Време е да се спасим от левите. Веднъж завинаги

преди 7 месеца

Лъжите и изопачаванията на истината в статията на Сергей Станишев "Време е левите да спасят Европа" са изключително много.

От Калин Манолов

На 15 април 2019 г. президентът на ПЕС Сергей Станишев написа в ЕuObserver https://euobserver.com/opinion/144661 “фундаментална статия с непреходно значение“, както обичаше да квалифицира пасквилите си в „часовете“ Блъсков-баща.

Заглавието е повече от красноречиво: „Време е левите да спасят Европа“. Отново.“

Лъжите и изопачаванията на истината в този кратък текст са толкова много, че се чудя откъде да започна . Затова по ред.

Лъжа номер 1: „Обединена Европа била осъществената концепция за „социалдемократическия консенсус“ след Втората световна война“.

И тримата бащи-основатели на Европейския съюз – Робер Шуман (французин, роден в Люксембург), Конрад Аденауер (Германия) и Алчиде де Гаспери (Италия), са немскоезични католици и следват класическия либерален възглед за Европа. Те са християндемократи. Класическият либерален възглед разглежда индивидуалната свобода като най-важната културна ценност на европейците и християнството. Според този възглед суверенните европейски държави защитават правата на частна собственост и свободния пазар в една Европа с отворени граници, като по този начин позволяват свободната размяна на стоки, услуги и идеи. Каква социалдемокрация, какви 5 лева!

Лъжа номер 2. “От началото на икономическата криза през 2008 г. до днес Европа, притеснена от възможността за нов финансов колапс, постепенно премина в ръцете на десните партии. И това се оказа фатално.“

Няма как Европа да е преминала в ръцете на десните партии, тъй като такива в ЕС днес няма. Практически няма и в САЩ.

Основните фактори, които предизвикаха кризата през 2008 г., бяха лихвената политика на Федералния резерв и бюджетните излишъци на бързо развиващите се нови икономики. Не знам за новия, но „старият“ финансов колапс на еврото се случи при председател на Европейската комисия – социалист, за да не кажа маоист – Жозе Мануел Барозу.

Самото евро също е социалистически проект. Мотор на неговото създаване бе френският социалист Жак Делор, десет години председател на Европейската комисия. През април 1989 г. бе публикуван неговият тристепенен план за въвеждането на еврото. Той бе окончателно приет през 1991 г. в Маастрихт, когато в името на обединението си Германия сложи марката на дръвника. Кризата на еврото бе следствие на социалистическата политика на преразпределение чрез ЕЦБ. До колапса на Гърция преразпределението се прикриваше чрез сложните монетарни механизми на евросистемата. През 2010 г. пряката финансова подкрепа от една страна за друга стана съвсем очевидна.

От тук нататък Станишев смело спекулира с „нашите базисни ценности, формулирани още от френските революционери: Свобода, Равенство, Братство“ (сам по себе си девизът е масонско лого), и безотговорно подменя съдържанието на всяко едно от тези понятия, за да го нагоди към социализма. Ето как.

Лъжа номер 3. „Десницата подмени Свободата с подчинението на човека на „изискванията на пазара”.

Вярата в свободата и посвещението на свободата са неизкореними елементи от светоусещането на мислещия човек. Затова нейните врагове – тоталитаристите от всички разновидности, не я атакуват директно, а изопачават значението й. Социализмът особено се отличи като неуморен „кръстник” на свободата. От век и половина привържениците му обещават някаква нова, икономическа свобода, без която политическата свобода не си заслужавала. В техните очи свободата е синоним на всемогъщо правителство. Но никакво правителство не може да гарантира и да породи свобода, ако не поддържа и защитава основните институции на пазарната икономика. Където няма пазарна икономика, и най-добрите намерения на конституциите и законите си остават мъртва буква.

Лъжа номер 4. „Десницата подмени Равенството с възстановяване на феодални по същността си отношения на неравенство”.

Още Аристотел е казал, че най-голямото неравенство е да изравняваш неравните неща. Хората са различни помежду си по пол, възраст, умствени способности, произход, навици, умения, знания и др. Следователно немислимо е между тях да има равенство в труда, в разпределението и потреблението на благата. Възможно е да има само равенство във възможностите да се трудят и да печелят. Между неравенството и бедността има разлика. Неравенството е степен на имуществено диференциране на отделните слоеве на обществото, бедността е икономическо и психическо състояние на отделния индивид. Неравенството поражда бедност, но само по себе си то не е бедност. И феодализмът няма нищо общо.

Лъжа номер 5. „Десницата изтръгна Братството от сърцето на европейската идея”.

Тук само ще цитирам Бастиа: „Изобщо не мога да си представя как братството може да бъде въведено със закон, ако свободата не е разрушена със закон и правосъдието не е потъпкано със закон.”

Лъжа номер 6. Управляващата десница влезе в опасен флирт именно с пророците на омразата. За да остане в управлението на Европа, десницата прегърна национализма и се опитва да легитимира цяла плеяда от крайни реакционери, националисти и ксенофоби“.

Грях ми на душата, тук ще се съглася със Станишев. Особено ако става дума за ГЕРБ. Само че каква „десница“ е ГЕРБ?

Ще си позволя да цитирам няколко реда от апокрифен текст на един съвременен класик – сегашният герберски бард Антон Тодоров. В априлския брой (2008) на отдавна несъществуващото списание „ВМ“, на което бях зам.-главен редактор, му пуснах текста „Последният спасител“ (посветен на Бойко Борисов естествено). В него между другото пише: „…Тъй като основна причина за появата на новата партия бе сривът на десните партии, предизвикан от кризата на легитимността им вследствие на клиентелизъм, самозатваряне около тесен елитарен кръг, неспособност за адекватна и смислена комуникация със собствения електорат и безкрайни лидерски битки, ГЕРБ се самоопредели като дясна формация, макар да „всмука” симпатизанти както на СДС и НДСВ, така и на БСП, „Атака“ и негласуващи. Ако имаше сериозни проблеми вляво, партията на Борисов щеше да има лява ориентация. (А може би и генералите в БСП са са му дошли в повече – пред време на въпрос защо не се е насочил вляво, неформалният лидер на ГЕРБ отговори: „Там има прекалено много генерали”. Това очевидно е сериозен аргумент „против” за човек, който на левия преден калник на джипа си е нарисувал трите звезди от бившия си пагон, над които на английски пише „Полицейски генерал”). Внушително и просто…“

Колко десни са Салвини, Орбан, Качински и сие, е тема на друг дълъг и тъжен разговор. Краткият отговор е: почти колкото ГЕРБ.

Така че време е да се спасим от левите – и в България, и в Европа. Веднъж завинаги.

Етикети: * *