Обърнаха ВМРО с главата надолу!

преди 2 години

Инструментализацията на ВМРО за блокиране на европейската интеграция на Македония, чрез злоупотреба с принципа за консенсус в ЕС, може да е само мероприатие на старата руско-сръбска инсталация.

Вившият Лидер на ВМРО ДПМНЕ Никола Груевски и лидерът на ВМРО БНД Красимир Каракачанов

В статия за Дойче веле министърът в различни правителства на Република Македония и баща на днешния министър по европейските въпроси на Северна Македония, професор Димитър Димитров – останал известен с констатацията си, че македонският народ няма причина да се срамува от своята дванадесетвеквна история като бълрари, отправя остра критика към днешните ВМРО ДПМНЕ в Северна Македония и към ВМРО БНД в България.

Д-р Христо Татарчев – първият председател на историческото ВМРО

„Ние се борим за политическа свобода и след като тя бъде спечелена, организацията ще загуби правото си на съществуване.

Христо Матов, Македонската революционна система, ВМРО, 2001, с. 208.

С трзи думи отпреди 112 години, един велик човек от Струга определя идеологията на ВМРО. Създалата се ситуация на „Македония под робство“ (както я определя Павел Шатев) налага появата на революционната организация. Когато Македония бъде освободена, за нея ще важат принципите на либералната демокрация. „Политиката на терор“ (както пише Дънкан Пери) е реакция на държавния терор на Османската империя (по-късно на Сърбия и Гърция) и затова (организацията) е била антитерористична. Без презумпцията, че съществува държавен терор, революционната организация губи всякаква легитимност.

Това е духът на първоначалната стратегическа ситуация, когато се създава ВМРО. Но потомците на поколението на Матов днес са борци не в революционна, а в демократична система. При наличието на парламентарна демокрация възраждането на ВМРО противоречи както на революционната, така и на демократичната система.

За съжаление подобно възраждане на ВМРО се извършви и то в две държави с парламентарни системи – в Македония и в България. Тенденцията е да се стигне до паралелизъм, до две Македонии и две България. По една конституционна и по една противоконституционна.

В случая с Македония става въпрос за ВМРО-ДПМНЕ (Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство). В България – за ВМРО-БНД (Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение). Няколко други партии също посегнаха към абревиатурата ВМРО но споменатите две се открояват с влиянието, което успяват да наложат върху политиката на двете страни.

Първият въпрос, който възниква е:

Какви цели си поставя ВМРО в условия на плурализъм?

В условията на плурализъм има място за неограничен брой партии, но не и за революционни организации. В тези условия ВМРО се сблъсква с принципите на конституциите на Македония и България, с тяхното членство в НАТО, с принципите на ЕС и най-вече с „македонската революционна система“, или нека го кажем, с историческата ВМРО. Вредно и за двете страни е, че за тези „анти“ системни политически субекти се дават „народни“ гласове, че в македонския парламент ВМРО ДПМНЕ има 44 народни представители (от 120), а в България лидерът на ВМРО-БНД е министър на отбраната и вицепремиер.

Изхождайки от името си, тези две партии, вместо да съсредоточат усилията си върху конституционните реалности на Македония и България и тяхното позициониране в региона, в Европа и в света, те се лутат из лабиринтите от миналото и търсят решение на проблеми, които на практика са решени в сегашната геостратегическа уредба на Балканите, на Европа и на планетата. Тази уредба не е създадена според плана на нито един определен играч, но такава каквато е, всъщност предлага най-благоприятното възможно решение и за двете страни. Доколкото е било възможно, това решение е вплетено в матрицата на историческото ВМРО.  Затова поставянето на пречки (пред европейската интеграция) на македонската държава и пред добросъседските отношения между двете страни, призовавайки се на ВМРО, е пълен абсурд!

ВМРО ДПМНЕ не признава договорите с България и Гърция, защото смята, че са предали името, езика и идентичността. Тук всичко е обърнато с главата надолу. Името наистина го изгубихме когато след известно забавяне кандидатствахме в ООН под референция „Бивша югославска република Македония“. Но с Договора от Преспа си го върнахме, макар с географската добавка „Северна“.

Тази партия се противопоставя толкова енергично на  Преспанския договор, който отвори вратата на Македония за НАТО и ЕС и допусна официалното представяне на македонския език в ЕС, колкото историческото ВМРО се е противопоставяло на пропагандата на „Гръцката борба за Македония“ (Makedonikos agon) и на гръцкия македонизъм, който проповядвал, че славяноговорящото население в Македония са потомци на древните македонци. ВМРО ДПМНЕ възприе  тази пропаганда в предизборната си програма „Възраждане в сто стъпки“ и в  проекта  „Скопие 2014“ (за преобразуване на облика на столицата с мегломански паметници на антични македонци – бел. на ред.).

Ако македонците са били такива, нито е щяло да го има историческото ВМРО, нито Балканските войни.  Македония е щяла да остане цяла, но да стане част от Гърция. Този троянски кон подметнат от Каравангелис бе възприет от Груевски и Мицкоски, както някога е бил възпроет от войводите Коте Христов и Вангел Георгиев, които преминали на страната на Каравангелис. В тази история няма място за Гоце Делчев. Затова саботажът на договорите със съседните страни е акт срещу (историческото) ВМРО и срещу държавата Македония.

За щастие Гърция се отказа от своя македонизъм с Преспанския договор и призна правото на самоопределение, македонската нация и език, които не са от древен македонски, а от славянски произход. Но на тази инвестиция в дългоочакваното помирение, в перспективата за европеизация на региона и за създаване на европейска идентичност, неочаквано се противопостави българската ВМРО. Днес тази партия се хвана за мантрата на гръцкия македонизъм “
„Ден ипархи (нема) македоникос етнос“ „Няма македонци, които не са гърци“. В случая нямало македонци, които не са българи.

Така двете партии адашки станаха съюзнички в оспорването на Преспанския договор. Едината, защото не бил достатъчно македонски, другата – защото бил прекалено македонски. В същината си това са две химери, които се отричат ​​взаимно, в периферията на невероятния подвиг, направен от България, Гърция и Македония, с цел да станат Балканите съставна част от европейската идея.

Преобърната история

Какво е ВМРО?“ Това е Вътрешна македонска революционна организация. Какво търси такава в България? “ (коментарът е на читател на българския вестник„ Дневник “).

Името ВМРО – БНД е класически иредентизъм, във време, когато България и Македония са две престижни независими държави, членки на НАТО, едната от които е член на ЕС, а другата на път да стане такава, с помощта на тази, която вече членува в общността, и с която има Договор за приятелство.  Игнорирайки този реален резултат – съществуването на две държави – който е продукт на едно вековно ходене по мъките и шанс за се постигане едно общо бъдеще в ЕС, тази партия възприема една обърната история, която отрича реалната. След Берлинския конгрес нито „покровителят“ на славянските и православни народи, нито Княжество България могат да окажат решаващо влияние върху съдбата на земите върнатати на Турция. Това, което България не е постигнала с Балканските войни и с двете световни войни, Каракачанов иска сега да постигне, превръщайки ВМРО в българско национално движение, противно на реалната еволюция на историческото ВМРО.

„Вътрешните ни чувства и мисли – пише първият ѝ председател – се въртяха повече около общия български идеал – присъединяването на Македония към България. Но трябваше (…) да провеждаме реална политика – за автономия на Македония в нейните географски и етнографски граници.“

(Христо Татарчев, ВМОРО като митологична и реална същност, 1995, стр. 25)

Показанията на д-р Татарчев вървят ръка за ръка със смяната на името на организацията. Първо тя фигурира като „Българо-македоно-одрински…“. Но по-късно  „български“ и „одрински“ са изоставни и са заменени „вътрешна“. Основателите на организацията се съобразяват с факта, че след конституирането си Княжество България се оказва в същата ситуация спрямо Македония която са били Гърция и Сърбия. Затова партията е  прекръстена на „Вътрешна македонска революционна организация“. Така че „Българско национално движение“, е прословута историческа фалшификация.

Днес ВМРО може да бъде само на страната на договорите за добросъседство. Съвременните Делчевци са тези, които работят за утвърждаването на договорите и се застъпват за линията  „обединени Балкани в обединена Европа“, както гласи девизът на Балканския политически клуб, иницииран от Желю Желев. Инструментализацията на ВМРО за блокиране на европейската интеграция на Македония, чрез злоупотреба с принципа за консенсус в ЕС, може да е само мероприятие на старата руско-сръбска инсталация.

Отказвам да приема, че България може да валидира документ инспириран оттам!