Възможна ли е смяна на системата?

преди 11 месеца

Нужно е не надпартийно правителство, а професионална държавна администрация, която да обслужва всички правителства.

Протестът на майките с деца с увреждания протича под лозунга „Системата убива“. След като протестите се разраснаха, се появиха лозунги за „Смяна на системата“. Без никакво съмнение начинът, по който функционират държавната администрация, политическите партии и икономиката  у нас, е дълбоко сбъркан и поражда масово недоволство.  Няма единство в обясненията защо се стигна до тук. Чуват се призиви за разпускане на Народното събрание, за „удължено служебно правителство“, назначено от президента, дори за забрана на партиите. Опонентите на протестиращите изразяват опасения, че така ще се сложи край на демокрацията.

Има ли изход от създалото се положение?

Управлението на ГЕРБ и ОП наистина прави много глупави и необмислени ходове, но проблемите едва ли ще се решат със смяна на формата на правителството или със смяна на управляващите партии. А опитът за овладяване на властта от президента, със или без разпускане на партиите наистина ще доведе България до катастрофа.

За да намерим изход, трябва да направим един по-задълбочен анализ на създалата се ситуация. През последните 29 години от рухваща държава от Втория свят, вместо да се възкачим до Първия свят,  придобихме много от характеристиките на държава от Третия свят.

Какво характеризират държавите от Първия свят, на които трябваше да заприличаме?

В тези страни частният сектор е независим и се развива в добре установена законова рамка. Той се стреми към печалби, предлагайки стоки и услуги в условия на конкуренция. В тези страни съществува и независима държавна администрация – т.н. „Civil service“, чиито служители се стремят към кариерно развитие, като предлагат компетентност. „Ограничен“ между частния сектор и администрацията, политическият елит се бори за общественото доверие и за престижа на изборните длъжности,  като предлага  на избирателите една или друга политическа линия.

Но в тези страни политиците знаят, че не могат да командват частния сектор и че нямат нито правомощията, нито компетентността да кадруват в държавната администрация. В този тип държави не се допуска създаването на монополи и картели, а „естествените“ монополи са под ефективен обществен контрол.  Същото важи за медиите.

Какво значи държава от Втория свят?

В нея един всевластен и концентриран, еднопартиен или „безпартиен“ политически елит управлява посредством подчинена нему ефективна държавна администрация. Той „изцежда“, маргинализира и само в редки случаи промотира частния бизнес.

У нас по време на „разцвета“ на комунистическия режим частният сектор бе почти унищожен и избутан в сивия и дори в черния спектър! В този тип държава икономиката не е в състояние да задоволи нуждите на населението и както унгарският икономист Янош Корнай доказа още през 80-те години, на пазара неизбежно се появяват дефицити. В критични моменти и най-идеологизираната държава от Втория свят  допуска поява на частно предприемачество, но обикновено го задушава, щом то започне да постига някаква самостоятелност.

Безбройните опити за съчетаване на всевластна диктатура с независим частен сектор – от съветската НЕП до разните постановления на комунистическия режим у нас, показват невъзможността за намиране на такава магическа формула. Това обрича системите от Втория свят на нетрайност.

Американският политолог и бивш анализатор на ЦРУ Патрик Кенън предупреждава още в началото на 90-те години, че ако една държава от Втория се опита да се въздигне в Първия свят, по-вероятно е да изпадне в Третия!

Какво значи държава от Третия свят?

Там обикновено фрагментираният  политически елит е обвързан по безброй нерегламентирани начини с частния сектор и двата паразитират върху хилава държавна администрация. Стопанските ръководители в частния сектор знаят, че единственият начин да реализират печалби е като получават държавни поръчки или субсидии.

Лидерите в политическия сектор знаят, че не разполагат с инструменти да постигат национални и обществени цели и властта им се ограничава до това да осребряват позициите си, да облагодетелстват лични „приятели“ и да наказват лични врагове. Дори когато достъпът до формалната власт минава през избори, спечелването им без черно финансиране, медиен монопол и всевъзможни машинации на ръба или извън закона е невъзможно.

А държавните служители знаят, че колкото и съвестно да изпълняват задълженията си, това едва ли ще им гарантира хубав живот и престижна кариера. Инстинктът им подсказва, че трябва да обслужват покровители,  да „приватизират“ своите позиции за лична изгода и т.н.

Изграждането на държава от Първия свят е трудно и изисква определени предпоставки като регламентирано разделение на властите не само на законодателна, изпълнителна и съдебна, но на политическа и административна. В класическия случай на ранна държава от Първия свят администрацията е подчинена на монарха, който след избори предоставя властта на партията, получила народното доверие, но тя няма право да кадрува в администрацията. Кариерното израстване на служителите няма връзка с политическата конюнктура. Администрацията и съдебната система не са подвластни  на политическите партии и контролират спазването на законите, включително и на онези, свързани с гарантирането на свободата на медиите, финансирането на изборни кампании и т.н.

Установяването на държава от Втория свят обикновено става след масов терор, докато конкурентите за властта бъдат елиминирани, а частният бизнес бъде подчинен или унищожен. Това се случи у нас в първите десетилетия след съветската окупация. Но когато властта изгуби апетит за прилагане на демонстративно масово насилие, в този тип държави обикновено започва разложение на системата.

При липса на конкурентен частен бизнес, който да предлага стоки и услуги, обществото затъва в масови дефицити на търсени артикули. За да се снабдят с тях, хората прибягват до сивия или черния сектор, а често създават мрежа за обмяна на нерегламентирани услуги. И ако на ниско ниво месарят заделяше дефицитните пържоли за учителя, който ще пише добри оценки на детето му, или за автомонтьора, който ще му намери резервни части за „Москвича“, на високо ниво сивият и черният сектор придобиха колосални размери. „Плановата икономика“ се превърна в „стъкмистика“. Строителите на пътища отчитаха „икономии“ за сметка на качеството на строежите и т.н. Самите работници рядко спазваха изискванията. Кариерното развитие не беше свързано с доказаната компетентност, а в началото с партийна лоялност, която по-късно мутира в нерегламентираната „полезност“ на дадения служител за определени негови висшестоящи.

Когато идеологията на режима бе изоставена, разпадът придоби колосални размери. Границите между политическа власт, нововъзникващ частен бизнес и държавна администрация бяха напълно размити.

„Бизнес класата“ се създаде чрез раздаване на „куфарчета“ и предприятия

или чрез навлизане в легалния бизнес на структури, оперирали в сивия и в черния спектър.

Подобни операции не можеха да се осъществят без участието на оперативни работници от силовите структури на държавата, които лесно изградиха частни силови групировки. Ако в повечето страни от Първия свят натрупването на капитали се е извършвало през дълги периоди и независимо от държавната власт, у нас то се извърши със светкавична скорост и чрез трансфер на власт в собственост.

В общество, в което хората са приучавани от десетилетия, че за всяко нещо си има „втория начин“, изграждането на държава от Първия свят по принцип изглеждаше като мисия невъзможна. Имаше само един фактор, който работеше в полза на реформирането на институциите и това бе перспективата за интеграция в Европейския съюз и свързаните с нея средства и обещания. Само че след приемането на България в НАТО и  ЕС волята за реформи рязко секна. Към днешна дата в Народното събрание няма политическа сила, която да се бори за истинска съдебна и административна реформа, която да раздели професионалното ръководство от политическото и да предложи кариерно развитие, гарантиращо добър живот на компетентните професионалисти.

Политиците в страните от Първия свят водят тежки дебати дали съответната страна се нуждае от„лява“ или от „дясна“ политика. Но постигат съгласие, че е нужно разделение както между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, така и между политическото ръководство и професионалната администрация. Предвид тежкото разделение на обществото, овладяването на цели сектори от българската икономика от руски полу-държавни фирми на фона на масовото изтегляне на западните инвеститори, хибридната война, с която Русия насажда антизападни настроения и масовата емиграция на професионалистите, шансовете за реформиране на обществото и превръщането на България в истинска страна от Първия свят постепенно намаляват.

Инстинктивно протестиращите съзнават, че искат да живеят в държава от Първия свят. Това обаче не е държава, в която властта се концентрира в ръцете на президент, който още като действащ генерал си е позволил да заяви, че не приема политически решения на Министерския съвет и на Народното събрание. Още по-малко това ще се случи чрез премахване на политическите партии. Има примери, когато концентрацията на властта, т.е, връщането към Втория свят, е довеждало до временни успехи. Нещо подобно наблюдаваме днес в Унгария и в някои други страни от Източна Европа. Но историята учи, че това винаги завършва с катастрофа!

Изграждането на държава от Първия свят изисква стриктно спазване на законите,

гарантиране неприкосновеността на собствеността, гарантиране на конкуренцията както в частния сектор, така в политическия, където различни партии се борят за властта при равни условия и изграждането на професионална държавна администрация,  която обслужва компетентно всяко правителство, независимо от коя партия е излъчено, а властта не се намесва в кариерното развитие на държавните служители.  Всичко това изисква огромни усилия, но преди всичко разбиране на проблемите!

Яростни викове, призоваващи„измитането“ на политическата класа и линч могат само да отклонят страната ни от пътя ѝ към Първия свят!

Етикети: