Твърденията на Тръмп за изборна измама тласкат Америка към авторитарен режим

преди 3 седмици

Опитът да задържиш властта, като твърдиш, че си жертва на вътрешни врагове, е много опасна тактика. Не подценявайте докъде може да ни отведе това.

От Тимоти Снайдър Бостън Глоуб 11 ноември 2020 г.

Когато загубите, е добре и здравословно да знаете защо сте загубили. Германците губят Първата световна война, конфликта, който определи съвременния ни свят, заради огромната сила, която враговете им струпват на Западния фронт. След като американците влизат във войната, германското поражение е само въпрос на време. И все пак германските командири намират за удобно вместо това да говорят за „забиване на нож в гърба“ от левичари и евреи. Тази голяма лъжа става проблем за новата германска демокрация, създадена след войната, тъй като предполага, че една основна политическа партия – социалдемократите и едно малцинство –  евреите, попадат извън националната общност. Лъжата е възприета от нацистите и тя става централен елемент от тяхната версия на историята, след като те взимат властта. Някой друг трябва да понесе вината за поражението.

Винаги е изкушаващо да обвиняваме другите за поражението си. Но когато един национален водач отправя такива обвинения и инкорпорира една голяма лъжа в системата, той излага демокрацията на голям риск. Изключването на определен и хора от националната общност прави демокрацията по принцип невъзможна, а отказът да приеме поражението я прави неприложима. Това, с което се сблъскваме сега в Съединените щати, е ново, американско въплъщение на старата фалшификация: че поражението на Доналд Тръмп не е това, което изглежда, че гласовете му са откраднати от вътрешни врагове – от левичарите.

„Където беше от значение за резултата, те откраднаха това, което им трябваше да откраднат“, написа той на туиър. И твърди, че всичките гласове за него са „законни гласове“, сякаш по дефиниция тези за неговия опонент не са.

Подценяването на Доналд Тръмп е грешка, която хората не трябва да продължават да правят. Това, че му се присмиваме няма да го накара да си тръгне. Ако беше така, той щеше да е изчезнал преди десетилетия. Нито дългогодишните норми за това как се държат президентите ще го накарат да си отиде. Той е актьор и ще се придържа към репликите си: всичко е било измама и той е спечелил „с много“. Той никога не е бил победен, се казва в неговата версия. Той е жертва на конспирация. Този мит за забиване на нож в гърба може да се превърне в постоянна характеристика на американската политика, стига Тръмп да има рупор, независимо дали това е  телевизията Fox или RT (бившата Русия днес). А може да се стигне до това, което демократите смятат, че е немислимо. Неизбран президент, останал на власт.

Тръмп използва правителството, за да засили борбата си и да компенсира загубата си.

В крайна сметка твърдението, че изборите са били нелегитимни, е претенция за оставане на власт. В ход е преврат и броят на участниците не намалява, а нараства. Малко са водещите републиканци, които признаха, че надпреварата е приключила. Изглежда, че важни фигури като Мич Макконъл и Майк Помпео, са на страната на преврата. Иска ни се да мислим, че всичко това е някаква стратегия за да се намери изходен коридор за президента. Но може би това е пожелателно мислене. Преходната администрация отказва да заработи. Министърът на отбраната, който не искаше армията да атакува цивилни, беше уволнен. Министерството на правосъдието, надхвърляйки традиционните си правомощия, разреши разследване за преброяването на гласовете. В предаванията на Fox тази седмица се казват неща различни от казаното в новините, публикувани от Fox през изминалата седмица. Републиканските законодатели намират все нови словесни формулировки, които пряко или косвено подкрепят твърденията на Тръмп. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-голяма е опасността за републиката.

Това, което казва Тръмп, е невярно и републиканските политици го знаят. Ако гласовете срещу президента бяха измамни, тогава републиканските победи в Камарата и Сената също са измамни: гласовете бяха на същите бюлетини. И все пак конспиративните теории, като забиването на нож в гърба, имат сила, която надхвърля логиката. Те напускат света на доказателствата и влизат в света на страховете. Психологическите изследвания показват, че по време на избори гражданите са особено уязвими към конспиративни теории. Тръмп разбира това, и затова лансира теория на конспирацията, пълна с главни букви и лишена от факти. Той добре, че няма смисъл да доказва нещо. Неговият съюзник Нют Гингрич посяга към най-лошите практики, когато обвинява някакъв богат евреин за нещо, което изобщо не се е случило.

Историята показва докъде може да доведе всичко това. Ако хората вярват, че изборите са откраднати, това прави новия президент узурпатор. В Полша през 1922 г. един центрист печели с малко изборите за президент. Десницата го описва в пресата като агент на евреите и той става жертва на покушение след като е бил само две седмици на поста си. Дори ако ефектът не е толкова непосредствен, митът за жертвата, идеята за пробождане в гърба, може да остави дълбоки и продължителни последствия. Германският мит за ножа в гърба не обрече веднага немската демокрация. Но конспиративната теория помогна на нацистите да „докажат”, че някои германци не са истински членове на нацията и че истински националното правителство не може да бъде демократично.

Демокрацията може да бъде погребана в една голяма лъжа. Разбира се, евентуалният край на демокрацията в Америка би приел американска форма. През 2020 г. Тръмп открито призна това, което ставаше все по-ясно от десетилетия. Републиканската партия цели не толкова да спечели избори, колкото да манипулира с тях. Тази стратегия има своите изкушения: Колкото повече се опитвате да потискате  гласовете на хората, толкова по-малко ви интересува какво искат избирателите. И колкото по-малко ви е грижа за избирателите, толкова по-близо до стигате до авторитаризма. Тръмп направи следващата логична стъпка: Опита се да отнеме избирателните права на някои граждани не само преди, но и след изборите.

Президентът Джордж Буш Старши се справи със загубата си през 1992 г. по много различен начин от президента Тръмп през 2020 г.

Резултатите от изборите през 2020 г. показват, че републиканците могат да се борят и да печелят по различни теми на обществото. Ако ги разчетат като измама, това ще поведе републиканците и страната на съвсем различно пътешествие през облака магическо мислене към насилието.

Ако сте били намушкани с нож в гърба, тогава всичко е позволено. Твърдението, че честните избори са фалшиви, е подготовка за избори, които ще са фалшиви. Ако убедите избирателите си, че другата страна мами, вие им обещавате, че вие ​​самите ще мамите следващия път. След като сте изкривили правилата, ще трябва да ги пречупите. Историята показва опасността в познатия пример с Хитлер. Когато политиците нарушават правилата на демокрацията, както правят консерваторите във Ваймарска Германия в началото на 30-те години на миналия век, те грешат, като мислят, че ще контролират това, което ще се случва по-нататък. Появява се някой друг, който е по-добре адаптиран към хаоса и който ще го използва по начини, които те нито искат, нито очакват. Митът за жертвата се завръща у дома и претендира за жертвите си.

Не е време за страстни думи. В интерес на републиката и на собствената си партия, републиканците трябва да приемат резултатите.

Тимъти Снайдър, професор по история в Йейлския университет, е автор на „За тиранията: двадесет урока от двадесети век“ и наскоро „Нашата болест: уроци в свободата от болничен дневник“. Следвайте го в Twitter @TimothyDSnyder. Мненията са на автора и не ангажират редакцията на „Приоритети“.

Етикети: * *