Тероризмът няма религия

преди 1 месец

Човечеството няма път назад към племенния огън.

Премиерът Джасинда Ардърн (credit RNZ Rebekah Parsons-King)

До вчера Нова Зеландия изглеждаше като най-спокойната страна на света. Сравнително слабо населена – с население под пет милиона на територия три пъти колкото България, с прекрасна природа и отдалечена от горещите точки на глобалните конфликти, Нова Зеландия се радваше на висок стандарт на живот. Тя беше и единствената страна, заселена по време на колониалния период предимно с европейци, в която много от заварените маори бяха успешно интегрирани в обществото. Много от тях стават лекари, адвокати и дори политици. През 1987 година езикът им е признат за официален редом с английския. Днес те съставляват около 15% от населението.

Нова Зеландия отдавна привлича емигранти от цял свят и през последните десетилетия преселниците от Азия достигнаха 11% от населението. В страната се заселват и мюсюлмани, но засега броят им е незначителен – те все още са малко над 1% от цялото население. Изглеждаше, че Нова Зеландия е успешният пример за мирно и спокойно съжителство.

До вчера, когато един млад мъж застреля 49 човека, събрали се на петъчна молитва в двете джамии в третия по големина град Крайстчърч, влязъл в световните новини с опустошителното земетресение през 2011 г.

Ужасният терористичен акт разтърси и съседна Австралия, с която Нова Зеландия има договор за свободно движение на хора, защото се оказа, че атентаторът е австралиец. Засега не е ясно дали той е имал помагачи.

Премиерът на Нова Зеландия Джасинда Ардърн определи вчерашния ден като един от най-черните в историята на страната.

Очевидно е, че никой никъде по света не може да се чувства сигурен.

Големият въпрос е защо?

Какво може да накара един млад човек като Брентън Тарант да извърши подобно ужасяващо престъпление с ясното съзнание, че ще съсипе и своя живот?

Няма нужда да гадаем. Самият той е публикувал в социалните мрежи манифест, в който обяснява какви са причините за действията му. Тарант твърди, че отмъщава на мюсюлманите за редица атентати по света и за злодеяния, извършени преди векове – включително клатената на християни в Европа по време на османското нашествие. Споменават се дори боевете при Шипка и Булаир – малък град на Мраморно море близо до Дарданелите, където през февруари 1913 г. българската армия спира опита на Османската армия да пробие фронта и да се свърже с армията на Шукри паша в обсадения Одрин.

Тарант едва ли не си е давал сметка, че нито една от жертвите не е извършила никакво злодеяние. Но, изглежда, си е поставил за цел да промени политиката, която допуска друговерци да се заселват в „белите“ страни.

Той далеч не е единственият, който мисли така. Покрай пороя от осъждания младият австралиец, уви, успя да си спечели и фенове!

Съждения като

„те толкова често убива хора като нас, е сега нека някой да убие и някои от тях“

се чуха по целия свят.

Очевидно е, че модернизацията е изпаднала в криза и по целия свят наблюдаваме, това, което Хънтингтън нарече, връщане към племенния огън.

Промените в мисленето, извършени в недрата на западната цивилизация по времето на Ренесанса, Реформацията и Просвещението, са поставени под съмнение.

Двадесети век се определяше от много мислители като век на самотата. Чешкият писател Милан Кундера пише с тъга, че хората вече не се нуждаят от приятели, за да гарантират сигурността си от нападение на банди. Няма нужда да вземат заеми от близки, защото това ще направи банката. И разбира се, нямат нужда от това децата им да се грижат за тях, когато остареят, защото ще получават пенсия, а има и много подходящи старчески домове.

В един от култовите романи на Кърт Вонегът „Фарс, или никога вече самота“ последният американски президент използва компютърни технологии, за да създаде нови роднински връзки между своите съграждани.

През 21 век това „пророчеството“ получи реализация по начин, по който никой не си беше представял. Появиха се социалните мрежи. Никой вече не е самотен. Независимо дали се интересуваш от отглеждане на котки и кучета, или от „Македонския въпрос“, винаги можеш да намериш съмишленици, с които да споделяш мисли, и „опоненти“, с които да спориш.

Американският вицепрезидент Ал Гор вярваше, че социалните мрежи ще възкресят духа на демокрацията. В книгата си „Атака срещу разума“ в началото на хилядолетието той изрази становището, че телевизията е ограничила възможността на обикновения човек да участва в обществения дебат, защото се изисква огромен ресурс, за да стигнеш до екрана, а ако нещо не се е появило на телевизора, то все едно не се е случило. Гор вярва, че едва прохождащите социални мрежи ще върнат обществото към времето, когато то е живяло в света на писаното слово, и всеки със съвсем ограничен ресурс, но с добри идеи е можел да участва в обществения дебат. Това, разбира се, се случи, но технологиите позволиха на много отчуждени от обществата хора да се кондензират в нови племена.

Племето е първата форма на политическата реалност, която преди хилядолетия е помогнала на човечеството да излезе от Дарвиновия естествен подбор или от Хобсовата „война на всеки срещу всеки“. Племето е гарантирало колективно оцеляване. То е първият „обществен договор“, който е позволил напълно непознати хора да бъдат определяни като „свои“. Не като биологичен вид, а като група, споделяща определени представи за сакралното.

Племенният човек разделя света на „нас“ и на „тях“ и ако убийството на някого от „нашите“ става грях, то войната срещу „тях“ се превръща в дълг.

Разпадането на съвременните общества на племена често е етикетирано с гръмки фрази, като „възраждане на консервативните ценности“.

Вчера жителите на Нова Зеландия разбраха, че не само благоденствието им, но и самият им живот не е гарантиран. От политическите лидери по целия свят се очаква да намерят отговор на засилващата се трибализация. Защото светът няма да се завърне към мозайката от хомогенни национални държави, в които важат не само различни закони, но и различни неписани правила на поведение. Най-малкото, защото този свят е невъзможен, когато новините за масово убийство на другия край на света достигат до нас със скоростта на електронните сигнали!


Етикети: * * * *