Тиха нощ, свята нощ…

преди 10 месеца

Когато през август 1914 година избухва Първата световна война, повечето европейци вярват, че ги очаква кратко премерване на силите. Но когато към Коледа милиони войници са затънали в калта на окопите, се случва чудо. Човещината надделява над политическото безумие!

„Мачът на века” или Бъдни вечер между телените заграждения през 1914-а

Британски полузащитник е овладял топката и подхваща атака срещу германската врата

Сто и четири години ни разделят от Рождественското чудо през 1914 г. Започнала като на шега, след разменени заплахи и неофициална кореспонденция между монарсите, Първата световна война бушува с неподозирана ярост. Само четири месеца са изминали от началото й, но един милион души вече са мъртви, десетки хиляди са ослепели от отровните газове, други стотици хиляди са осакатени, ранени или психически сринати от невижданата жестокост на сраженията. Никой не знае, че до края на касапницата остават още четири безкрайно дълги години.

Трупове гният между телените заграждения на британци и германци. Траншеите са пълни с вода и лепкава тиня. По лицата на мъртви и на ранени пробягват плъхове. Отчаяние и безнадежност изпълват окопите по-болезнено от задушливия газ, който скоро ще бъде наречен иприт.

На 7 декември новоизбраният папа Бенедикт XV ще призове за временно спиране на военните действия около Рождественските празници. Заради човеколюбивата дейност и приноса си за сключване на мира през 1918 г. Бенедикт XV ще бъде наречен „Проповедник за мир”. Военните командвания на Британия, Франция и Германия се преструват, че не са получили призива на папата. Но явно светейшето послание е стигнало до когото трябва…

Чудото започва на 24 декември привечер в областта Ипр, околоСен Ивон, между Франция и Белгия. Отначало в мъгливия сумрак откъм германските траншеи заблестяват стотици светлинки. После се надигат развълнуваните гласове на мъже и на момчета, пеещи спонтанно, прегракнало и нестройно „Тиха нощ, свята нощ“. Изумени, поданиците на Н. В. кралицата на Британската империя наострят слух. Неколцина смутено кашлят, други скришом се просълзяват, докато смел самотен глас отвръща на английски: „Silent night, holy night…”

След минута двата враждуващи лагера се сливат в единен и величествен хор, който понася към навъсените небеса надеждата на изстрадалите войници за тиха Рождественска нощ, за мирен живот сред близки и любими, за обикновено човешко щастие. Отправя към идните поколения трогателен повик за прошка и за доброта. 

Известният ирландски поет и певец Крис де Бърг купува на търг писмо, разказващо за изключителното събитие: „Това е най-паметната Коледа, която някога съм преживявал, пише неизвестен британски войник. От вчера следобед няма ни един куршум, изстрелян от нашата или от другата страна. Миналата нощ беше мразовита, но с много ясна луна, та почти веднага след мръкване си напалихме огньове и попяхме коледни песни. Германците наредиха свещи по ръбовете на окопите си и дойдоха при нас да ни пожелаят весела Коледа. Дори ни изпяха няколко техни песни. Стана истинска дружеска забава. Неколцина от нашите отидоха до техните окопи. Всички се върнаха, като изключим един от рота „Е”:  без съмнение швабите са го задържали за сувенир. Въпреки огньовете, беше ужасно студено и с много мъка можеше да се спи между нощните постове.

На сутринта бе мъгливо, затуй стояхме нащрек доста по-дълго от обикновено. Неколцина късметлии успяха да изтичат в зори за свето причастие, което свещеникът раздаде в една разрушена ферма на около 500 метра зад позициите ни. Има нещо в това поверие за коледния дух: днес цял ден търчим съвсем свободно край окопите, докато в други дни трябва усърдно да залягаме заради стрелбата. Пристигна и пощата. Получих колет с пуловер, цигари и топло бельо. Кралицата ни беше изпратила картички. Изпращам ви моята, за да я пазите.

На мястото в днешна Белгия, където преди 104 години е сключено Рождестдвенското примирие, се издига паметен кръст. 

След закуска дори играхме футбол. Приятелски мач с германците, представяте ли си?! После те дойдоха при нас да си побъбрим, после пратиха отряд да погребе техен снайперист, когото  застреляхме през седмицата, защото се бе добрал до има-няма сто метра от нашите позиции. Някои от момчетата отидоха с лопати да им помогнат.

Устроихме си църковно шествие и литургия в окопите. После се заловихме да готвим празнична вечеря. Разделихме се приятелски, като си дадохме автографи и си пожелахме щастлива Нова година. Не мога да повярвам, че през изминалите две седмици съм стрелял срещу тях. Изглежда ми твърде странно… Не съм очаквал на връх Коледа, на първа бойна линия, да стисна ръката на германец. Предполагам, че и вие не сте го очаквали от мен. Но така отпразнувахме тук РождествоХристово. Надявам се, че и вие сте били щастливи. Как само си мечтаехме за Англия през този ден… Предайте сърдечни поздрави на съседите.

С много обич, Бой“.

На 1 януари 1915 г. майор от британската армия пише кратка дописка до вестник „Таймс“: „британски части са влезли във футболен двубой със саксонците, които ги победили с 3:2.“ През годините този мач е оспоран от историци, според които коледното примирие е продължило около час, а останалото е измислено, за да бъде придаден романтичен привкус на един неромантичен епизод от Общоевропейската война. Но „мачът при Сен Ив“ става нарицателен и още през 30-те години в Германия пишат за него.

След Втората световна война са намерени и достатъчно източници, за да бъде издадена книга. Днес на „мача на века” са посветени няколко филма, спомени, видеоклипове и статии. През 2014 г. германски и британски режисьори възстановяват историческите събития, като превръщат нива край Сен Ив във футболно игрище, а млади мъже, облечени с униформи от 1914 г., възпроизвеждат паметния футболен двубой.

Ливърпул, градът на „Бийтълс”, на „Ливърпул” и „Евертън”, дава десетки хиляди жертви в сраженията на белгийския фронт. Днес там е издигнат паметник, посветен на събитието от декември 1914 г.

Според официални данни, примирието обхваща част от фронта с дължина до 500 км и продължава до Нова година, въпреки бурното недоволство на висшите командири.

До края на Първата световна война командванията на воюващите държави взимат мерки чудото от декември 1914-а да не се повтори. Дни преди Бъдни вечер са подписвани специални заповеди за тежки бомбардировки и артилерийски обстрел, за да бъдат ликвидирани дори най-малките възможности за „деморализиращо“ примирие между враждуващите страни.

Войските и командирите на първа бойна линия постоянно са сменяни, за да не могат да влязат в случайни контакти и да се сближат с врага. През следващите години на XX век Европа умишлено забравя и повече не допуска подобно благородство.

А през 1983 г. роденият в Ливърпул бивш вокал на великите „Бийтълс“ сър Пол Маккартни написа песента „Pipes of Piece“ – „Фанфари на мира“. Великолепният клип към нея напомня точно за онази Бъдни вечер на 1914 г. Предлагаме го на нашите читатели. https://www.youtube.com/watch?v=j47x0C-9jw0

Етикети: