Триморието – шанс за народите от Източна Европа

преди 3 седмици

Бившите съветски сателити успяха да постигнат пълноправно членство в НАТО и ЕС, очакваха да се интегрират в тази Европа, за която жадуваха дълги десетилетия. Но Европа се оказа променена. Съществените различия в развитието, в богатството и стопанския потенциал доста бързо се допълниха от едно нарастващо културно разделение.

Триморието е инициатива, която наистина възниква исторически от амбицията на полския президент Пилсудски през 20-те години на 20 век да осигури единство на Централна и Източна Европа предвид нарастващата опасност от болшевишка Русия от изток и от неизбежното възраждане на германския реваншизъм след поражението на Втория Райх от запад. Идеята на Пилсудски не се реализира в междувоенния период поради много причини. Една от тях се корени във факта, че източната част на Европа се състои от крехки, уязвими, преди всичко малки (с изключение на Полша) нации, чиито интереси е трудно да бъдат обединени в епохата на санитарните кордони, наложени от победителите във Версай. Оттук можем съвсем ясно да дефинираме смисъла и целта на Междуморието (Miedzimorze) – идеята на Пилсудски, която днес частично се възражда като инициатива за Триморието, но в една много различна стратегическа ситуация и в съвършено различен геополитически статус на Европа.

Смисълът на Триморието е да засили процесите на сътрудничество между страните в Централна и Източна Европа – първоначално в сферата на инфраструктурата и енергетиката, но с ясното съзнание, че става дума за партньорство между страни-членки на една стратегическа общност, евроатлантическата. Добре, би попитал някой, защо е необходимо Триморието, когато тези страни (с малки изключения) членуват в ЕС и НАТО и без друго са част от мащабни процеси на интеграция в сферата на сигурността и развитието? Необходимо е, защото днешна Централна и Източна Европа продължава да бъде европейски регион с крехки национални и държавни структури, подложени на нарастващ геополитически натиск. В продължение на много векове тази част от Европа е включена в големите имперски проекти на Хабсбургите, Русия, Прусия (Германия), Високата порта. Повечето народи на източна Европа придобиват шанс за еманципация едва след края на Първата световна война, а тези народи – като балканските – които частично се еманципират през 19 век остават заложници на съперничеството на великите европейски сили. Тази фрагментация, за съжаление, се запазва и в междувоенния период. Победители и победени, санитарни кордони, малки и по-големи Антанти, възроден германски реваншизъм, яростен болшевишки империализъм…

След Втората световна война Централна и Източна Европа бяха оставени под сталинисткото господство на Москва и се еманципираха едва след рухването на Берлинската стена. Голяма бе радостта от възстановеното единство на Европа. Но тя не продължи много дълго. Почти веднага след обединението на Германия се проявиха болезнените различия между изтока и запада на тази страна. Бившите съветски сателити успяха да постигнат пълноправно членство в НАТО и ЕС, очакваха да се интегрират в тази Европа, за която жадуваха дълги десетилетия. Но Европа се оказа променена. Съществените различия в развитието, в богатството и стопанския потенциал доста бързо се допълниха от едно нарастващо културно разделение.

През втората половина на 20 век европейският Запад бе станал постнационален, „постмодерен“, мултикултурен и твърде неглижиращ определени аспекти на общото европейско наследство – например християнската традиция. Изтокът, от друга страна едва след 1989-та получи пръв път шанса за истинска национална независимост, считана за основна ценност. След столетия имперски диктат, след десетилетия болшевишко смазване на националната идентичност вече бе възможно да се гордееш открито, че си чех, поляк, унгарец… Тази различна динамика между Изтока и Запада на Европа създаде среда на нарастващи политически напрежения и конфликти на културна основа. Изтокът отказа благата на имиграцията и мултикултурализма, подкрепи християнската традиция (тъпкана от съветските властници) с по-голямо усърдие, отколкото постлибералния дневен ред на Запада на Европа. Така разделенията между двете части на Стария континент се утвърдиха в три основни посоки.

Първо, съществени различия в нивата на икономическо развитие, които започнаха да се сближават благодарение на европейската кохезионна политика.

Второ, различия в господстващите културни ориентации на обществата на Изтока и Запада.

Трето, различна – понякога драматично различна оценка за предизвикателствата пред сигурността на Изток и на Запад. Основната разлика тук си остава отношението към Русия – особено след възродената агресивност на Кремъл след 2008-2014 г. За Италия, Испания и Франция Русия не е съществена заплаха. Те често с досада следват атлантическия дневен ред за сдържане на Москва, налаган от Вашингтон и подкрепян преди всичко от Лондон и Хага в западна Европа. За Прибалтика, Полша и другите страни от изтока Русия е основно предизвикателство пред сигурността, доколкото нейна основна цел е да подкопае тяхната принадлежност към Запада и да ги върне в „сферата“ на собствения си контрол.

Триморието е инициатива, която се стреми към създаване на обща комуникационна и енергийна инфраструктура на тази източна част от Европа. Просто защото разликите в развитието и светогледа между Изтока и Запада на Европа могат да се окажат трудно преодолими, ако Западът продължава да бъде силен, интегриран, с интензивно партньорство помежду си, а Изтокът – фрагментиран, уязвим нестабилен и девиантен в повечето измерения на съвременното общоевропейско битие. Триморието е инициатива за нарастваща динамика на партньорството в Източна Европа – не само на всяка страна с Брюксел, но и между самите страни в този мегарегион на Европа.

Във вреда ли е това на Германия?

Германия днес не е Германия от края на 19 век, нито Германия от първата половина на 20 век. Днешна Германия е основният мотор, гарантът на европейското обединение. За съвременна Германия всяко съществено, структурно напрежение в конструкцията на европейското обединение е потенциална или актуална проекция на нейна собствена уязвимост. Да, Германия е заинтересована от максимално добри отношения с Русия, но не е склонна да жертва за тях нито своята уникална роля в обединена Европа, нито своята атлантическа принадлежност.

Ако бъде успешен, Триморието може да се окаже проект, който дава перспектива за стабилност и динамика на взаимоотношенията на Берлин с източна Европа, потенциал за разрешаване на поредица актуални проблеми в отношенията между изтока и запада на ЕС. Една успешна, по-добре интегрирана източна Европа би представлявала атлантическа ценност – нещо, което далеч не е безразлично за Германия, ценяща своята атлантическа принадлежност.

Против Русия ли е проектът за Триморието?

Умора предизвикват многообразните страхове на Москва от всичко, което се случва в Европа от три десетилетия насам. Разширяването на НАТО се оказа заплаха за Русия. Разширяването на ЕС – също. Дори една минималистична програма за Източно партньорство между ЕС и постсъветските републики, много по-ограничена от специалните отношения на партньорство между Брюксел и Русия се оказа заплаха за Москва. Агресията срещу Украйна започна – да припомним – в отговор на този минималистичен проект за Източно партньорство. Но ако трябва да сме откровени – да, европейската и атлантическата принадлежност на източна Европа, включително проектът за Триморието са заплаха за Москва.

Заплаха са защото се явяват препятствия пред невинното желание на Кремъл успешно да дестабилизира изтока на Европа с цел отново да го присъедини към сферата на руския геополитически контрол. Дано следващите поколения доживеят еволюция на мисленето в коридирите на властта в Кремъл, което да провиди смисила и перспективата за Русия от едно истинско партньорство със своите съседи на Запад.

Триморието е една много трудна за реализация инициатива.

Фрагментацията на Централна и Източна Европа, наследена от миналото не може да се отмие с магическа пръчка. Наследените конфликти, травми от поражения, консерватизъм в оценката и защитата на националниоте интереси без друго превръщат проекта за Триморието в един много малък общ знаменател, който има нужда от много време, много ресурси и много търпение за да се реализира. Разбира се, това ще бъде още по-трудно като се има предвид, че визии и усилия като тази на г-н Вацев усилено ще саботират реализацията на този проект. За добро или за лошо – живеем тук, в източната част на Европа. Геополитиката е съдба. Но усилието за промяна също се възнаграждава.

Етикети: *