„Тянанмън” разстреля демократичните мечти на милиони китайци

преди 5 месеца

До днес КНР остава колония на бетонни комунистически хардлайнери, фанатично вярващи в курса на авторитарна икономическа модернизация, без никакви промени в политическата надстройка. Забранено и подсъдно е да бъдат споменавани жертвите или обсъждани събитията от 4 юни 1989 г.

Преди 30 години Комунистическата партия върна страната си в най-черните дни на азиатското Средновековие

На 4 юни 1989 г. по заповед на ЦК на Китайската комунистическа партия танкове и пехота от Китайската (народоосвободителна) армия КНОА избиват хиляди мирни граждани, осмелили се да мечтаят за перестройка и за социализъм с „човешко лице”.

Оттогава до днес най-многобройният народ на планетата остава под игото на азиатския комунизъм. Опитите за свободомислие и за либерализация са пресичани с арести и жестоки присъди. В замяна на свободата социализмът а ла Дън Сяопин предлага на населението възможности да развива (полу)капиталистически бизнес и лично да се обогатява. Под надзора на местното КГБ.

Опитите за очовечаване на маоисткия режим започват още преди перестройката. След смъртта на вожда Мао през 1976 г. партийното ръководство на КНР (Китайска народна република) започва химически и икономически опити за повишаване на промишленото производство, където Китай силно изостава в сравнение дори със съседни държави.

Хиляди студенти се стичат на площад „Тянанмън” на 4 май 1989 г., за да призоват правителството към реформи (© AP Photo / Sadayuki Mikami)

Икономическото сгромолясване на огромната страна е предизвикано от идиотските експерименти на Мао и комичната му политика на ускорена модернизация, известна като „големия скок“. Следващият експеримент, замаскиран като „културна революция“, води до милиони човешки жертви и почти ликвидира интелигенцията, носеща наследствена информация и традиции от дълбока древност.

През 1978 г. сивият кардинал и стратег на „прехода” Дън Сяопин обявява поредния нов курс на „реформи и откритост“, които дават зелена улица за дребния бизнес и частната инициатива. Нещо като НЕП (нова икономическа политика) по времето на Ленин. Крачка напред, две назад.

Напредничавата част от китайското общество и студентите, оцелели след „културната революция”, се хващат на въдицата и активно се включват в реформите с надежда, че рано или късно ще се стигне до по политически промени.

Касапницата на 4 юни посича мечтите им.

На 19 май площадът на Небесното спокойствие („Тянанмън”) е превзет от хиляди студенти, млади работници и граждани, вярващи в умерения прогрес в рамките на Устава на Комунистическата партия. При тях пристига генералният секретар на ЦК на Китайската комунистическа партия Чжао Цзъян, който приканва протестиращите да се разотидат и произнася прочутите думи: „Студенти, ние дойдохме твърде късно. Съжалявам“.

3 юни 1989 г. Хиляди протестиращи спират камион с войници, отправил се към „Тянанмън“. Уплашените селянчета в униформи гледат безмълвно. Още не са получили заповед за изтребление (© Catherine Henriette / AFP / Getty Images)

За моментния си порив на човечност и несъгласието да бъдат хвърлени въоръжени сили срещу демонстрантите Чжао Цзъян е снет от всички партийни и държавни постове и прекарва остатъка от живота си под домашен арест. 16 години. До 2005 г.

Министър-председателят Ли Пън въвежда военно положение и скоро към Пекин са изпратени 30 дивизии (300 000 военнослужещи). Обявена е и мобилизация, която събира още 180 000 души, с което групировката на ЦК достига броя на китайските войски, участвали във войната срещу Виетнам през 1979 г. 

Точно тогава пристига стратегът на съветската перестройка Михаил Горбачов. Без да познава обстановката в Китай и да знае за нагласите сред управляващата върхушка, Горби се изцепва с неадекватни речи и изнася лекция в Пекинския университет, където горещо подкрепя порива на младите китайци.

4 юни 1989 г. Жителите на Пекин запалват повече от 20 бронетранспортьора, с които блокират пътя на военните колони към площад „Тянанмън”.
(© Manuel Ceneta / AFP / Getty Images) 

Старите партийни хиени начело с Дън Сяопин нямат намерение да допуснат дори и намек за перестройка в Китай. Войската получава заповед да стреля на месо. Вечерта на 3 юни танкове, бронирани машини и десетки хиляди войници откриват огън срещу демонстрантите. Повечето войници са докарани от дълбоката провинция и дори не разбират езика, на който говорят гражданите в Пекин.

(Както през 1997 г. правителството на Жан Виденов докара в София милиционерчета от малките градове, за да бият софиянци и младите бунтари, които изхвърлиха червените депутати от Народното събрание.)

През нощта на 3 срещу 4 юни на „Тянанмън“ се намират между 70 000 и 80 000 души. Сред тях е бъдещият носител на Нобелова награда за мир Лю Сяобо, който се опитва да преговаря с командирите на наказателните военни части.

Труповете на убитите остават на площада като жестоко предупреждение срещу свободомислещите китайци. (© AP Photo)

Точният брой на избитите никога няма да бъде съобщен. Според официалните данни от 19 юни загиналите са само 250 души, сред които записват 10 войници и 13 полицаи. По данни на пекинските болници убитите възлизат на 478 души. Според представители на Червения кръст жертвите наброяват 2600.

Чак през 1996 г. китайското правителство решава да признае смъртта на 523 души в Пекин и на „няколко хиляди” в целия Китай.

Според американски и британски дипломатически източници броят на избитите достига 10 000 човека. Арестувани са поне 1500 души, някои от които са разстреляни веднага, а други са съдени и хвърлени в затворите за дълги години. Площад „Тянанмън” остава затворен още две седмици. Близки на жертвите не са могли да разпознаят и да приберат телата на убитите.

Комунистическата власт нарича демонстрациите на студенти и работници „контрареволюционен метеж“ и „безумен план да бъде установена антикомунистическа, антисоциалистическа буржоазна република”, „васална спрямо западните държави”.

До днес КНР остава колония на бетонни комунистически хардлайнери, фанатично вярващи в курса на авторитарна икономическа модернизация, без никакви промени в политическата надстройка. Забранено и подсъдно е да бъдат споменавани жертвите или обсъждани събитията от 4 юни 1989 г.

5 юни 1989 г. Незнайният протестиращ (© AP Photo / Jeff Widener)

Символ на несломимия човешки дух стана снимка, която обиколи световните медии и се превърна в източник на сила и надежда. На 5 юни фоторепортерът от „Асошиейтед прес“ Джеф Уайднър снима малък самотен китаец с пазарска мрежа в ръце, който се възправя срещу стоманените танкови чудовища. Снимката веднага е наречена „Незнайният бунтар“ и е препубликувана милиони пъти. През април 1998 г. американското списание „Тайм”  включва Незнайния бунтар в списъка на стоте най-влиятелни хора на ХХ век.

Според една от множеството версии това е 19-годишният студент Ван Вейлин, който се укрива, за да не бъде заловен, и по-късно емигрира в Тайван.

Политически експерт от екипа на президента Никсън твърди, че човекът от снимката е арестуван и екзекутиран две седмици след събитията.

Няма как да научим истината, след като вече 30 години китайската държавна машина изтрива публикации и документи, преследва свидетели и участници в процеса, поддържа строга цензура над местни и чуждестранни източници на информация. Програмирани за целта компютри-цензори трият всякакви комбинации на числа и думи, които съдържат 64 и 89 (кодираната дата на трагичните събития от 04.06.1989).

Даже световноизвестната снимка е фалшифицирана, за да й бъде придаден друг смисъл.

В Пекин са арестувани повече от 1500 души. Арестите и съдебната разправа продължават месеци след 4 юни 1989 г. (© Manuel Ceneta / AFP / Getty Images)

Както заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео, през юни 1989 г. бяха прегазени мечтите за по-отворен и толерантен Китай.

“Днес китайски граждани са жертви на нови репресии, особено в Синцзян, където Комунистическата партия систематично преследва уйгурите с цел да унищожи културата им и да ги застави да се отрекат от исляма”, продължи държавният секретар.

“Прекланяме се пред героите на китайския народ, които преди 30 години застанаха на площад „Тянанмън“, за да отстоят правата си.  Изключителната им храброст вдъхновява бъдещите поколения на борба за свобода и демокрация”, заяви Майк Помпео.

Етикети: * * * *