Възможно ли е „ляво-дясно“ сътрудничество и национално помирение?

преди 4 седмици

„Десен човек“ в България е този, за когото налагането на комунистическия режим е ужасна трагедия и който разглежда действията на днешна Русия като заплаха за националната сигурност.

Мая Манолова призова за „ляво-дясна“ коалиция. Бонев и Игнатов не отхвърлиха възможността. Снимка XVideos (7 дни България)

Лидерът на БСП Корнелия Нинова се включи в призива за създаване на „ляво-дясна“ коалиция на предстоящите местни избори. От парламентарната трибуна тя заяви:

„Обръщаме се към всеки българин, който иска да е свободен – леви, десни, центристи, можем да спорим колкото искате по данъчна политика, но днес имаме кауза, под която да се обединим – да спрем диктатурата на режима Борисов днес и на всяка друга партия утре.“

Независимият кандидат, подкрепен от БСП Мая Манолова, пък подчерта, че с Борислав Игнатов и Борис Бонев се борят заедно срещу Фандъкова, и настоя, че ще подкрепи всеки от тях, ако се стигне до балотаж, а самата тя отпадне. Нито Бонев, нито Игнатов дадоха ясни индикации кого биха подкрепили на втори тур, но и не изключиха възможността да подкрепят Мая Манолова. Няколко малки партии, претендиращи, че са „десноцентристки“, обаче открито застанаха зад нея.

Стратезите на БСП очевидно се опитват да представят местните избори – най-вече тези в София, като арена, на която сблъсъкът няма да е „ляво-дясно“, а на всички срещу олигархичния модел, олицетворяван от ГЕРБ. От птичи поглед обаче личи, че това съвсем не е така. Олигархичният модел  –  задкулисното обвързване на икономически интереси и политически образувания, е обхванал почти всички значими фирми и партии. За да правиш пари, трябва да имаш свои хора във властта и за да печелиш избори, трябва да имаш свой финансов гръб. Измъкването на България от хватката на посткомунистическата олигархия означава да направим така, че бизнесът да се стреми към печалби, прилагайки иновации и ефективност, политическите партии да се борят за народното доверие, предлагайки различни политики, а държавните чиновници да са верни на всяко избрано правителство и да се стремят към кариерно развитие, предлагайки професионализъм и вещо справяне с практическите проблеми. Трябва да изградим безпристрастна и неподкупна съдебна власт и много други атрибути на държавите от „първия свят“. Замяната на Йорданка Фандъкова с Мая Манолова няма как да положи началото на оздравителен процес на болното българско общество. Подобно на избирането на Румен Радев за президент, нейната победа може само да предизвика дълбока политическа криза с много рискове за страната.

„С ГЕРБ“ или „срещу ГЕРБ“ не е основната разделителна линия в българското общество.

Реално обединение на „леви“ и „десни“ срещу ГЕРБ е невъзможно, защото ГЕРБ бяга като дявол от тамян от това да покаже недвусмислена „лява“ или „дясна“ същност.

Къде е разделителната линия между „леви“ и „десни“ в България?

Тя не минава по въпросите за данъчната политика, както е в някои западни общества. БСП въведе плоския данък, а всички обещават безплатни детски градини. Тя не минава и по линия на това дали традиционните морални кодове на поведение трябва да бъдат уважавани (десница), или хората трябва да бъдат свободни от предразсъдъци (левица). У нас БСП се заявява, по думите на нейния лидер, като „ляво-консервативна“, обявява се срещу т.нар. Истанбулска конвенция и т.н.

Разделителната линия през 90-те години на миналия век беше квазиетническа, а след 2008 г. придобива все по-ясно геополитическо измерение.

„Десен човек“ в България е този, за когото налагането на комунистическия режим е ужасна трагедия, сполетяла България, и който възприема действията на днешна Русия като заплаха за националната сигурност. И съответно „ляв човек“ в България е този, който разглежда престъпленията на комунистическия режим най-вече като отговор на престъпленията на предишния режим – „социализма“, като време на напредък и развитие и който е убеден, че взаимноизгодно сътрудничество с днешна Русия е възможно и желателно.

Не е за учудване, че БСП, воглаве с лидера на ПЕС Сергей Станишев бе единствената партия в ПЕС, гласувала в ЕП против резолюция по случай 80-годишнината от началото на Втората световна война, с която се призовават всички правителства на държавите от ЕС да положат усилия за повишаване на информираността на младото поколение относно последиците от двата режима – националсоциализъм и комунизъм.

Възможно ли е „левите“ и „десните“ хора в България да постигнат национално помирение и сътрудничество и в името на какво?

До 2008 година имахме основания да очакваме, че процесът на национално помирение ще е бавен и труден, но че е необратим. България взе цивилизационния избор да стане „европейска“ страна. Очакването беше, че след като веднъж ни приемат в НАТО и ЕС, няма повече да ни се налага да вземаме тежки политически и геополитически решения. Няма да има алтернатива на либералната демокрация. Русия ще си намери място в периферията на западния свят, ще е по-скоро партньор, отколкото източник на проблеми, и сътрудничеството с нея няма да крие рискове. Че и Турция ще приеме подобна роля. Че свободното движение и право на работа за българите из цяла Европа ще е гарантирано во веки веков. И че колкото и значим да е икономическият възход на Китай, той никога няма дори да доближи този на обединения “Запад“ (Америка, Европа, Австралия и т.н), в който и ние сме намерили място.

Оказа се, че този оптимизъм е преждевременен.

Русия, макар и притеснена от възхода на Китай, отказа да се превърне в младши партньор на Запада. Причините за това са много, вариращи от психологическото чувство на руснаците, че мисията им е да са първи в света, до съвсем реалната калкулация, че либерализмът на Запада действа заразно на народите в Руската федерация и около нея и резултатът от евентуална „либерализация“ може да е пълен разпад на руската държавност.

Затова и Кремъл, воден от инстинкта си за самосъхранение, започна да прави всичко по силите си, за да не допусне благоденстващи либерални демокрации по своята периферия. Както се изрази преди време президентът Плевнелиев, най-големият кошмар на Кремъл е Украйна да стане (благоденстваща) като Полша. От своя страна нашият национален интерес изисква да постигнем поне средноевропейски жизнен стандарт, т.е. България, особено провинцията, да заприлича на Полша – осеяна с красиви и нови къщи и най-вече с живот и динамика.

„Ляво-дясно“ сътрудничество у нас е възможно само ако преодолеем дълбоко вкорененото русофилство и го заменим с трезва оценка на геополитическата ситуация на страната.

След като България се включи в продължението на трасето на „Турски поток“ през страната, единствено лидерът на БЗНС Николай Ненчев заяви, че:

„Мястото на България не е до Путин, Ердоган, Вучич и Орбан! (…) Убеден съм, че трябва да застанем категорично до балтийските страни, до Полша, Румъния и Гърция. Така в тясно сътрудничество със САЩ ще съумеем да удържаме „източния фланг“ на западния свят.“

Националното обединение е възможно единствено около каузата „превръщане на България в страна от „първия свят“ – с разделение на властите, с разделение на бизнеса от политиката, със силни институции…

То е възможно само след силна интеграция в западните съюзи и е несъвместимо със заиграване с Русия и нейните проекти, които нямат никакъв икономически смисъл и целят единствено разделение на западния свят, от което България не може да извлече изгода.

Само при това развитие ще се стигне и до помирение спрямо миналото. Осъждането на комунистическия режим, донесен от съветските танкове, е безалтернативно, но то трябва да бъде съчетано с осъзнаването, че предишните елити през периода 1913-1944 г. правят груби стратегически грешки, които довеждат до това България да стане толкова лесна жертва на Сталин.

Въпреки всички катастрофи, най-страшната от които е деветосептемврийската, българската национална сага върви към своето успешно решение. Еманципацията от Русия, Съединението, Независимостта, освобождението на Пиринския край, Родопите и Странджа, връщането на Южна Добруджа, независимостта на Македония, приемането ни в ЕС и в НАТО са наши огромни дипломатически триумфи. Постигането на стратегическо партньорство със Северна Македония в рамките на ЕС и НАТО, за което се изисква дългогодишна работа, такт и най-вече международен авторитет (а не удряне по масата и поставяне на срокове за решаване на сложни наследени мисловни капани), ще означава, че потомците на възрожденските българи, изградили Екзархията, ще живеят в две интегрирани братски държави.

ГЕРБ далеч не е политическата сила, която може да поведе българите към национално единение в името на изграждането на държава от „първия свят“. Но евентуална победа на БСП на местните избори само ще даде възможност на Румен Радев да назначи реваншистко служебно правителство, което да отклони България от нейния евроатлантически път. При такъв сценарий националното несъгласие не само относно настоящето, но и относно миналото само ще се засили. Както регионално (между България и Северна Македония), така и в самата България!

Етикети: * * * *