Трагичният сблъсък БЗНС – ВМРО

преди 11 месеца

Днес се навършват 119 години от основаването на БЗНС - най-старата демократична политическа сила у нас. В ключовите за България моменти тя предлага политика, която би могла да спаси страната от национални катастрофи. Но си навлича и много врагове, както от "ляво", така и от "дясно"

Лесно е да се дават исторически присъди, когато едната страна е в право, а другата е престъпна. Но понякога се стига до сблъсъци, при които и двете страни са прави.


Такъв е трагичният сблъсък между ВМРО водено от Тодор Александров и БЗНС водено от Александър Стамболийски. Двете организации отразяват възрожденските български идеали за свобода и народовластие. Но както е предвидил гениалният Кръсте Мисирков, извършеното с Берлинския договор от 1878 г разпокъсване на земите самоопределили се като български в борбите за Екзархия, в онази епоха е било непреодолимо. Колкото и българският народ да желае единство, срещу него застават, не само Османската империя, но и всички други балкански народи и почти всички велики сили!

Илинденско-преображенското въстание – последният огромен изблик на българското Възраждане показва на света правотата на делото на македонските българи, но… не довежда до международен натиск върху империята за даване на политическа автономия на Македония и Одринско. Защото никой освен българите не приема създаване на Македония с „българска боя“.

Какво е решението?

Мисирков предлага под егидата на „Н.В. Султано“ да се изгради нова, различна, небългарска идентичност в Македония, която да е приемлива за съседите и за великите сили. Това е тотално неприемливо за тогавашното мнозинство в Македония.

Съществуват ли други опции?

Само две: Подялба на географска Македония или влизане в отчаяни войни за постигане националния идеал.

ВМРО и БЗНС подкрепят включването на България в Балканската война. Ако Османската империя не бъде изтласкана от сърцето на Балканите, рано или късно тя ще турцизира Македония и Тракия и ще доминира България и Балканите. Но за да бъде постигната победата е нужна помощта на Сърбия и Гърция. А цената им е поне половината от географска Македония. Те признават на България Одринска Тракия, Кавала, Кукуш и Щип, но са готови да се бият за Скопие, Охрид, Солун, Воден и Лерин.

Според БЗНС България е постигнала максимално възможното. Българският народ има нужда от мир. За ВМРО изоставянето на сърцевината на Илинденското въстание, на градовете на Св. Климент, на братята Миладинови е тотално неприемливо. Новото робство над тези земи изглежда по-страшно от османското, Всички български църкви и училища са затворени. Имената на хората биват променени на –ич и ос. Да си българин става престъпление.

БЗНС иска мир, ВМРО прави всичко възможно, за да предизвика война.

В Тиквешията избухва въстание срещу сръбския гнет. Но България не е в състояние да помогне. Както Мисирков е предвидил 10 години по-рано, Румъния удря България в гръб. Османската империя също. Руските гаранции според Конвенцията от 1902 г. се оказват измама.

Българите извършват чудеса от храброст, дават безброй жертви, но не могат да воюват на четири фронта. Стига се до катастрофалния Букурещки мирен договор. Земите не на някаква имагинерна Македония, а на Българската Екзархия и дори на Българската държава са разпокъсани. Южна Добруджа – една от люлките на БЗНС е анексирана от Румъния. Турците извършват тотално етническо прочистване на Одринска Тракия. Сърбия и Гърция откъсват още парчета от Македония. България е залята от десетки хиляди бежанци.

Букурещкия договор, подписан и от македонския българин Симеон Радев остава в историята като Първата национална катастрофа. Обвиненията на някои новоизлюпени македонски историци, според които България била един от агресорите поделили Македония днес звучат кощунствено за повечето българи .

Тогава за всички фракции на ВМОРО катастрофата е временен удар, който българският народ ще ревизира. Договорът е само примирие. Скоро ще има нова война и България ще победи.

За БЗНС катастрофата е логичен завършек на политиката на на отказ от търсене на някакво разбирателство със съседите. България има нужда от почивка. Не всичко е в черни краски. Пиринска Македония и Струмишко са освободени, Южното Черноморие също. И най-важното – България е получила Западна Тракия и всепризнат излаз на Егейско море. Вече българите не са затворен народ. Ще могат да се свържат директно с големия свят.

Година след Букурещката катастрофа избухва Първата световна война. За първи път от Наполеоновите войни цяла Европа е разтресена от смърт и разрушения. Ако през лятото на 1914 г. е изглеждало, че войната ще трае „до Коледа“, през лятото на 1915 г. никой не може да предскаже нито нейната продължителност, нито коя страна ще победи. БЗНС настоява за неутралитет. Да се преговаря за каквито ревизии е възможно, но да не се влиза в касапницата. Всички фракции на ВМОРО са за влизане на България във войната. Националният идеал изглежда възможен.

Но вече има разделение. „Десницата“ водена от Тодор Александров е за намеса на страната на Централните сили. Така цяла Македония ще бъде освободена. „Левицата“, водена от Яне Сандански е за намеса България на страната на Антантата. Така ще бъде върната Одринска Тракия, а Сърбия и Гърция ще бъдат принудени на отстъпки.
Надделява крилото на Тодор Александров. Яне Сандански е убит, а Александър Стамболийски е осъден на доживотен затвор.

Българските войници – предимно селяни, много от тях земеделци проявяват отново чудеса от храброст. Всички фракции на ВМОРО участват в всебългарското усилие. Димитър Влахов е управител на Косово, а Гьорче Петров е градоначалник на Драма. Хиляди македонски доброволци, някои от които организирани в „Македонската дивизия“ дават всичко от себе си. Но войната е световна. Други определят цялостното съотношение на силите. Америка се включва на страната на Антантата и Централните сили са поразени. Сърбите се завръщат във Вардарска Македония озверели и решени да изкоренят българщината завинаги. Антантата откъсва Западна Тракия и по-късно я дава на Гърция, но с обещание, че ще гарантира на България свободен излаз до Егейско море.

Стамболийски излиза от затвора и скоро е избран за министър председател.

Принуден е да подпише Ньойският договор, макар да е направил всичко по силите си, за да не се стигне до тази катастрофа.

Разбира, че получаването на макар и малък териториален излаз на Егейско море е от първостепенна важност. Битките със сърбите са донесли само безброй страдания и на двата народа. Нужно е помирение. Щом сърбите са победили в битката за Македония, така да бъде. Българският народ има нужда от почивка, от мир и хляб. Стамболийски е решен да му ги осигури.

За Тодор Александров това е предателство.

Българите в Македония не могат да бъдат изоставени на произвола на Караджорджевичите. Щом целокупна България е невъзможна, ще се води борба за независима Македония. Свободният Пирински дял ще служи за база от която чети ще тероризират сръбските и гръцките окупатори. Тодор Александров установява държава в държавата в Пиринско, но привържениците на убития Сандански в областта – т.н санданисти стават част от БЗНС. През 1923 военните извършват преврат срещу Стамболийски, а активисти на ВМРО го измъчват и убиват. Екзекуцията е ръководена от скопския войвода Величко Велянов. Неговият баща и двете му непълнолетни деца са загинали в сръбски затвор. Година по-късно е убит и Тодор Александров.

Над българския народ надвисва нова смъртна заплаха – комунистическата.

БЗНС и ВМРО в определени моменти се опитват да сътрудничат с комунистите, в други се разграничават от тях. Комунистите правят множество усилия да разбият и двете организации, като привлекат на своя страна част от членовете им и като променят идеологията им. В крайна сметка и двете организации ще дадат много жертви под комунистическия ботуш.
Можеше ли историята на българския народ да е по-различна и да не се стигнеше до конфликт между двете най-народни организации, а те да отстояваха заедно своите възрожденски идеали?

Историята не признава „ако“.

Днес булевардите носещи имената на Александър Стамболийски и Тодор Александров в София са един до друг. Напълно заслужено, защото и двамата посвещават живота си на българския народ.