Властолюбиви, закостенели, корумпирани – военните диктатури от Египет до Судан

преди 4 дни

Управляваните от военните държави вече не предлагат много шансове за подем и за честна конкуренция.

Дълго време военните в арабския свят се радваха на високо одобрение. Но пропастта между тях и бунтуващите се народни маси, които искат друго бъдеще, става все по-голяма. Коментар на Райнер Херман от Дойче веле.

Снимка Дойче веле

Колелото на историята в арабския свят отново се завърта обратно. Защото от Египет през Алжир до Судан военните се утвърждават на власт. Те прокарват своята контрареволюция срещу всички масови протести. Макар и временно. При това военните отдавна са проиграли имиджа си.

Дълго време те имаха висока репутация, защото дадоха независимост на страните си, която и защитаваха. Освен това те бяха институция в младите държави, която правеше възможно социалното издигане на хора от най-обикновени семейства.

Властолюбиви, закостенели и корумпирани

Всичко това вече е минало. Военните идваха на власт с обещанието да създадат една силна държава и бързо да съкратят изоставането в развитието си от Запада. През последните десетилетия обаче те ставаха все по-властолюбиви, закостенели и корумпирани. Апаратът за сигурност вече не служеше за защита на страната от външни врагове, а за потискане на собственото население. Пропастта между военните – като символ на силната държава, и обезправеното общество ставаше все по-дълбока. Управляваните от военните държави вече не предлагаха много шансове за подем и за честна конкуренция.

Напрежението нарастваше застрашително и в началото на 2011 година то изби за първи път. Навсякъде, където армията, апаратът за сигурност и държавната бяха (и все още са) слаби, възникна един нов обществен плурализъм. Както в Тунис и Мароко. А там, където военните можеха да загубят позиции, както в Египет, бяха винаги готови да защитават пирамидата на властта и да задушават обществените свободи.

Осем години след апогея на арабските протести Алжир и Судан имаха предимството да се поучат от опита на другите държави, за да избегнат грешките. Демонстрантите в Алжир и Судан възприемат това, че военните са необходими в един преходен период, за да бъде възстановен редът. Те обаче настояват в преходните правителства да участват и представители на гражданското общество. 

Спреният часовник в Египет

Това, че обикновено се облича цивилно, не скрива истинската му същност – египетският президент Сиси е военен диктатор. Снимка Дойче веле

От решаващо значение е колко голямо е чувството за отговорност на военните. В случая с Египет те виждат как с репресии може да бъде усмирена една страна. Времето на железните военни диктатури обаче е изтекло. Те могат, както в Египет, само временно да спрат часовника. Въпреки това бъдещето не им принадлежи.

Етикети: * *