Турция пред две оферти

преди 2 седмици

Състезанието между САЩ и Русия за привличането на Турция към тяхното предложение за разрешаването на кюрдския казус в Северна Сирия навлиза в решаващ етап.

Анкара пропусна възможността за директна военна интервенция на изток от Ефрат. Благоприятна ситуация за подобни намерения беше назряла пред последната седмица на 2018 г. Тогава обаче двама турски генерали – командващият операцията „Маслинова клонка“ и този на Втора турска армия, бяха отстранени от постовете си заради слаба организация или може би заради (де факто) обструкция на нарежданията на политическото ръководство на страната.

Сега топката е в полето на дипломатите и специалистите по международни преговори. Конкуренцията между Вашингтон и Москва е повече от очевидна, вече ясно изработили офертите си към основните играчи на терен. Сякаш Анкара се превръща в основния арбитър, без обаче да подценяваме позицията на Сирийския демократичен съвет (СДС ), прокюрдските Части за народна защита (YPG) и основната кюрдска политическа сила Партия демократичен съюз (PYD). Не без значение е мнението на другите участници, които формално се нареждат в пирамидалните структури на двете антагонистични коалиции, действащи на терен.

Вашингтон предлага нова пътна карта на Турция за разрешаването на кюрдския проблем в Сирия. САЩ са съгласни зоната за сигурност в Северна Сирия да бъде назована „Зона за сигурност за защита на турската национална сигурност“. Нейната дълбочина ще бъде 20 мили (32 км). Там няма да има разположени бази на YPG, както и на тежковъоръжени техни представители и военни части. Анкара настоява да бъдат изведени от въпросната зона конкретно посочени около 7 000 бойци. На тяхно място да бъдат въведени „пешмергите на Рожава“ – сирийски кюрди, влизащи в състава на армията на иракски Кюрдистан. Заедно с тях ще има бойци и на арабски милиции, по-специално „Утрешна Сирия“, която е командвана от Ахмед Джерба, бивш лидер на сирийската опозиция.

В тази светлина Турция настоява: да си запази правото да навлиза в тази територия, за да „преследва терористи“, ако се наложи; отказва, на този етап, там да има части на сирийската армията; да бъдат проведени избори за нови местни органи, които да бъдат съставени от коренното население – Анкара отрича тези райони да са демографски доминирани от кюрдско население; да се завърнат в тези райони сирийските бежанци, които понастоящем са в Турция; да се приеме специална „пътна карта“ за град Манбидж, която да се обобщи и да се приложи по-късно за цяла Рожава. Анкара иска от града да бъдат изведени всички бойци на YPG, а Вашингтон – само несирийците или свързаните с Кюрдската работническа партия (ПКК). Тази тема ще бъде развита в рамките на дискусиите за политическата алтернатива и за бъдещето на Рожава и Сирия. Тя е трамплин за разговори и помирение между Турция и представителите на сирийските кюрди, изключвайки тези на ПКК.

По време на визитата на съпредседателката на СДС Илхам Ахмед в САЩ бяха направени първите стъпки за установяването на директни контакти. Членът на ръководството на тази структура Басам Исхак заяви, че те са готови за директни разговори с Турция. Според него СДС не е враг на Анкара.

САЩ активизираха контактите си и с европейските съюзници. След три дни във Вашингтон ще се проведе среща на антитерористичната коалиция, на която ще се обсъди бъдещото споразумение между САЩ и Турция. Европейците бяха изненадани от решението на Тръмп да се изтегли от Сирия, което ги прави недоверчиви към следващите действия на САЩ в региона. Те дори са недоволни от факта, че
откликнаха, когато през пролетта на 2018 г. Вашингтон ги покани да се ангажират по-активно в Сирия. В същото време европейците научиха от медиите за решението на Тръмп да оттегли американския контингент от Сирия.

Германия, Великобритания и особено Франция са особено чувствителни по кюрдската тема. Не става въпрос само за колониалното минало, но и поради чисто вътрешнополитически причини. В писмо на Ке д’Орсе се казва, че „френското обществено мнение е много ангажирано със защитата на кюрдите, които са наши съюзници. Те се сражаваха срещу ИДИЛ вместо французите.“ По този начин се намеква за големите терористични актове в Париж през 2015 г., които причиниха огромна травма във френското обществено съзнание.

В тази връзка Вашингтон предлага бъдещата зона за сигурност да остане под контрола на НАТО, т.е. там да бъдат европейските съюзници на САЩ, но без турски войски, нежелани от кюрдите. Вероятно към тях ще се присъединят и части на т.нар. арабско НАТО – Саудитска Арабия и нейните регионални съюзници. Вашингтон иска гаранции от европейците, че ще се ангажират с военно присъствие, в това число и с осигуряването на военната база в Танаф (разположена на стратегическо място на сирийско-иракската граница). В същото време европейците искат от Вашингтон да се ангажира с постоянно ВВС присъствие, разузнавателна и логистична подкрепа за техните контингенти в този регион. Според европейски дипломатически източници, цитирани от вестник „Шарк ал аусат“, европейците остават подозрителни към предложението на САЩ по три причини:

а) Непредвидимостта на политическото поведение и решения на настоящия американски президент. Това би важало особено силно за втория евентуален мандат на Доналд Тръмп.

б) Не е ясно дали САЩ няма да се огънат пред постоянните предизвикателства, идващи от Русия, Иран и режима на Башар Асад, с цел реализацията на тези планове.

в) Липсата на решение на американския Конгрес за оставането на САЩ в Близкия изток след разгрома на ИДИЛ.

Всъщност преди дни Сенатът, който е под контрола на републиканците, гласува подобно решение, но докато това стане действаща норма, ще има още много дискусии и гласуване в Долната камара. Изглежда, че американските законодатели, а не президентът Тръмп, са тези които се опитват да прокарат тази линия, най-вече за да успокоят своите европейски съюзници. Според близкоизточни експерти Пентагонът тълкува решението на Тръмп за изтегляне от Сирия като „предислокация, а не като изтегляне на американските войски от страната“.

Видимо Русия и нейните съюзници правят силна контраатака на дипломатическото поле. Москва вече изпрати свой представител в Ербил, за да разубеди Месуд Барзани да разположи свои бойци в Сирия. Лидерът на сирийската опозиция Насър Харири също направи визита в иракски Кюрдистан, но с цел да парира демарша на Русия. Паралелно с това Москва се опитва да упражни натиск върху Анкара, използвайки темата за доминирането на терористичната организация „Ал Нусра“ в провинция Едлиб.

Без да обвинява директно Турция, сирийската армия продължава да струпва части по границата с бунтовническата провинция. Постоянно повтаряното съмнение на Кремъл за искреността на решението на Тръмп за изтегляне от Сирия се превърна в инструмент за всяване на раздор между САЩ и Турция.

Най-силното средство за натиск върху Турция обаче е извеждането на преден план на Споразумението от Адана от 1998 г. между Дамаск и Анкара. Там е заложено условие, по силата на което се установяват ясни правила на общуване между двете съседни страни по отношение на тероризма, пограничните въпроси и други. С други думи, Русия иска Турция да признае Башар Асад чрез международноправен акт, изработен преди 20 години. Паралелно с това тези 30% от територията на Сирия, контролирани сега от кюрдите, ще преминат под контрола на режима в Дамаск, а на границата ще бъдат въведени части на сирийската армия.

В момента Анкара разполага с две оферти: американска и руска. Според журналиста Ибрахим Хамиди тя е отворила отделен прозорец за всяка една от тях и подбира най-приемливите за нея елементи. Според европейски дипломати Ердоган няма да рискува да разгневи Тръмп преди местните избори в Турция на 31 март. Последният обеща, че ще разруши турската икономика, ако Анкара предприеме нещо срещу кюрдите. При рейтинг понастоящем от 30-32% на управляващата Партия на справедливостта и развитието това означава сигурна електорална загуба. В същото време вероятно Ердоган „ще подгрява“ общественото мнение с артилерийски бомбардировки на най-близките кюрдски селища до общата граница. Такъв е случаят с Тел Абиад. По този начин, когато му дойде времето, ще се опита да ги „изтръгне от прегръдката на руската мечка“, под чието влияние се намират сега.

Мнението на европейския дипломатически източник е, че реално Анкара предпочита модифицирана версия на Споразумението от Адана. В нея основна роля играе руската военна полиция, която да бъде разположена на сирийско-турската граница. Моделът е този, реализиран на Голандските възвишения за разделението на сирийските и израелските войски. С други думи, Анкара предпочита руснаци пред европейци на своите граници.

Най-важното е, че Турция иска временни, а не постоянни споразумения, които да доведат до създаване на условия за директни военни действия, а после и договорености между Анкара и Дамаск. Не е ясно дали Ердоган си дава сметка, че събитията от 1998 г. трудно биха се повторили през 2019 г. Още повече той не е Месуд Ялмъз, а властта на Башар Асад не е като тази на неговия баща Хафез. През 1997 г. Ялмъз открито заплаши Асад, че турската армия ще влезе в Дамаск за 48 часа, ако сирийските власти не прогонят лидера на ПКК Абдула Йоджелан от сирийската столица. Ако той вярва, че сега ще има повторение на събитията от 1997-1998, очевидно не разбира нищо от политика.

От избора на Анкара на една от двете оферти ще проличи какъв е балансът във външната политика на Турция. Тук не става въпрос за жонглирането за покупката на установките „Пейтриът“ и/или S-300. Става въпрос за избор между стратегическите отношения със САЩ и партньорите от НАТО, от една страна, и тактическите отношения и перспективи за двустранно сътрудничество с Русия, от друга.

Директно казано, Турция избира между Запада и Изтока.