Вратата на Европа е все още отворена, но Британия трябва да побърза

преди 9 месеца

Британия прилича на човек, който е опрял пистолет в слепоочието си и вика: „Дайте ми добра сделка, или ще се застрелям!“

Тимоти Гартън Аш,  в. „Гардиън”

Британският анализатор Тимоти Гартън Аш споделя, че докато Британия агонизира, той е бил в Брюксел, за да разбере какво мислят европейците за Брекзит и какви опции са останали за Великобритания. Според него те са две: все още е възможно  Обединеното кралство да проведе нов референдум, за предпочитане преди европейските избори в края на май. Ако ли не,според европейците, би било най-добре Великобритания да напусне на 29 март 2019г., оставяйки всички неизвестни да бъдат договаряни по-късно.

Авторът признава, че е трудно да се обобщят вижданията на 450 милиона европейци, но според лидерите на 27-те останали членки и на европейските институции, вече се е оформил определен консенсус. Всички са уморени от проточилата се драма на Брекзит и от нереалистичните очаквания на британската страна.

 Според Аш  за германците, французите, поляците, или италианците Брекзит вече се е състоял. Тяхното внимание е насочено към проблемите на еврозоната, проблемите с Италия, Доналд Тръмп и търговията, Германия след Меркел, континенталните популисти и задаващите се европейски избори.

„В Берлин Брекзит е тема номер 10“ – споделил един дипломат. „Дори в сектори, където темата за Брекзит изглеждаше  важна, като външна политика и отбрана, нашата страна вече е преживяла катастрофална загуба на влияние.  Напомня на падащ хеликоптер“ – констатира авторът.

 „Всички проявяват неочаквано съгласие. Въпреки дипломатическите опити на Британия да разделя и управлява, 27-те подчертават своето единство. Това дава на Ирландия реално право на вето върху резултата от преговорите.

Вероятно за пръв път в дългата им  двустранна история, Ирландия преговаря с Великобритания от позиция на силата.

Единството на страните от ЕС е резултат от необичайна комбинация от сила и слабост.  Силата на Британия идва от това, че тя прилича на човек, който е опрял пистолет в слепоочието си и вика: „Дайте ми добра сделка, или ще се застрелям!“

 Но поради всички други кризи това ѝ придава перверзно усещане за слабост. Битува виждането,многократно изразявано от Ангела Меркел, че позицията на Великобритания извън ЕС трябва да е по-лоша от тази на всички, които остават в ЕС.“

Тимоти Гартън Аш споделя,че сред европейските лидери се е оформило едно малцинство, водено от генералния секретар на Европейската комисия Селмайер, което иска Брекзит да приключи час по-скоро, за да може ядрото на Европа да формира федерация около Франция и Германия.

Имало и такива, които искат на англичаните, (не на шотландците, или на ирландците), да се даде добър урок:

 „Трябва да ви натрием носа на вас англичаните“, заявил бивш европейски външен министър, „за да видите колко е студено навън. Само така след десет години ще се върнете с подвита ошашка!“

И все пак повечето европейци, макар да изразяват определено съжаление от Брекзит, желаят Британия да успее. Меркел споделя тази позиция и демонстрира  някакво „сестринско“ чувства на женска солидарност с британския премиер Тереза Мей, която също е дъщеря на свещеник.

На другия край на спектъра съществува едно значимо малцинство, съставено предимно от северноевропейци, свързани с Великобритания,  които са силно притеснени от британското напускане на съюза.  Но колкото и различни да са тези чувства, те тласкат европейците към  обща позиция. ЕС не желае Великобритания да фалира и да изпадне в хаос.

Според Аш, Меркел води хора, който припява, че споразумението не може да бъде предоговорено. Така тя се надявала да помогне на колежката си да го  прекара през британския парламент. Някои запознати дават индикации, че може да има известни промени, но те няма да са значими.

 „Изненада, изненада, формулировката на декларацията за бъдещите отношения все още не е договорена“

констатира Аш. 

„В момента разполагаме само със седем страници пълни с параграфи и клишета,  но най-важното е, че те предвиждат амбициозни митнически споразумения, които се основават на единната митническа територия, предвидена в споразумението за оттегляне“. Настоящият график предвижда тази декларация да бъде договорена във вторник, като държавите-членки ще разполагат с 48 часа, за да я оценят. Стряскащо е, че очертанията на отношенията между Обединеното кралство и ЕС за следващите десетилетия се разглеждат като студентски есета, предадени за оценка в последната минута“.

Авторът е шокиран, че докато „мнозина в Уестминстър безгрижно говорят за ново предоговаряне, администрацията в Брюксел като цяло е категорична, че ЕС няма да удължи действието на член 50 само за да даде време на повече чешене на езиците. Преговорите за бъдещите взаимоотношения ще трябва да се проведат едва  след като Великобритания е напуснала ЕС и очаквано ще бъде в по-слаба позиция. Но все пак

още не е затворена възможността  Обединеното кралство  да прояви готовност да приеме статут близък до този на Норвегия – и то не „за сега“, а завинаги – т.е със запазване на свободното движение.

Все повече британци от всички партии и от всички сфери на живота се убеждават, че единственият добър изход от ситуацията е втори референдум.

Но как ЕС ще реагира ако парламентът вземе решение за неговото провеждане, след като сделката на Май бъде отхвърлена, в „решителното гласуване“,  нещо което към този момент изглежда почти сигурно?

На база на отговорите,които е чул от най-високите етажи в ЕС авторът вярва, че съществува вариант –просто вариант –  за изход от капана.  Макар да не може да се предскаже предварително какво ще е отношението на всяка държава-членка, съществува  убедителна готовност  на ЕС да разшири времевия обхват на член 50, за да даде време за евентуален референдум, в който една от възможностите да е Великобритания  да остане в ЕС при досегашните условия.

Авторът не крие, че в очакване Великобритания да напусне ЕС на 29 март 2019 г., нейните места в Европейския парламент вече са преразпределени между  други държави-членки. И все пак всеки негов събеседник е признал, че страните разбират, че не бива да се пропуска евентуалния шанс за много  по-голяма историческа награда.

Мнозина са изразили загриженост, че ако Великобритания гласува да остане с малко мнозинство – да речем с 52-48, Обединеното кралство ще бъде още по-труден и своенравен партньор, който ще попречи на останалата част от Европа да продължи с интеграцията. И все пак, според Аш, макар и неохотно, това е риск, който страните ще предприемат. Статията му завършва обнадеждаващо:

„Ето я добрата новина:вратата на Европа все още е отворена, ако решим с народно гласуване да променим решението си и да останем в ЕС. В противен случай можем да преглътнем сделката, която Май е договорила и да заживеем нещастно за веки веков“.

Етикети: *