Вместо да си върне контрола, Великобритания го изгуби напълно!

преди 8 месеца

Брекзит трябваше да позволи на Обединеното кралство да твори само своето бъдеще. Стана точно обратното!

От Ясмийн Сърхан (Yasmeen Serhan) публикация на „The Atlantic“

В британския парламент няма мнозинство за нито едно от предложените решения за Брекзит или за неговата отмяна

Основната идея на референдума за Брекзит беше Великобритания да „си възвърне контрола” над своите закони, над своите пари и над имиграцията в страната. За тези, които се обявяваха за напускането на Европейския съюз, Брекзит ще трябваше да сложи началото на една нова, по-глобална Великобритания. Те твърдяха, че  като излязат от ЕС, ще върнат отнетата от Брюксел власт обратно в ръцете депутатите в Уестминстър, а по този начин – в ръцете на британския народ.

Но през последните две години Великобритания не само че не пое обратно контрола над събитията. Тя изгуби всякакъв контрол.

Повече от 1000 дни, след като Великобритания гласува за напускане на ЕС, бъдещето на страната все още е обгърнато от несигурност. Датата на излизане от Съюза все още не е известна. Нейният парламент е безнадеждно разделен. Вече не е ясно кой ще ръководи страната през следващите седмици и месеци. Изглежда, че никой, дори британските законодатели, не знае как ще се стигне до Брекзит и дори дали той изобщо ще се случи.

Оказа се, че почти всяка политическа фигура или институция в Лондон е изгубила контрол над Брекзит. Това важи за премиера Тереза ​​Мей, за дясното крило на Консервативната партия и дори за самата Камара на общините, която не успя да постигне съгласие по нито един от възможните начини за напускане на ЕС.

Подобно на Брекзит, британската загуба на контрол не се случи от раз, а беше процес. Тя започна преди две години, когато Мей инициира поредица от преговори с ЕС, по време на които нейното правителство нямаше ясен план, а скоро изгуби парламентарното си мнозинство. То в най-добрия случай беше неподготвено, а в най-лошия несигурно какво точно иска.

Британците нямаха контрол над процеса на преговорите. Като се започне от графика, който диктуваше как те ще се протекат, и се стигне до последователността на темите в преговорите – всичко се диктуваше от ЕС. Съюзът отказа да преговаря, докато Лондон не задейства официално член 50, с което времетраенето на преговорите придоби ограничен във времето срок. ЕС също така определи последователността на темите. А самата Великобритания често пропиляваше малкото възможности за контрол, с които разполагаше. Решението на Мей превантивно да задейства член 50  се смята за стратегическа грешка. Както и неспособността ѝ да изгради такава стратегия за Брекзит, която да бъде подкрепена от колегите ѝ в Уестминстър и от коалиционните ѝ партньори от Демократичната юнионистка партия на Северна Ирландия.

Великобритания не си върна контрола над събитията, дори когато преговарящите страни постигнаха временно споразумение относно условията на оттеглянето на страната от ЕС в края на миналата година.

Вместо да влезе в тежки дипломатически битки с ЕС, правителство  на Мей затъна в междуособни разправии.

Сделката, подписана от премиера – единствената, която ЕС заяви, че ще приеме, беше отхвърлена на два пъти от Камарата на общините с незапомнени мнозинства. Изправена пред перспективата за трето поражение на сделката си и без парламентарна подкрепа за начина на излизане на страната от ЕС, Мей беше принудена да се върне в Брюксел и да поиска отлагане на датата за Брекзит, който беше насрочен за 29 март.

И в този случай ЕС беше този, който взе решението – Съюзът прие едно кратко отлагане до 22 май, но само ако не по-късно от 29 март Камарата на общините подкрепи споразумението. Ако това не стане, отлагането ще е само до 12 април. По-голямо удължаване на срока би било възможно само ако Великобритания участва в предстоящите избори за Европейски парламент – нещо, което засега Мей категорично изключва.

По време на преговорите представители на различни интереси се опитваха да оказват разнопосочно влияние. Някои от твърдите привърженици на Брекзит в рамките на Консервативната партия и нейните партньори от Северна Ирландия  се обявиха срещу споразумението на Мей. От своя страна някои депутати от опозицията призоваха за втори референдум. Усилията им предотвратиха постигането на парламентарната подкрепа за споразумението на Мей, но не допринесоха особено много за осъществяването на съответните им цели.

Хаосът се усили през последната седмица, когато британският парламент в опит да сложи край на безизходицата взе историческото решение да лиши правителството от правомощията му за определяне на парламентарния дневен ред.  Проведе се серия от незадължителни гласувания относно алтернативите за Брекзит. Планът обаче рикошира върху парламента в сряда вечерта, когато бяха гласувани осем различни варианта, сред които поддържане на тесни икономически отношения с ЕС, втори референдум и дори отмяна на член 50, но нито един от тях не успя да получи подкрепа от мнозинството.

След като загуби контрол над партията си и над кабинета си, както и авторитета си в парламента, Мей остана само с една последна карта – собственият ѝ ръководен пост. В сряда вечерта премиерът обеща на колегите си от Консервативната партия, че ще приключи премиерството си, ако те подкрепят споразумението ѝ.

„Наясно съм, че има желание за нов подход – и за ново лидерство, във втората фаза на преговорите за Брекзит и аз няма да пречи на това“ ,

заяви Мей пред консервативните законодатели на среща в парламента.

Но тъй като само няколко от депутатите, гласували против нейното споразумение, заявиха, че са готови да преосмислят вота си, дори собствената ѝ оставка се оказа извън нейния контрол. Сега парламентът ще трябва да постигне някакъв консенсус – било около споразумението на Мей, или около някаква алтернатива.

Етикети: * * *