Третото фиаско на полунатовците и „антифайтърите”

преди 2 месеца

Сравнена с целенасочените и резултатни усилия на Румъния, Полша, балтийските държави, новоприетите членки на НАТО и най-мощните страни от Алианса, позицията на България изглежда все по-раздвоена, все по-несигурна, все по-жалка. Все по-радко-димитриевска. България заприличва на кораб, чийто главен компас е „излязъл от меридиана” и корабът постоянно бърка курса си, спира, за да се ориентира по небесните светила, да нанася корекции в курса и да търси спасителен залив.

Потомци на Радко Димитриев „преговарят” с цел сделката да не стане

Снимка: Веселин Тосков.

През 1946 г. Сталин дава указания на Георги Димитров как да води преговори с „буржоазната” опозиция в България: „Не отказвайте предложението на опозицията да участвате в коалиционно правителство. Водете преговори, но ги водете така, че те да се провалят и вината за провала да падне върху опозицията”.

Така и става. Следват незаконен референдум под щиковете на 300-хиляден съветски окупационен корпус, Никола Петков увисва на бесилката и опозицията изчезва за 42 години.

„Не вярвам, не вярвам!”, викал големият руски режисьор Станиславски, когато слабичък актьор неубедително имитирал истински живот на сцената.

И аз не вярвам на съобщенията, долитащи от българското Министерство на отбраната, че преговорите с американската компания „Локхийд-Мартин” не вървят и сделката може да се провали. Да, авиационните експерти още са във Вашингтон, но министърът побърза да уведоми трепетните противници на F-16, че българските представители нямало да отстъпят от приетите от Народното събрание параметри и като „шъпа спартанци под сганта на Ксеркса” щели да отстояват националните интереси.

Не вярвам.

Че делегацията е имала нагласата да сключи дългоочаквания договор, а не да демонстрира неотстъпчивост и да остави преговорите да увиснат на косъм.

Не вярвам.

Че след като повече от сто държави получават икономическа и военна помощ от САЩ и сключват военни договори за милиарди долари, само българската делегация не успява да намери общ език с янките и може би ще се наложи да търсим други партньор, друг самолет и друга конфигурация на отбранителната си стратегия.

Не вярвам.

Че провокацията на Каракачанов не е предварително замислен сигнал към руската агентура и проруското лоби да се вдигнат на пореден щурм срещу крехката професионална и обществена договореност, че все пак няма по-добър избор от F-16  с оглед на особеностите и въоръженията на съюзниците на Балканския ТВД.

От 2009 г. до днес трето правителство с премиер Бойко Борисов по различни официални причини, но с един и същ резултат торпилира, блокира, отлага или хвърля отровна мъгла върху процеса за придобиване на нови, по-високи и съобразени със стандартите на НАТО военни способности на българската държава.

Да припомням ли, че първото правителство на Бойко Борисов падна през март 2013 г., само месец преди да подпише изключително изгодния договор с Португалия за 12 броя самолети F-16 на обща цена от 700 млн. лв., включваща въоръжението, обучението на летателния състав, тренажори, резервни части и още редица бонуси? Дали само цените на тока изведоха на улицата толкова много гневни българи, които след това никога повече не участваха в политически и граждански прояви?

С отлагането или провала на преговорите правителството благославя за още месеци, ако не и за години, експлоатацията на годните единствено за паради съветски изтребители МиГ-29.

„Без авиация няма нация!”

твърдят стари и млади военни пилоти, офицери от Сухопътните войски и от Военноморските сили. Всеки, който поне малко е изучавал военна теория, знае, че без въздушно превъзходство или поне паритет не могат да се водят съвременни бойни действия нито по суша, нито по море.

Сигурно затова националните предатели, маскирани като български политици и военни експерти, вече 15 години правят и невъзможното, за да съсичат крилете на българската бойна авиация, да я държат на „къс синджир“, да доведат до отчаяние и най-сърцатите потомци на майстор Манол.

За да текат сиромашките български милиони към фалиралите руски авиационни компания, към военнопромишления комплекс на Руската федерация (РФ).

Когато през 2003-2004 г. министър Свинаров сключи договор за ремонт и 6 двигателя на МиГ-29 заминаха за Русия, стояха там 10 месеца и ни ги върнаха, без да са ги пипнали. Но си удържаха пари за транспорт. Не доставиха и резервни части. Тогава колеги от МО питаха представител на РСК „МиГ“: “Защо не си изпълнявате договорните задължения по доставките и ремонта?” И получиха отговора: “Че защо да ги ремонтираме? Нали с тези самолети после ще воювате срещу нас? Нали сте в НАТО”.

Руски генерали твърдят, че 85 % от останалите на въоръжение МиГ-29 са си изпели песента и трябва да отидат за скрап, въпреки че на книга остават „щатният изтребител на руските ВВС”. Самолетите са създадени преди 40-50 години и постъпват на въоръжение през 80-те години на миналия век. Техническото им състояние в Русия се смята за прединфарктно. Най-сериозната им слабост е катастрофално ниският ресурс на двигателите – 300-400 до 700 часа експлоатация срещу 1 500-2 000 часа за основните изтребители в НАТО F-15, F-16 или F/A-18. И разходват два пъти повече гориво от F-16.

Ако министър Ненчев бе сключил договор с РСК „МиГ“ при техните условия, съветското лоби щеше да гушне за 14 двигателя над 9 млн. евро, а с другите екстри – почти 12 млн. евро. Затова червени депутати, щатни и доброволни ченгета ревнаха срещу Николай Ненчев. Затова делото срещу него се точи трета година. Съдят го за щети и пропуснати ползи за руската авиационна компания. Нови рубладжии в нова полуда.

С ремонта на изведени преди години от строя самолети 

страната ни категорично се закотви на опашката в НАТО по развитие на оперативни способности, плюс незавидната й роля на усърден и сервилен руски говорител. Говорител, който все по-отчетливо консумира сигурност от Алианса, без дори да имитира, че произвежда такава.

Колеги, служили и работили доста време в структури на НАТО, с болка споделят, че все по-отговорни фактори в Алианса в открит текст им съобщават: „Вас сме ви отписали от каквито и да било съвместни инициативи”.

Връх на безочието станаха думите на командира на ВВС, произнесени на празника на бойната авиация 16 октомври, че „една 105-годишна авиация трудно ще приеме решението чужди изтребители да охраняват родното небе”. Генералът, поднесъл венец пред Паметника на Червената армия-окупаторка на 23 февруари, така и не е разбрал, че от 2004 г. насам за нас съюзническите самолети от НАТО не са „чужди”. Тези самолети могат да бъдат чужди само за лица, в чиято ценностна система руските и съветските летателни апарати все още са смятани за свои.

Поредното отлагане на придобиването на нов тип боен самолет и ремонтът на старата съветска военна техника удължават ЗАВИСИМОСТТА ни от руското оръжие и техника. Зависимост от вероятния противник, за какъвто Руската федерация (РФ) се е обявила в официалната си Военна доктрина (чл. 12).

Тези стъпки противоречат на правителствената програма и представляват публична ПОБЕДА на проруското оръжейно лоби. Да ремонтираш оръжието си при вероятния противник, означава, че си скаран с военната теория и с военната логика, че нямаш памет за всички провали и поражения, съпътствали подобни решения в българската и в световната история. Да бъдат ремонтирани български самолети в Русия е същото, като да дадеш пари на крадец да ти оправи бравата на вратата.

Поредното отлагане на опасно закъснялото превъоръжаване на Българската армия ще има като резултат нов отлив на личен състав, на млади и перспективни кадри от въоръжените сили, след като поредно правителство отначало обещава, а после се отказва от модернизация и превъоръжаване.

Когато през 2012 г. бившият вицепремиер Симеон Дянков оряза финансирането на БА с цели 37 %, за да закърпи националния бюджет, близо 3 700 военнослужещи напуснаха армията, обезверени от липсата на перспективи за достойна служба и за нормално кариерно развитие.

Днес кадровата пропаст във въоръжените сили достига 5 000 човека предимно в тактическите звена, тоест на бойното поле. Още колко млади воини ще си тръгнат, след като разберат, че и през следващите години няма да има нови самолети, бойни машини и кораби?

Сравнена с целенасочените и резултатни усилия на Румъния, Полша, балтийските държави, новоприетите членки на НАТО и най-мощните страни от Алианса, позицията на България изглежда все по-раздвоена, все по-несигурна, все по-жалка. Все по-радко-димитриевска. България заприличва на кораб, чийто главен компас е „излязъл от меридиана” и корабът постоянно бърка курса си, спира, за да се ориентира по небесните светила, да нанася корекции в курса и да търси спасителен залив.

Цялата дандания не е само пари и даже не толкова за пари. А предимно за влияние.

За стратегически позиции

Най-неприятната перспектива за Москва е да загуби грижливо пазената зависимост на българските ВВС от РФ. Затова Кремъл периодично активира спящите клетки на своята Ал Кайда у нас: (п)резидента Радев, ВСИЧКИ парламентарни партии, „патриотите” от ВМРО, „Атака”, и „Воля”, съюзи на запасните склеротици, движения и течения към „матушка” Рус и пр. антинатовци.

Посланието на Каракачанов е пределно ясно: „Грабвайте телата! Ние спряхме врага във Вашингтон!” Послание към партии и медии от системата на „Раша Тудей”. Ето цитат от руски източник: ”Кстати, представители четырех партий, отнесенных экспертами к „союзникам Путина“, – французского „Национального фронта“, болгарской „Атаки“, итальянской „Лиги Севера“ и австрийской „Партии свободы“ – присутствовали в качестве наблюдателей на прошлогоднем референдуме в Крыму”.

Да се питаме ли защо толкова реват срещу непремерените приказки на турския посланик, а не посмяха да изрекат и дума срещу поп-полковник Гундяев, който навръх националния празник всенародно се накара на българския държавен глава?

Медии – безчет: „Дума”, „Труд”, „Стандарт”, „Телеграф” и другите изтривалки на Пеевски, „Сега” и големите телевизии, „националното” радио „Масква предава за Болгария”, огромен брой сайтове и сайтчета, финансирани с копеечни преводи от неизвестно направление.
Ето и няколко кремълско червени НПО-та:

Български антифашистки съюз,
Национално движение “Русофили”,
Форум “България-Русия”,
Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД,
Дружество “Александър Невски”,
Българо-руска търговска промишлена палата,
Българо-руски клуб “Шипка”,
Славянско дружество в България,
Дружество “Найден Геров”,
Федерация на съотечествениците,
Фонд “Устойчиво развитие за България”,
Съюз на ветераните от войните,
Съюз на военноинвалидите в България,
Съюз на сержантите и офицерите от резерва и запаса,
Съюз на българските писатели,
Съюз на архитектите в България,
Съюз на филмовите дейци,
Съюз на българските журналисти.

Купени с рубли медии бълват 30 пъти повече антиамериканска и антиевропейска „информация”, отколкото преди 2014 г. Седем руски телевизионни канала денонощно припяват „Хороша страна Болгария, а Россия лучше всех!” И кадят тамян над гроба на страната ни, която „тихо умира под игото на Европейския съюз”. Руският посланик или друг пратеник на Путин ката ден се явява в най-гледано време и ни припомня, че все още им дължим. Как какво?! Всичко.

Та кво викате: „Грипен“ или Ф-16? „Грипен“, естествено. Президентът казА. Пък той е летял и на двата. Всъщност най-добре е да стегнем нашите си „мигове” и да караме с тях до 2500 г.

Етикети: * * *