Военноморско невежество, национален нихилизъм и православен кич

преди 10 месеца

Миналата година „св.“ Жуков, таз година „св.“ Ушаков, догодина – „св.“ Сталин!

Една от най-хубавите ни традиции е съвместното честване на църковни и други празници, когато млади и стари, цивилни граждани и военнослужещи тръгват след иконите, благодарят на Бога и на безсмъртните национални герои, че още ни има, че още милеем за Майка България и можем да предадем на деца и внуци гените и заветите на дедите.

На Никулден и във Варна, и в Бургас моряци, рибари, банкери, местни власти и искрени родолюбци отбелязват деня на Св. Никола.

Странно, граничещо с кичозна посредственост и парвенюшка претенциозност е решението военни моряци да носят някаква фалшива икона на адмирал Ушаков, където „светецът“ е изобразен с мундир и адмиралски пагони. И ако в Русия подобно кощунство би било частично обяснимо, в България подобен акт граничи с национално предателство и църковно светотатство.

Кой е адмирал Ушаков?

Талантлив руски флотоводец, спечелил серия от победи срещу османски и френски ескадри, подпомагал усилията на италианските патриоти за освобождение на страната им, като усърдно изпълнявал политическите планове на руския цар.

Няма нищо общо с борбата и тежненията на българския народ. По време на Руско-турската война от 1768-1774 г. руските сухопътни армии и флотът извоюват правото на Русия да се нарича „закрилник на православните в Османската империя“ и присъединява Южнa Украйна, Северен Кавказ и Крим. Сиреч, Русия получава правото да се меси във вътрешните работи на Османската империя и да осъществява стратегическия си план за овладяване на Константинопол и проливите.

По същото време българинът на руска служба подполковник Даразин е пратен предрешен като монах със специално възвание от императрица Екатерина Втора да вдигне въстание в западните и южните Балкани, в тила на Турция. След мисията му въстават Македония, Албания, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Пелопонес. Не и България. Защото сме яли отровната руска попара.

През 1768 г. руски казашки ескадрони нахлуват в пределите на Османската империя, като преследват полски въстаници, а на 25 септември султан Мустафа Трети обявява война на Русия. Османците сключват съюз с полските въстаници. Този път Русия е подкрепяна от Великобритания, която изпраща действащи офицери и военни инструктори в руския флот.

Александър Суворов разбива полските патриоти и се прехвърля на османския театър на военните действия, където жъне серия важни победи.

След явния разгром на 21 юли 1774 г. Османската империя подписва с Русия Кючук-Кайнарджийския  договор, в резултат на който Кримското ханство получава формална независимост, но остава в опасния обхват на Русия. Османската империя изплаща военни контрибуции и отстъпва на победителя северното крайбрежие на Черно море и две важни пристанища.

За българската свобода отново не става дума.

След  оттеглянето на руските войски хиляди българи, боящи се от отмъщението на османските власти, се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Близо 3 000 души намират спасение в днешна Украйна, като се превръщат в жив щит по границата на Руската империя в района на Бугската казашка войска.

Сред най-масовите заселвания е селището Олшанка, основано от 400 български семейства, дошли от днешния Алфатар.

Така че и Ушаков, и Суворов и Кутузов носят на българския род погроми и още по-опасна зависимост от агресивните имперски замисли на руския цар, където на България е отредена ролята на коридорна територия, която периодично да бъде прегазвана от войските на руския император, тръгнали към Цариград.

А на злощастното българско население великодушно е позволявано да изпълнява мисията на пушечно месо и да се преселва в пустеещите земи на „матушка“ Рус, за да плаща данъци и да защитава ненаситното самодържавие.

Ха да ни е честит „свети“ адмирал Ушаков!

Миналата година „св.“ Жуков, таз година „св.“ Ушаков, догодина – „св.“ Сталин!