Тодор Кавалджиев на 85 години

преди 9 месеца

Ако искаме да живеем по-добре и по-достойно, сме длъжни да приемем малкото останали живи страдалци като нашата жива съвест.

Вицепрезидентът за периода 1997 – 2002 г. е роден в село Главан, в планината Странджа-Сакар, недалеч от турската граница. Още като ученик е арестуван, защото се опитва да възстанови Младежкия земеделски съюз. Прекарва повече от 11 години по комунистическите лагери и затвори. През 1989 година е един от възстановителите на БЗНС „Никола Петков“.

Поздравителен адрес до Тодор Кавалджиев от БЗНС

Избран е за народен представител във Великото народно събрание, а през 1996 година – за вицепрезидент на Петър Стоянов. Първи алармира за корупционни практики и за това, че бивши комунисти най-активно овладяват предприятия и мощности в процеса на приватизация, като често просто ги източват и унищожават.

С тези си изказвания си спечелва силни неприятели. Недоброжелатели успяха да убедят дори Петър Стоянов да се кандидатира не с него, а със съдия Нели Куцкова на изборите през 2001 г. Когато президентът го уведомил за своето решение, го попитал: „Много трагично ли ще го приемеш?.

С осанката на човек, преживял какво ли не, Тодор Кавалджиев отвърнал:

Лежах единайсет години в затвора и не го приех за трагично. Но ти ще изгубиш изборите! Без да подценявам качествата на г-жа Куцкова, тя е същата професия като теб, същата партия, същата възрастова група. Коя ще е тази прослойка, която ще си каже: „Не съм много склонен да гласувам за Петър Стоянов, ама ще дам гласа си за Нели Куцкова?“

За голямо нещастие на България Тодор Кавалджиев се оказа прав.

Тръгна си от президентството непобеден, с гордо вдигната глава.

Вчера от името на БЗНС председателят на Съюза Николай Ненчев му отправи поздравителен адрес.

От екипа на „Приоритети“ с радост се присъединяваме към всички, които днес поздравяват Тодор Кавалджиев.

Но сме длъжни и да се запитаме защо нова България не се поклони пред тези, които се бяха борили за демокрация в преизподнята на комунистическите лагери и затвори. Защо не се вдъхновяваме от примера на хора, които дори на най-високите постове не се поддадоха на съблазън?

Не осъзнаваме ли, че днес се ползваме от благините на членството си в ЕС и НАТО, защото те платиха цената за тази изстрадана мечта!

Ако искаме да живеем по-добре и по-достойно, сме длъжни да приемем малкото останали живи страдалци като нашата жива съвест.

Нека със своя достоен живот дори и на тази възраст те ни служат за пример за скромност и състрадателност!