Внимание, фашизъм

преди 10 месеца

Мадлин Олбрайт беше първата жена държавен секретар на САЩ (1997 to 2001 г.) Наскоро тя издаде книга наречена „Фашизъм: Предупреждение“ (2018 г) Родена е в Чехословакия. Като дете семейството ѝ бяга от нацистите и я отная във Великобритания . Скоро след завръщането им те трябва да бягат отново, този път от комунистите. Родителите и са католици от еврейски произход и много нейни роднини са загинали по време на холокоста – нещо което тя научава едва като възрастен човек.

Според Олбрайт фашизмът не е идеология – лява, дясна, или центристка, а по-скоро подход към овладяване и консолидиране на властта от индивид или партия, които твърдят, че действат от името на нация или група.

Предлагаме ви кратък откъс от книгата:

Мусолини забелязал, че ако искаш да натрупаш власт, е разумно да го правиш по начин, който наподобява оскубване на пиле – перо по перо. Тази тактика не се е променила в нашия, вече не толкова нов, век. Когато се събудим всяка сутрин, виждаме по целия свят наченки на фашизма: дискредитиране на умерените политици, поява на лидери, които се стремят да разделят, вместо да се обединяват, стремеж към политическа победа на всяка цена и позоваване на националното величие от страна на хора, които изглежда притежават много изкривена представа за това, какво означава величие.

Често знаците, които трябва да ни предупредят са прикрити: промени в конституциите, които минават за реформи; атаки срещу свободната преса – представяни като мерки за сигурност; дехуманизиране на цели групи от хора – представено като защитници на добродетелта. Наблюдаваме изкормване на демократичната политическа система до такава степен, че от нея остава само черупка и етикет.

От опит знаем, че фашизмът и тенденциите, които водят до него, често биват имитирани. Като гледаме света днес, виждаме автократи в Русия и Венецуела, които от 15 години копират тези тактики.

Недемократични тенденции се засилват и на други места – в Турция, в Унгария, в Полша, във Филипините – все страни, които са подписали договори за съюзничество със Съединените щати. Радикални национални движения, някои от които прибягващи до насилие,  стават прочути, като привличат вниманието на медиите, успяват да влязат в парламентите и пресичат границата на културния дебат, използвайки обидни квалификации и език на омраза.

Ако трябва да се придържаме стриктно към значението на термина, не са много правителствата, които днес са овладени напълно от духа на фашизма. Мусолини гние в гроба си, а Хитлер няма дори гроб. Но това не ни дава право да спрем да бъдем бдителни.

Всяка стъпка към фашизма, всяко оскубано перо, нанася поражения на гражданите и на обществото; всяка стъпка улеснява следващата. Трябва да сме наясно, че деспотите рядко разкриват своите намерения, и че лидерите които в началото изглежда, че вършат добри дела, често стават все по-авторитарни, ако останат дълго на власт.

Трябва да си дадем сметка, че анти-демократични мерки често са приветствани от част от народите – особено тези мерки, които дават предимство на тяхната група.

Важно е да разберем, че действията, които се предприемат днес зависят от очакванията за утрешния ден. Ако някоя страна се чувства изоставена от Съединените щати, или не вижда ясно водачество от страна на Вашингтон, тя може да прецени, че трябва да действа сама, насилствено, или дори неразумно.

Ако не друго, тази страна може да прецени, че няма избор и е принудена от обстоятелствата да търси други външно-политически гаранции, изоставяйки САЩ.

Трябва да сме наясно, че е възможно някои не премерени думи, или неприкрити заплахи да нагнетят напрежение, да доведат до паника и това да доведе всички ни до ръба на войната. Без съмнение по света има много горещи точки –  от Близкия изток до Корейския полуостров, които будят безпокойство. По време на Студената война бяха инсталирани червени телефони, така че американските президенти да говорят директно с чуждестранни лидери, за да бъдат избегнати недоразумения. Днес не съм сигурна, че тази технология би била надеждна.

Накрая ще кажа нещо сериозно. Страхувам се, че международната сцена все повече напомня на света от 20-те и 30-те години на 20 век, когато Съединените щати се оттеглиха от глобалната сцена и страните навсякъде преследваха своите интереси, така както ги разбираха, без да се съобразяват с някаква по-висша, обединяваща цел.

Италианският писател, оцелял при  холокоста  Примо Леви твърди, че всяка епоха има своя фашизъм. До критичната точка може да се достигне

„не просто чрез терор и заплахи, но чрез отказ от надлежна информация, подкопаване на съдебната система, парализа на образователната система и чрез пропагандиране на носталгия към времена, когато е имало ред.“

Ако той е прав (а аз мисля, че е), има защо да се страхуваме от задаващите се облаци, които ни засенчват днес. Те са подкрепяни от тъмната страна на технологичната революция, от загубата на независимост на властите, от това, че американският президент няма уважение към истината, от все по-масовото приемане на дехуманизирането на различния и от използването на обидни квалификации. Ислямофобията и антисемитизмът като че ли стават част от „нормалния“ политически дебат.

Още не сме стигнали до там, но много знаци по пътя ни показват, че наближаваме средата, в която фашизмът процъфтя, а това доведе до милиони човешки трагедии!

Fascism:A Warning”. Copyright © 2018 by Madeleine Albright. Used with permission ofHarperCollins, New York. All rights reserved (превод  Николай Василев)