В навечерието на голямата промяна: Закуската с Франсоа Митеран

преди 9 месеца

Срещата с френския президент дава тласък на съпротивата срещу режима у нас, вдъхва смелост и подготвя края му

Преди 30 години на официално посещение в София пристига френският президент Франсоа Митеран. Това е първото посещение на френски държавен глава в България.

Франсоа Митеран е легендарен френски президент-социалист, с два мандата – от 21 май 1981 г. до 17 май 1995 г. 

В София Митеран се среща освен с тогавашния държавен глава и комунистически лидер Тодор Живков, още и с учени от БАН, с преподаватели и студенти от Софийския университет, посещава Френската гимназия в София и град Пловдив.

Най-емблематичната проява на тази визита е обаче закуската извън протокола  във френското посолство в София на ул. „Оборище”, на която са поканени 12 български интелектуалци. Тази работна закуска остава в най-новата ни история като един от знаковите моменти, предшестващи демократичните промени през същата тази 1989 г., които довеждат до 10 ноември и свалянето от власт на Тодор Живков.

Снимката е от сайта на френското посолство в София. От ляво надясно: Блага Димитрова, Франсоа Митеран, Копринка Червенкова, Светлин Русев, Йордан Радичков и Стефан Продев

Българските участници са поетесата Блага Димитрова (бъдещ вицепрезидент) , Желю Желев – дългогодишен дисидент и философ, бъдещ президент, Николай Василев – философ, бъдещ вицепремиер в първото демократично правителство след 10 ноември 1989 г., Радой Ралин – поет и писател, чиито остро критични сатири стават фолклор, Копринка Червенкова – журналист, академик Алексей Шелудко – физик, Стефан Продев – журналист,  писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, журналистът Барух Шамлиев, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн и художникът Светлин Русев.

Към онзи момент в България вече се надига съпротива срещу продължилата 35 години власт на Тодор Живков. Сред 12-те поканени има членове на създадения на 3 ноември 1988 г. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството като Желю Желев, Блага Димитрова, Николай Василев, Радой Ралин, акад. Шелудко. Клубът вече набира скорост и привлича все повече интелектуалци, които говорят почти ежедневно по западните радиостанции. От останалите гости на Митеран отявлени критици на режима са Радой Ралин, Стефан Продев и Светлин Русев.  С поканата на тази закуска може да се каже, че всички са официално припознати като дисиденти. Голяма част от тях са и франкофони.

Българските медии не съобщават за тази среща. Хора от френското посолство канят участниците човек по човек, като ги посещават по домовете им. Не са успели да отидат само в дома на Желю Желев, защото пред къщата на ул. „Чавдар войвода” стои милицията. Съпругата му Мария обаче е известена и Желев отива на срещата.

Информация за срещата се появява в средства за масово осведомяване на Запад, а по-късно и някои от българските участници говорят за нея в емисиите на български език на  „Свободна Европа” и Би Би Си.

В самия ден на историческата закуска ул. „Оборище” е преградена отгоре на пресечката с ул. „Сан Стефано“, а отдолу – на  ул. „Априлов“, разказа в петък в „Панорама” Копринка Червенкова.  По спомените на друг от присъствалите сутринта един по един 12-те пристигат отгоре и отдолу по улица „Оборище”, влизат през черните порти на посолството и сядат на дълга маса в една от залите. На масата е президентът Митеран, външният министър Ролан Дюма, посланикът и културното аташе. Около 30 френски журналисти снимат, но напускат, след като разговорите започват. Пак според Копринка Червенкова най-точен и радикален от българите е бил Желю Желев.

Срещата на френския президент у нас дава тласък на съпротивата срещу режима, вдъхва смелост и подготвя края му. Жестът на Митеран поставя властта на Живков в неудобното положение, ако се опита да се разправя занапред с поканените дисиденти. Още по време на това посещение се заражда и идеята България да стане част от франкофонската общност (което Желев прави като президент 3 години по-късно). Според Желю Желев френският президент е обявен за кръстник на младата антикомунистическа опозиция в България.

Годишнините от това паметно събитие винаги се отбелязват подобаващо. Четвърт век по-късно, през 2014 г.  трима български президенти – Желю Желев, Георги Първанов и Росен Плевнелиев, участваха в закуска във френското посолство по повод годишнината от посещението на Митеран в България. Тогава за отбелязването й дойде и френският министър по европейските въпроси Тиери Репантен.

В петък в резиденцията на Франция 30-ата годишнина от това събитие беше специално отбелязана. Сред гостите на френския посланик у нас Ерик Льобедел бяха двама от участниците в закуската с Митеран през 1989 г. – журналистката Копринка Червенкова и писателят и сценарист Анжел Вагенщайн, общественици и дъщерята на Желю Желев Станка Желева. Пред БНТ тя каза: „Това беше наистина един преломен момент в историята на българската опозиция, защото винаги е имало интелектуалци инакомислещи, винаги е имало хора, които се събират.  Вкъщи беше сборище на хора, които мислеха различно и четяха книги, които бяха забранени. Но режимът правеше всичко, за да бъдат игнорирани. Това беше първият път, когато официално беше признато, че има интелектуалци, които не са интелектуалците на режима.”

Президентът Митеран се среща и с български студенти в Софийския университет. В  препълнената зала се задават и твърде неудобни за тогавашната власт въпроси с нечуван за онова време свободен тон. Президентът отива и в Пловдив, за да се поклони пред великия френски поет Ламартин, възпял свободата на България

Това посещение донася надежда, която самият президент Митеран формулира така: „В Другата Европа имам усещането, че вратите на следващия век ще се отворят с полъха на свободата. Този полъх ще мине през вратите, през прозорците“.

Година и нещо след тази среща Анжел Вагенщайн, Йордан Радичков, Стефан Продев и Светлин Русев стават депутати от БСП след първите свободни избори на 10 юни 1880 г. На 7 декември 1989 г. Желю Желев става първият председател на опозиционния СДС. На 1 август 1990 г. е избран за президент от Великото народно събрание. На първите преки избори за държавен глава през януари 1992 г. Желев е избран за президент, а Блага Димитрова – за вицепрезидент на Република България. Николай Василев и основаната от него АСП се отцепва от БКП след нейния 14-ти извънреден конгрес през февруари 1990 г. и става членка на СДС. През 1991 г. Николай Василев става вицепремиер и министър на просветата в първото демократично правителство след промените на Филип Димитров.

Етикети: * * *