в дългосрочен план оцеляване.

Източните деспоти не могат да бъдат омилостивени.

Те няма да се откажат геополитическите си императиви, а континенталните Западноевропейски сили едва ли трайно ще полагат толкова усилия, колкото е нужно, за да не позволят  на Русия и Турция да имат свои „зони“ в Европа.  

 Добре е книги като „Завръщане към света на Марко Поло“ на Каплан да станат настолно четиво за всички българи, които не виждат бъдещето на страната в „Евразия“, или в „Близкия изток“.

Етикети: * * * * *