Трите стълба на руската пропаганда в България

преди 3 месеца

Преди няколко дни човек на Малофеев бе обвинен от съвместния експертен екип, ръководен от Холандия, за сваления малайзийски самолет през 2014 г. в Донбас. Обвинения за ракетната атака срещу полет MH 17 бяха повдигнати срещу агентите на ГРУ Игор Стрелков-Гиркин, Сергей Дубински, Олег Пулатов и Леонид Харченко.

Кремълският олигарх Малофеев прозира зад начинанията у нас. Родни босове му помагат

„Монитор“

Върху три пилона е стъпила руската пропаганда у нас. Още в началото на прехода те са положени в трите най-важни сфери за обществото: култура, бизнес и политика. Благодарение на тях, макар привидно в началото на демократичните промени да се сниши и да отстъпи позициите си, Кремъл продължава да плете мрежи в страната ни и да облъчва публичното пространство с дезинформация, опорни точки и откровено лобистки проекти.

Рестартът е даден и в редица други държави, където Москва има традиционни интереси като Франция.

В основата на подновената масирана пропаганда стои указ отпреди 5 години на руския президент Владимир Путин. Документът е от 20 април 2014 г., с който се утвърждава цялостна концепция за „държавната политика на Руската федерация в сферата на международната помощ за развитие“.

Под лустросано звучащото понятие „международна помощ за развитие“ се крие ядрото на т. нар. мека сила, чрез която Кремъл залива чужди държави с масирана пропаганда. Самият Путин я обяснява като „комплект от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, като се използват информация и други лостове на влияние“. Концепцията е насочена към държавите от ОНД и към страни с „исторически приятелски взаимовръзки с Русия“, към които Кремъл традиционно причислява и България.

Кои са пилоните на „меката сила“ в България, чрез която Путин се опитва да осребри историческата памет на българското общество?

В сферата на културата като стожер е забит Руският културно-информационен център (РКИЦ). Действал още от времената на соца, при старта на демокрацията РКИЦ продължава съществуването си с намалени обороти. Предимно с концерти и курсове по руски език.

През 2014 г. машината ускорява темпото. Стартирана е мащабна програма за отпускане на стипендии за студенти и аспиранти в руски университети. Към момента в програмата са включени над 500 ВУЗ-а във Федерацията, а още в началото на програмата са раздадени 153 стипендии. За учебната 2015-2016 г. те са скочили до 283, а през следващата 2016-2017 – до 300. За важността, която Кремъл придава на културно-пропагандната си институция, говори биографията на сегашния шеф на центъра Ирина Борисовна Живихина. Преди да заеме поста си в България, тя е

заместник-губернатор на Красноярския край, зам.-губернатор на Нижегородска област и зам.-ръководител на „Россотрудничество“.

В българските регистри няма финансови отчети на РКИЦ. Вероятно защото е регистриран като чуждестранно представителство, клон на Федералната агенция на руските общности зад граница и международната хуманитарна помощ „Россотрудничество“.

Създадена с президентски указ през 2008 г., агенцията в момента има представителства в 81 държави и културно-информационни центрове в 62 страни, сред които и България. В момента „Россотрудничество” е основен изпълнител на вече цитираната концепция, чиято мисия е да разпространява кремълската пропаганда с „мека сила“, подпомагана от друг мащабен проект на Федерацията – онлайн медията „Русия отвъд заглавията“.

Проектът е създаден като руска версия на американското Радио „Свобода“ и има за цел да разпространява само добри новини за „Големия брат“.

Проверка в сайта на „Русия отвъд заглавията“ показва, че медията поддържа 14 секции на английски, руски, немски, френски, испански, италиански, португалски, индонезийски, китайски, хърватски, словенски, сръбски, български и македонски език, фабрикувани в единен координационен център. Всички подразделения на сайта посочват общ адрес: ул. „Пятницкая“ 25/1, 115035, Москва, Русия.

Посочено е също, че „Русия отвъд заглавията“ е проект на независимата некомерсиална организация АНО „Тв Новости“. Всъщност RBTH е основана през 2007 г. от „Российская газета”, официалният печатен орган на правителството на Руската федерация. Самият мегапроект „Русия отвъд заглавията“ придобива сегашния си облик през 2013 г., когато е създадена Международната информационна агенция „Россия сегодня“ („Русия днес”), събрала РИА „Новости” и правителствената радиоверига „Гласът на Русия“.

Заедно в дезинформацията

През 2015 г. „Россотрудничество“ и МИА „Россия сегодня“ подписват споразумение за взаимодействие, по силата на което всяка година на обучение в Москва минават „млади журналисти“ от други държави. По тази линия са били обучавани и български „журналисти”. Както се досещате, освен „Россотрудничество“ свое звено у нас има и „Русия сегодня“ – в България е регистриран едноименен сайт „Русия днес“.

Освен публичните връзки далеч по-любопитни са задкулисните, които се използват от пионките на кремълската пропаганда като камуфлаж за истинската им дейност. По стар модел на КГБ пропагандните потоци са насочени в две направления: явно и много, много секретно.

Второто е далеч по-интересно, защото е свързано с прикритието на уж русофобски сайтове и говорители, в чиито гени са инжектирани милиони рубли.

Генетични рублофили

Най-яркият пример за подобна „случайна“ обвързаност с Кремъл е главният редактор на скандалния сайт „Бивол“ г-н Атанас Чобанов. Изданието, което бе уличено в откровено рекетьорски схеми, често публикува привидно антируски текстове. Сред тях са и десетки препечатки от западни източници за разкрития срещу т.нар московски тролове – наемници, които получават заплащане, за да лъскат имиджа на Русия и да лансират тезите на путинския режим в социалните мрежи зад граница. Тези статии обаче така или иначе са излезли в публичното пространство и „биволите“ нямат причина да не ги използват за камуфлаж, с който да маскират реалната дейност на изданието.

Въпреки прикритието ръката на „Големия брат“ се вижда в биографията на Ат. Чобанов. Лесно проследими са тесните връзки на руската пропаганда, в която са оплетени т.нар. главен редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов, съпругата му Мария Онучко, баща й Виктор Онучко и православният олигарх Константин Малофеев. Сложната плетеница от различни по ранг и позиция звена е запазена марка на кремълския апарат за дезинформация, чрез който се разчистват неудобни лица по пътя за овладяване на стратегически цели в интерес на Москва.

КГБ легенда

На пръв поглед Чобанов е с перфектна визитка – български емигрант в Париж, който се подвизава под прикритието на учен и журналист, женен за рускиня и зет на дългогодишния кореспондент на РИА „Новости” във Франция Виктор Онучко.

Младата рускиня също живее във френската столица и също (съвсем случайно) е журналист. За разлика от половинката си работи за явната кремълска пропагандна централа „Русия отвъд“ (предишното име е Russia Beyond the Headlines (RBTH) – „Русия отвъд заглавията” – б.р.).

Пише главно за култура и образование, като сред творбите й блести дописка за коледната елха, подарена от руското посолство във Франция на Париж. Любопитното е, че докато тя хвали инициативата, колегата на съпруга й от „Биволъ“ Димитър Стоянов в края на миналата година протестира срещу същия подарък, но в България,

Тук прозира връзката с явната пропаганда у нас – част от международната медийна платформа RBTH е изданието „Руски дневник“, който се печата в България като притурка към политическата трибуна на БСП в. „Дума“. Проектът се реализира въз основа на лицензионен договор, сключен между Даниела Малинова, официален представител на RBTH за страната, и „Российская газета“. Даниела Малинова е съпруга на Николай Малинов, бивш член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП, председател на Национално движение „Русофили“ и бивш издател на в. „Дума“.

Във визитката на др. Малинов липсват няколко важни и показателни момента – той е сред малцината българи, получили държавното отличие на Кремъл „Ал. С. Пушкин“ през 2011 г. по лично предложение от тогавашния президент на Русия Дмитрий Медведев за „съхраняването и опазването на паметни знаци на руско-българската дружба“. Приятел е на „православния“ олигарх Константин Малофеев. Именно той е човекът, запознал Малофеев с Цветан Василев, което признава самият руски олигарх. Какво се крие зад тази явна пропаганда? Простичко казано, любимият за руснаците въпрос: „Где деньги?”

„А где деньги?”

Благодарение на руските си връзки и интереси Малинов за малко да задигне под носа на държавата финансираната с близо 300 млн. лв. кредити от КТБ телевизия TV7. С благословията на Цветан Василев и в полза на Малофеев. Сагата с TV7 се разигра, когато у нас гастролираше друга пионка на руския магнат – Пиер Луврие, който трябваше срещу 1 евро да придобие 6 от „златните активи“, купени пак с пари на КТБ. За по-непаметливите ще припомним, че сред тях бе и „Дунарит“.

Константин Малофеев, чието име изскочи и сред анонимните спонсори на антиправителственото движение „жълти жилетки“ във Франция

Белград се намира само на 400 км от София, но е достатъчно далеч, за да се превърне в убежище за укриващия се от българското правосъдие банкер Цветан Василев. Там подсъдимият финансист се е срещал и с Николай Малинов, за да уговарят овладяването на TV7 в полза на руския олигарх Константин Малофеев. Идеята е била телевизията да бъде превзета чрез друго подставено лице на „православния“ магнат – гръцкия бизнесмен Янис Карагеоргис.

Сръбската столица е притегателен център и за самия Малофеев, който се опитва да я превърне в център за путински опорки. През 2016 г. той изявява желание да купи цяла медийна империя в западната ни съседка. Според Малофеев той гледал „мащабно на задачата си да укрепва отношенията между Москва и православните Гърция, България и Сърбия”.

С тази цел товаришч Малофеев подкрепи финансово “доброволческите” паравоенни формирования от България и Сърбия, участващи в агресията срещу Украйна. Спонсорира и 18-те международни наблюдатели на изборите в Донецк и Луганск.

Като стана дума за пари, власт и медии, свързани с Русия, няма как да пропуснем газовия олигарх с дълбоки кремълски връзки Сашо Дончев. Той също отскоро демонстрира в публичното пространство US-уклон, който изглежда толкова фалшив, колкото всички други начинания на газовия олигарх.

Лъжата „Гебрев“ – активно мероприятие за напреднали

Последният пример за сериозно активно мероприятие, чийто почти невидими нишки водят към Русия, Чобанов и Малофеев, тече в момента. Става въпрос за предполагаемото отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев, който твърди, че някой се е опитал да го ликвидира с „Новичок”.

Причината – военният завод „Дунарит“, заграбен от Гебрев, банкера-беглец Цветан Василев и стоящия основно в сянка, но прокрадващ се зад серията сделки за собствеността на оръжейницата Константин Малофеев. Като основен застъпник на версията на Гебрев в публичното пространство изпълзя Чобанов.

В коментарите за скандала „биволът“ лъже, че оръжейният търговец бил тровен именно заради интереса си към предприятието, като хвърля стръв към фиктивни руски връзки, за да прикрие истинските нишки между Цветан Василев, Емилиян Гебрев и Константин Малофеев. Този избирателен подход е матрица в подхода на Чобанов и на колегите му от „Биволъ“. Като пример може да послужи фактът, че Малофеев, който тайно, но упорито стои в публичното ни пространство от няколко години, е присъствал само за кратко в техни разработки. Отново свързани с „Дунарит“.

Троловете зад Океана заработват до 2100 долара на месец

Заплата от 80 000 до 120 000 рубли (1400–2100 долара) са получавали в т.нар. фабрика за руски тролове (Internet Research Agency). Разходите на година за заплати на троловете със „специализация САЩ“ са стигнали до 1 млн. долара.

Работело се в сравнително нормални часове, пет дни в седмицата, като е имало и нощни дежурства. Това твърди руското издание РБК, позовавайки се на собствено разследване. Фабриката за тролове се намира на ул. „Савушкин“ 55 в Санкт Петербург.

Сред наемниците, решили да се изповядат пред медиите, се оказва някой си Марат, който работел без официален трудов договор, получавал 600 евро месечно на ръка, потял се над клавиатурата по 12 часа на ден, след което почивал един ден. „Цареше пълно мълчание. Работата ни бе толкова много, че нямаше никакво време да се разхождаш нагоре-надолу. За да си изкараш нормата, трябваше доста да блъскаш.”

За да симулират дискусия, трима „тролове” работят по една и съща тема. Единият играе лошото ченге, другият му опонира, а третият се прави на умерен арбитър с намерението да прокара позицията на Кремъл. Работата в екип по трима има и друго предимство – когато влизат в диалог и фалшив сблъсък на мнения, „троловете” много по-лесно изкарват дневната норма от постинги. Което важи и за диалога с другите, нищо неподозиращи участници във форумите – колкото повече отговаряш на „троловете”, толкова по-лесно те си изкарват надницата.

Бившият готвач и настоящ милиардер Евгений Пригожин (вляво) сервира на главатаря Путин

За баща на руските „тролове“ се смята познатият като „готвача на Путин“ руски олигарх Евгений Пригожин, който бе обвинен от САЩ за намеса в американските избори през 2016 г.

Покровителят на БГ-Мадоф прозира зад сваления малайзийски самолет

Преди няколко дни човек на Малофеев бе обвинен от съвместния експертен екип, ръководен от Холандия, за сваления малайзийски самолет през 2014 г. в Донбас. Обвинения за ракетната атака срещу полет MH 17 бяха повдигнати срещу агентите на ГРУ Игор Стрелков-Гиркин, Сергей Дубински, Олег Пулатов и Леонид Харченко.

Стрелков-Гиркин е бивш шеф на охраната на Малофеев и приближен до човека, чрез който руският олигарх и българският му ортак се опитаха да откраднат „Дунарит“, БТК, „Авионамс”, НУРТС, ГАРБ и „Фърст Диджитал” – Пиер Луврие.

Етикети: * * * * * * * * *