Визионерска криза на прага на Голямата война

преди 5 месеца

И Украйна, и Европа трябва да се готвят за най-радикален сценарий. Изминалата 2018 г. потвърди опасенията и прогнозите на прагматичните реалисти.

„След Третата световна няма да останат ветерани.”  Уолтър Мондейл, вицепрезидент на САЩ.

„Избери си цел, а ресурси ще се намерят.”  Махатма Ганди

Ходене по въже

Готов ли е Западът за истинска война, която утре може да се втурне в живота ни и да го преобърне из основи? Не. Въпреки ескалиращата дестабилизация, извършвана от Русия повече от десетилетие.  Водоразделът между държавите, които осъзнават сериозността на заплахата като Литва, Латвия, Естония, Полша, Британия, скандинавските страни и частично Словакия и Чехия, и другите стана още по-дълбок. Имитация на реакция представляват повечето от досегашните декларации, половинчати резолюции и безплодни конференции.

За да си отговорим на въпроса дали и доколко европейските държави реагират срещу реалната и хибридните заплахи, е достатъчно само да попитаме: „Колко държави са ревизирали медийните и контраразузнавателните си закони след 2014 г.?” Колко съумяха да вземат адекватни решения, съобразени с новата военнополитическа реалност? Докъде стигна идеята за Европейска армия? Колко държави увеличиха разходите си за отбрана поне до минималния праг, изискван от документите на НАТО?

Световната банка публикува сравнителна таблица за сегашните разходи за отбрана, съпоставени с данни от 1960 г. Тогава военните разходи на водещите европейски държави, солидарно застанали срещу СССР, превишават от два до три пъти днешните. Франция е изразходвала за отбрана 6,5 % от БВП, а Германия – 4 %. Без да хваля Доналд Тръмп, съм принуден да отбележа, че той бе напълно прав, когато отправи логичния въпрос към европейските лидери: „Защо не искате да сте защитени?”

Активността на кремълския режим

е пряко следствие от твърде „акуратната“ европейска отбранителна политика. Москва постоянно и безнаказано организира протести и безредици в редица европейски държави, с което тества политическата стабилност на Стария континент.

В трудна ситуация се оказаха и САЩ. Шумната оставка на министъра на отбраната Джеймс Матис е симптом за разногласия в президентския екип и сред управляващото мнозинство, които не са изгладени две години след президентските избори.

Когато светът се сблъсква с трудно предсказуем политик начело на ядрена държава, би трябвало да подхожда отговорно към всяка своя стъпка, мисъл и идея. Когато подобни политици станат повече от един, световният мир е под заплаха.

Светът бе разклатен от турбуленции в големи държави, от отслабването на доскоро стабилни съюзи, от разпадането на партньорски връзки, градени десетилетия. Множество държави се почувстваха сами, изправени пред нарастващи проблеми. Което се оказа питателна среда за поредно избухване на политическия популизъм. Франция и Германия дотолкова затънаха в собствените си тревоги, че просто се изключиха от окръжаващата ги реалност.

2018 година открои още един тревожен процес – визионерската криза в Европа се задълбочава. Стремителните икономически и политически промени и нарастващите предизвикателства пред съществуващия световен ред поставят нови цели пред човечеството, като изискват и нови средства за постигането им. В Европа се засилва усещането за дезинтеграция, от което Москва се опитва да извлече дивиденти. Европа и Западът като цяло изгубиха ценен ресурс от миналото, чиято липса се усеща особено силно днес: вътрешната сплотеност, чувството за единство пред общата заплаха.

Православни „освободители”

Най-голямата опасност за Европа представляват не толкова диверсионните действия на Русия, колкото

стратегически неадекватните реакции на европейските лидери.

Санкционната политика стигна почти до предела си, което не означава, че трябва да бъде отменена. Но ЕС едва ли ще се реши да разшири санкциите. В значителна степен руската икономика се адаптира към тях. Ускорената й милитаризация прави санкциите по-малко ефективни. Западът толкова дълго бави големите си козове като изключване на РФ от системата SWIFT, че сега и да го приложи, въздействието няма да бъде същото. Русия орязва контактите със света, маловажни за оцеляването й, което представлява още един точен индикатор, че се готви за военен сблъсък.

Отново ще напомня, че не бива да подценяваме руските въоръжени сили. Това са постоянно воюващи и натрупали боен опит хора, които получават нови оръжия в изпълнение на мащабна програма за превъоръжаване. Корупцията в РФ е наш верен съюзник, но не можем да разчитаме изцяло на нея. Милитаристичният курс и подривната дейност срещу европейските държави превръщат РФ в откровен и опасен враг на европейската цивилизация.

Китай е другата голяма държава, която също отправя предизвикателство срещу световната система за сигурност. КНР завърши продължителен  процес на вътрешнополитическа трансформация и осъществи технологически скок. Първото в историята кацане на космическия апарат „Чанъе-4“ на обратната страна на Луната е впечатляващо постижение.

Технологичният скок оказва мощно влияние върху отбранителните способности на китайската държава. Неотдавна президентът Си Цзинпин заяви, че в най-близко време китайската армия трябва да бъде готова за военни действия, тъй като „светът е изправен пред невиждани промени”. Втвърдената реторика на китайското ръководство спрямо Тайван, която някои наблюдатели нарекоха „отворена врата към война”, също недвусмислено подсказва, че предстоят решителни ходове и от китайска страна.

В такива трудни времена, във война със силен и коварен противник  и без достатъчно гаранции за сигурността си Украйна е пред избори. Плашещ е не толкова значителният брой кандидати за поста президент, колкото липсата на каквито и да са ясни програми, на стратегически поглед към бъдещето, на горе-долу адекватна представа за международното положение и за размерите на заплахата, идваща от Русия. С повишена опасност е и фактът, че сред кандидат-президентите и сред бъдещите народни представители с просто око личат руски агенти, на които ще бъде оказвана всякаква помощ, за да стигнат до финала.

Очаква се намесата на Москва в украинските избори да бъде безпрецедентна. Залогът е огромен. Не случайно мнозина от западните ни партньори отказват да формулират идеи и договори за двустранно сътрудничество, преди да видят изборните резултати.

Главната задача пред новия президент, пред бъдещия парламент и правителството е неизменна – консолидация на професионалисти и на патриоти, за да възстановим гръбнака на страната си, за да разработим и да осъществим курса към бъдещето. Насъщно важно е да бъде възстановено доверието на населението към държавната власт. Да бъде мобилизиран най-мощният ресурс – гражданското единство и националната сплотеност, жизненонеобходими срещу растящата руска агресия в една все по-объркана Европа.

                                                                                „Аргумент”,  Украйна

Етикети: * * *