Топим се, братя, топим!

преди 6 месеца

За 138 години сме се броили 17 пъти

С приет преди 138 г. закон на 13 декември 1880 г. се поставя началото на преброяванията на населението в България.

Оттогава са проведени преброявания през 1887, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946, 1956, 1965, 1975,1985, 1992, 2001 и 2011 г.

От 22 януари до 15 февруари 2021 година ще се проведе поредното 18-о преброяване на населението и жилищния фонд. Годината е еднаква за всички държави – членки на ЕС. Преброителите и контрольорите ще могат да ходят по домовете на хората между 8 и 20 ч., предвижда законопроект, публикуван за обществено обсъждане.

Как е растяло или намалявало населението на България през тези 138 години?

Първото официално преброяване, две години след Освобождението, показва, че  към 31 декември 1880 г. населението в новата държава Княжество България е 2 007919 души, от тях 1 027 803 (51 %) са мъже и 980 116 (49 %) са жени.  Мъжете са повече от жените, но това съотношение ще се промени скоро.

Второто официално преброяване е проведено две години след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Към 31 декември 1887 г. населението на обединената държава вече е 3 154 375 души. Мъжете отново са повече  – 1 605 389 (50,9 %), жените са 1 548 986 (49,1 %). В преброяването вече има и съотношение междуградско и селско население. Градското е 593 547 (18,8 %), от които мъжете са 51,8 %, селското е почти 5 пъти повече –  2 560 828 (81,2 %), от които мъжете са 50,7 %.

Третото преброяване показва,че към 31 декември 1892 г. населението на страната е 3 310 713 души. За трети път мъжете са повече -1 690 626  (51,1 %), жените – 1 620 087 (48,9 %).Градското население леко се е увеличило на 652 328 (19,7 %), от които мъжете са 52,3 %, селското е 2 658 385 (80,3 %), от които мъжете са 50,8 %.

България влиза в новия ХХ векс население от 3 744 283 души, сочат данните от четвъртото преброяване към 31 декември 1900 г. Мъжете са  1 909 567 (51 %), жените почти ги догонват – 1834 716 (49 %). Съотношението селско-градско население е 1:4 – градското е 742 435 (19,8 %), от които мъжете са 51,7 %,, селското – 3 001 848 (80,2 %),от които мъжете са 50,8 %.

Към 31 декември 1905 г. населението на България за първи път прехвърля 4 милиона души – то е 4 035 575, мъжете са 2 057 092 (51 %), жени – 1978 483 (49 %). Градското население е 789 689 (19,7 %), от които мъжете са 51,9%, селското е 3 245 886 (80,3 %), от които мъжете са 50,7 %.

За шести път населението е преброено през 1910 г. и към 31 декември вече в Царство България то е 4 337 513 души, с 50,9 % мъже или 2206 685 души и 2 130 828 жени (49,1%). Съотношението град:село се запазва 1:4 – градското население е 829 522 (19,1 %), от които мъжете са 51,7 %, селското е 3 507 991(80,9 %), от които мъжете са 50,5 %.

Следва период на войни,териториална разпокъсаност, бежански вълни от и главно към България и след всичко това към 31 декември 1920 г. населението е 4 846 971 души. След загубите по бойните полета за първи път жените вече са повече – 2 426 187 (50,1 %),  мъжете са 2420 784 (49,9 %). Градското  население  вече гони един милион –  966 375 души (19,9 %), от които мъжете са 51,4%, селското обаче си остава 80,1 на сто и наброява 3 880 596 (80,1 %), от които мъжете са 49,6 %.

Посрещаме 1927 г. с население вече над 5 милиона – към 31 декември 1926 г. то е 5 528 741 души. И отново мъжете са малцинство – 2 743 025 (49,6 %), жените – 2 785 716 (50,4 %).Градското население  надхвърля за първи път един милион – то е  1 130 131 (20,4%), от които мъжете са 50,9 %, селското обаче е в пъти повече – 4 348 610 (79,6%), от които мъжете са 49,9 %.

Седем години по-късно, към 31 декември 1934 г. Царство България вече има  6 077 939 население. Мъжете отново излизат напред – те са 3 053 893 (50,2 %), жените – 3 024 046 (49,8 %).Градското население е скочило – то вече е 1 302 551 души (21,4 %), от които мъжете са 50,7 %, селското  е 4 775 388(78,6 %), от които мъжете са 50,1 %.

През 1946 г. – две години след деветосептемврийския преврат, се провежда десетото преброяване на населението, вече в Народна република България. Към 31 декември 1946 г. то минава седем милиона и наброява 7 029 349 души, като мъжете и жените са по 50 процента от него:  мъже – 3 516 774 (50 %), жени – 3 512 575 (50 %). Увеличило се е градското население и това вече става трайна тенденция – то е 1 735 188 (24,7 %), от които мъжете са 51,2 %, селското все още води – 5 294 161 (75,3 %), от които мъжете са 49,6 %.

Започналата индустриализация на НРБ, насилственото коопериране на земята и жълтите стотинки в ТКЗС прогонват хиляди селяни по градовете и градското население нараства на 2 553 524 души (33,6 %), от които мъжете са 49,9 %. Към 1 декември 1956 г. населението е 7 629 254 души,  мъже –3 799 356 (49,9 %), и жени – 3 814 353 (50,1 %). Съотношението село:град вече е 2:1 – селско население е 5 075 730 (66,4 %), от които мъжете са 50,5 %.

Следват години на бързо нарастване на населението. Трябва обаче да се има предвид, че границите на НРБ бяха затворени и такова нещо като емиграция бе непознато.

И така, към 1 декември 1965 г. общият брой на населението е вече над 8 милиона – по-точно 8 227 966 души. Отново равенство между половете мъжете са  4 114 167  (50 %), жените – 4 113 699 (50 %). Градското население е отбелязало истински бум – то вече е 3 822 824 (46,5 %), от които мъжете са 50 %, селското все още води – 4 405 042 (53,5 %), от които мъжете са 50 %.

С 500 000 българи се е увеличило населението 10 години по-късно и към 1 декември 1975 г. то е 8 727 771 души, жените отново излизат напред – 4 369 951 (50,1 %),  мъжете са 4 357 820  (49,9 %). Изпълнени са директивите от конгресите на БКП и България от аграрна се е превърнала в индустриална държава- градското население вече е  5 061 087(58 %), от които мъжете са 49,7 %, селското, в резултат на многобройните реорганизации, АПК-та и други експерименти е вече 3 666 684 (42 %), от които мъжете са 50,2 %.

Не можа обаче да бъде изпълнена повелята България да стане 9 милиона.Четиринадесетото преброяване показа, че към 4 декември 1985 г. населението на страната е 8 948 649 души и това е пикът в Третата българска държава. Мъжете са 4 433 302 души (49,5 %), жените – малко повече – 4 515 347 (50,5 %). Поради създаването на селища от градски тип и обявяването на села за градове градското население вече е 5 799 939 (64,8 %),от които мъжете са 49,2 %, селското е с два милиона и половина по-малко – 3 148710 (35,2 %), от които мъжете са 49,8 %.

Първото преброяване след пукването на демокрацията у нас показва, че към 4 декември 1992 г. населението е намаляло и е 8 487 317 души, от които  мъжете са 4 170 622 (49,1 %), жените 4 316 695 души (50,9 %).

Отпадането на ограниченията да се живее в София и появилата се безработица кара хората от селата да търсят работа в столицата и в големите градове и селското население слиза под 3 милиона и наброява 2 782 765 (32,8 %), от които мъжете са 49,5 %, градско население – 5 704 552 (67,2 %), от които мъжете са 48,9.  

Към 1 март 2001 г. населението е намаляло още. Все повече хора търсят късмета си на Запад или в съседните държави. В България са останали 7 932 984 души, от които мъжете са 3 862 465 (48,7 %), а жените – 4 066 436 души (51,3%). По градовете живеят 5 474 534 (69 %), от които мъжете са 48,4 %, в селата са останали 2 454 367 (31 %), от които мъжете са 49,3 %.

За първи път в България от 1 до 28 февруари 2011 г. се проведе преброяване чрез два метода за събиране на информацията – чрез on-line преброяване в Интернет и традиционно – чрез посещения на преброители и попълване на книжна преброител на карта. Електронното преброяване беше прието с огромен интерес и протече при изключително висока активност.

Седемнадесетото поред преброяване преди 8 години показа рязък спад в броя на населението – 7 364 570 души. От тях мъже – 3 586 571(48,7 %), жени – 3 777 999 или 51,3%,градско население – 5 339 001 (72,5 %), селско население – 2 025 569 (27,5 %).

Преди месец учени от Департамента „Демография“ към Института за изследване на населението и човека /ИИНЧ/ при БАН представиха три варианта за населението на България до 2040 г. по проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България,възложен от Министерския съвет на БАН. При най-лошия вариант към 2040 г. би трябвало населението в България да наброява 5 860 000 души, при втория вариант,при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. При най-благоприятния вариант, който е доста нереалистичен, би трябвало населението на България да е 6 750 000 към 2040 г.

Да му мислят преброителите през 2040 година….

Етикети: *